носталгично:)

Because
Because the world is round it turns me on
Because the world is round...

Because the wind is high it blows my mind
Because the wind is high...

Love is old, love is new
Love is all, love is you

Because the sky is blue, it makes me cry
Because the sky is blue...

Across the Universe
(Lennon/McCartney)

Words are flowing out like endless rain into a paper cup,
They slither while they pass, they slip away across the universe
Pools of sorrow, waves of joy are drifting through my open mind,
Possessing and caressing me.
Jai guru de va om
Nothing's gonna change my world,
Nothing's gonna change my world.

Images of broken light which dance before me like a million eyes,
That call me on and on across the universe,
Thoughts meander like a restless wind inside a letter box they
Tumble blindly as they make their way
Across the universe

Jai guru de va om
Nothing's gonna change my world,
Nothing's gonna change my world.

Sounds of laughter shades of earth are ringing
Through my open views inviting and inciting me
Limitless undying love which shines around me like a
Million suns, it calls me on and on
Across the universe

Jai guru de va om
Nothing's gonna change my world,
Nothing's gonna change my world.

Attachment: 08 - Because.mp3
Attachment: 03-Across the Universe.mp3

мисли

„Майките ще спасят света.”

„Който мисли, че светът може да се спаси извън майката, се заблуждава. Всички учители трябва да се наредят около майката.”

„Жените ще спасят света. Жената трябва да стане любов и когато стане любов, тя ще намери истинския път за повдигането на света.”

Петър Дънов

"Чрез майката говори Разумната Природа, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на Разумната Природа - Великата Световна Майка."

"Възпитанието на детето почва от периода на бременността. Този период е от голяма важност, понеже тогава се изграждат формата и строежът на детското тяло.Тогава е важна средата, в която живее майката: нейните мисли, чувства, постъпки и пр. Не е безразлично, какви настроения, какви мисли има тя през този период. Мисълта е сила. В това се убеждаваме всеки ден."

"След раждането иде периодът на кърменето от майката. Когато детето бозае от майка си, магнетична сила излиза от майката и преминава в детето. Тя възпитава и усилва детето. Друга жена не може да замести майката в това отношение. "

Боян Боев

Направи си сам

М. /от майстор/е злият гений на нашето жилищно пространство – негов дизайнер, конструктор и изпълнител. Като всеки гений – зъл или благ – менията за М. са диаметрално различни. Ние, които не го познаваме, но живеем в резултата на неговия неуморен труд, често го пустосваме и редовно го обвиняваме за несполуките около наложителните ремонти. Неговите /сега наши/ съкооператори, вероятно впечатлени от харизматичната му личност, го славят като инициативен, креативен и трудолюбив. Едва ли някога ще разберем каква е истината...

Все пак трябва да отбележим, че в годините на див(н)ия соц достъпът до разнообразни и качествени материали беше силно ограничен и обикновено се осъществяваше по така наречения “втори начин”. Това, обаче не е било в състояние да спре един неспокоен дух, пълен с идеи.

Като начало, всички стени в апартамента, които могат да бъдат преместени, са били преместени. А това значи, че са се отървали само външните и стената с комините. Стената на детската е преместена с един метър навътре, за да се отвори място за вграден гардероб в коридора. “Преместена” не е точната дума – тя е премахната. За стена служи халтавата стена на вградения гардероб.

Най-голямата реконструкция е преместването на кухнята на мястото на единствения балкон. Това решение може да ви се струва странно, но то има идеалната цел да увеличи броя на стаите. С тази малка рокада обикновеният двустаен апартамент се превръща в тристаен. Без балкон. Но на кого му пука, след като в замяна получава бар в хола и една миниатюрна, кокетна спалничка.

Това преместване има няколко последствия. Първо, кухнята, колкото и да е кокетна, се оказва твърде малка за спалня. Тук на помощ идва старият номер с местенето на стените с по един метър. Та малката стаичка порасва за сметка на големия хол. Както вече знаем, това не е проблем да се преглътне, защото в хола има бар! Освен това, не е преместена цялата стена – около метър си остава на същото място, за да може да се отваря врата на хола. Това прибавя още една артистична чупка в хола, оформяйки чудно местенце за кош с играчки или с пране или в краен случай за баскетболен кош, зад вратата. Второ, канализацията трябва да бъде пренаредена. Така, една тръба с немного голям диаметър, но затова пък с абсолютно неподходящ наклон, минава през цялата дълга стена на хола. Поради това състояние на нещата веднъж годишно се налага професионално чистене на въпросния канал. Ноооо...айде бара вече няма да го споменавам, че взе да става досадно! Трето, в малката стаичка има една тръба, остатък от бившия канал за мивка, която си стърчи под прозореца. Запушена е с гумена тапа, поради липса на по-добри идеи. Въпросната тръба е много важна, защото тя е входът през който се чисти дългия, малконаклонен канал. За всичко е помислено!

Последно ще спомена една малка хрумка като построяване на гардероби и шкафове, използвайки стените и пода, така че да не могат да бъдат местени. Все пак къща се прави веднъж за винаги, а и икономията на материали не е за пренебрегване.

Сега, може би ще зададете логичния въпрос: “Защо, аджеба, живеете там вече 10 години?”

Е как защо?! Защото има бар!;)

той

той е човекът, втренчен в компютъра

той е човекът, заспал на дивана

той е човекът, който не обича морето през лятото

той е човекът със смешната шапчица

ние с него нямаме skype

нито Facebook

за телевизор изобщо не говорим

ние с него нямаме брак

ние с него имаме семейство

ние с него нямаме къща

ние с него имаме дом

ние с него имаме принцеса

и автомобилен състезател

той е човекът, който вижда мен

той е човекът, който ме сменя при нощните бдения

той е човекът, с когото морето е прекрасно

той е човекът до мен

Ранология

Напоследък се изписа много по повод грубото отношение в родилните домове и травмите, които то нанася. По този повод, реших да споделя част от една книга, която чета. Книгата е тази.
 

"Създали сме нов език за интимен разговор, който аз наричам „ранология". Сега използваме споделянето и размяната на своите рани като разговорна субстанция, като слепващо вещество, което свързва двама души. Превърнали сме нашите рани в нещо като разменна монета за общуване, която използваме, за да контролираме ситуации и хора. Неизброимото число поддържащи групи, чието предназначение е да помагат на хората да надживеят своите истории на изнасилване, кръвосмешение, наркомания, побой, споменавам само някои, тъй като списъкът е дълъг и ще ни помогне само да умножим понятията в ранологията - са нашият съвременен език за близост......

Пътят към изпълненото със сила сърце

Излекуването е просто, но не е лесно. Етапите са няколко, но изискват голямо усилие.

Етап 1. Отдайте се изцяло на лечение на целия път до източника на болката. Това означава да обърнете поглед навътре към себе си и да опознаете своите рани.

Етап 2. Веднъж озовали се „вътре", определете своите рани. Не са ли вид енергия в настоящия ви живот? Ако сте превърнали своите рани в енергия, може би се страхувате да оздравеете. Постарайте се да разберете защо. Докато разпознавате своите рани, нека някой да ги наблюдава, като същевременно констатира тяхното влияние върху вашето развитие. Нуждаете се от поне един човек - терапевт или може би приятел, който е в състояние да работи с вас по този начин.

Етап 3. След като веднъж сте определили своите рани, наблюдавайте как ги използвате, за да влияете и дори да се налагате на хората около себе си, а също и на себе си. Казвате ли, че не се чувствате добре заради тях, за да отмените среща примерно, когато всъщност се чувствате прекрасно? Манипулирате ли някого, казвайки, че неговите постъпки ви напомнят за родителите ви? Позволявате ли си да зарежете нещо или изобщо не правите опит да започнете, като се оправдавате със своето минало, и така, подпомагате депресията? Страхувате ли се, че оздравявайки, ще се лишите от близостта си с определени хора в своя живот? Боите ли се, че един ваш избор в полза на излекуването ви, ще ви наложи да изоставите известна или дори по-голямата част от живота, с който сте свикнали? Това са въпроси, към които трябва да се отнесете честно, защото те са най-важните причини, поради които хората се страхуват да оздравеят.

Наблюдавайки себе си през целия ден, обърнете внимание на думите, които подбирате, на използваната от вас терапевтична терминология; забележете доколко добре владеете ранологията. После формулирайте нови модели на взаимодействие, които не разчитат на енергията на раните Променете своя стил, включително начина, по който разговаряте със себе си. Ако промяната се окаже трудна, признайте, че често пъти е много по-лесно да се разделим със спомена за мъчителното преживяване, отколкото със силата, която черпим от раната си. Човек, който не може да се откаже от тази сила, е зависим; от този вид зависимост също не е лесно да се откажем. Не се страхувайте да търсите терапевтична помощ за преодоляване на този етап или на някой от другите.

Етап 4. Открийте доброто, което може да произлезе или е произлязло от вашите рани. Живейте с чувство на признателност и благодарност. Започнете някаква духовна практика и се придържайте строго към нея. Не бъдете нехайни към избраната духовна дисциплина.

Етап 5. Веднъж затвърдили чувството на признателност, можете да приемете предизвикателството прошка. Привлекателна на теория, прошката е крайно непривлекателен индивидуален акт за повечето хора, главно защото истинската природа на опрощението остава неразбрана. Прошката не означава просто да кажеш на човека, който ти е навредил: „Всичко е наред". Повечето хора така гледат на прошката. По-скоро тя е сложен акт на съзнанието, който освобождава психиката и душата от потребността да получим лично възмездие и от представата за себе си катожертва. Тя е нещо повече от оневиняване на хората, причинили нашите рани. Опрощение означава отказ от влиянието, което мисълта, че сме жертва, упражнява върху нашата психика. Освобождението, което прошката носи, е част от прехода към по-висше състояние на съзнанието — не само на теория, но и по отношение на нашата енергетика и биология. Всъщност резултатът от един истински акт на опрощение граничи със свръхестественото. По мое мнение съдържа енергията, която ражда чудесата.

Преценете какво трябва да направите, за да простите на другите - и на себе си, ако е необходимо. Ако трябва да се свържете с някого за заключителен разговор, убедете се, че не носите в себе си обвинително послание. Ако е така, не сте истински готови да простите и отминете. Ако трябва да споделите своите заключителни мисли в писмо, направете го, но и този път трябва да сте сигурни, че намерението ви е да отзовете своя дух от „вчера", а не да изпратите още едно гневно послание.

Накрая участвайте в официална церемония за себе си, в която отзовавате своя дух от миналото си и се освобождавате от негативното влияние на всички свои рани. Независимо дали предпочитате ритуал или молебен, изпратете своето послание за опрощение по „церемониален" начин, за да положите ново начало.

Етап 6. Мислите ви да бъдат изпълнени с любов. Живейте в състояние на признателност и благодарност. Канете промяната в живота си, дори само чрез своята нагласа. И непрекъснато си напомняйте посланието на всички велики духовни учители: Нека духьт ти пребивава в настоящето. Както е казал Иисус: “Остави мъртвите и се заеми с живота си". И както е учел Буда: “Има само настояще.”

Интересното при лечението е, че в зависимост от това, с кого разговаряте, можете да стигнете до убеждението, че или няма нищо по-лесно, или няма нищо по-сложно."

Виновен ли е Пирогов?

Ако някога сте пребивавали в болница, сигурно ви е направил впечатление сутрешния парад, наречен визитация. Особено впечатляващ е в деня от седмицата, когато го предвожда Професорът! Тогава санитарките са толкова грижливи, че дори забърсват шкафчетата. Пациентите биват предупредени, а ако се наложи и навикани, да си приберат абсолютно всичко в шкафчетата и под леглото, да си опънат чаршафите добре и да чакат по леглата в бойна готовност.

Напрежението цари в стаите доста време, защото както подобава на високопоставени лица, Професорът обикновено закъснява. Все пак има важни професорски дела, освен визитационни такива. Накрая вратата отривисто се отваря и със стегната походка влиза Професорът, следван благоговейно на почетно разстояние от останалите лекари. Професорът не се представя, но слуша внимателно и съсредоточено това, което му четат колегите относно пациента. Ако няма нужда от поглеждане или попипване, пациентът си остава едно безгласно трето лице, което визитиращите си обсъждат.

Разбира се, има и Професори–веселяци, които поздравяват, разведряват пациентите и разчупват напрежението, но дори за тяхното идване подготовката протича по същия страхопочитаещ начин.

Визитационният парад, предвождан от главнокомандващия, е само най-високата точка на военния порядък в нашите болници. Тук действат строги и неотменими правила, основното от които е, че редът е над всичко! Не съм анархист, но все пак за да спазваш реда, трябва поне да си запознат с него. Запознаването, обаче не се поема от Здравната каса, поради което е задължение на пациента. Предполагам, че на работещите от години в системата им се струва невероятно, че току-що пристигналият болен не е наясно с логичните правила в отделението.

Йерархичният принцип е много важен – тези отгоре натискат тези отдолу – и накрая пациентът се оплаква от санитарката. Колкото по-горе си, толкова повече имаш право да изказваш мнение и да задаваш въпроси. Тъй като болният е най-долу по веригата, той има право да мълчи и трябва да изпитва доверие, без да задава въпроси. Защо ли? Защото човекът с бяла престилка е учил 6 години + още толкова е специализирал и си знае работата. А пациентът може да се е разболял, но има друга специалност/ако изобщо има висше/. Така че няма какво да пита, защото и без това нищо няма да разбере, ако му се отговори. Заповедта си е заповед - тя не се обсъжда, още по-малко пък се оспорва!

Чудя се, дали ако началото на болничното лечение в България беше започнало с християнски лечебници, а не с военния хирург Пирогов, положението щеше да е друго?

Застудяване

Както казва един водещ, “ако имате баба, сега е моментът да я послушате”. С други думи, да си сложите шапка на главата и особено на ушите, ръкавици на ръцете и блузка, която да закрие прекрасната обеца /баба ви едва ли ще я нарече „пиърсинг“/, пробляскваща съблазнително на пъпа ви. Процедурата включва и пола, която стига поне до средата на бедрото и топли чорапи.

Баба може и да не е чувала за китайската концепция за болестите, но пък д-р Ван Циенцюн веднага би се съгласил с баба. В едно интервю въпросният китаец споделя, че много болести се получават в резултат на „натрупване на студ“ в тялото. По негови наблюдения западният човек се обличал изключително несъобразено с времето и затова боледувал по-често.

А такааааа... Синът ми /на година и 5 месеца/ придоби навик да се измъква ловко, докато го преобличам и да тича гол и бос из цялата къща. Естествено, придобиването на този навик съвпадна с рязкото падане на температурите и закъснението на Топлофикация да отреагира адекватно с пускане на парното. Баба му не може да се справи с него, въпреки че внимателно и настоятелно му обяснява защо не бива да тича бос по плочките в кухнята и да посяда ухилен в хладилника. Съмнявам се и д-р Ван да успее да се справи с него... За сега ми остава да се надявам, че студ в неговото тяло не би могъл да се натрупа, защото той тича толкова бързо, че студът едва ли ще го настигне. Освен това се смее толкова заразително, че всички лошотии се разбягват.

Междувременно, в името на добрите отношения между Изтока и Запада /ако приемем че тук сме „запад“/, днес посетих един магазин с безброй много шапки и шалове. Положих доста усилия, за да не си купя 5-6 шапки и около 10-ина шала. Справих се само с 2 шапки и един шал за мен, един страхотен, сладурски, много пуФкав и много розов шал и една още толкова розова шапка за Ния и едни скромни ръкавички за баба и. Роско спеше в количката, но той така или иначе избягва студа.

my personal guru ;)

standing on the rock of conscienceness

lifting a leg in the air

like a stork carrying a baby

you brought me THERE

smiling at my two angels

waving a wand for the pair

like a sun dazzling a blackbird

you got them stare

coming when needed

going at night

always cheering

my secret might

Пробив в духовния климат*

Отдавна, мнооого отдавна, когато ICQ беше още пеленаче, а в офиса 15 човека влизаха в Интернет през dial-up, един от 7-те ми контакта в Q-то неочаквано ми зададе странен въпрос:

znaesh li kakvo e reiki?

Кой? Аз? Ти бъзикаш ли ме?! От маса години прекарвам лятото на палатка и с раница на гръб – много ясно, че знам какво са рейки!

Човекът искрено се смя. Каза, че трябвало да очаква този отговор от номадската ми персона, но всъщност имал предвид “лечение с ръце”. В главата ми изплува образ на книга със светещи ръце на корицата от онази част на книжарницата, която старателно избягвах на път за рафта с фентъзи. Дааааа, чувала бях...

Чичко Google не съществуваше, така че поразпитах леля Altavista. Попрочетох това онова и се зачудих защо ли не преместят тия книги във фентъзи секцията?! Семенцето, обаче беше посято:)

Почти 2 години по-късно, когато въпросният приятел се върна от далечната земя, в която пребиваваше, се срещнахме. Не беше ставало дума за Рейки от онзи разговор, но щом ми се обади да се видим, автоматично си помислих, че ще го поразпитам за тая чудна работа. Разпитът не се получи – имаше други хора, а и той ми демонстрира нещо, което после стана ясно, че било Су-джок. Изобщо, моите приятели са пълни с изненади...

Времето ми минаваше неусетно и блажено, както може да минава само времето на един ненатоварен с особени отговорности индивид. Основните въпроси, които ме вълнуваха рядко бяха по-различни от “Къде ще пием довечера?” и “Какво да направя, за да спре да ме цепи главата тази сутрин?”. Фентъзи-то заемаше все по-малко място в моя живот, но що се отнася до онази литература, все още минавах по обиколното.

После се роди дъщеря ми.Тук бих могла да напиша есе от около 100 страници на тема “Дъщеря ми – моят най-голям духовен учител”, но няма да го направя. Само ще кажа, че проблемите, с които се сблъскахме покрай преждевременното и раждане, ме извадиха постепенно, но твърдо от реката на безхаберната инерция, поставиха ме на друг път и ми биха един здрав шут за начална скорост. Щеше да е хубаво, ако просветлението ме бе ударило по главата /по възможност докато спя/ и ме бе светнало как точно стоят нещата, за да мога да продължа смело и без съмнения напред. Но не стана така.

Първо открих чигун/with a little help of my friends :)/. Убедена съм, че именно тази китайска гимнастика бавно, ненатрапчиво, но по нетърпящ възражения начин, изчисти погледа ми. Започнах да гледам по-внимателно и по друг начин както на себе си, така и на всичко случващо се. После дойде хомеопатията. Тя пусна колелото по нанадолнището и вече нямаше кой да го спре. Месеци наред влизах в книжарницата само, за да навестя рафтовете с книги за лечение. Естествено, редовно преоравах и интернет.

Един ден, някак без повод, една колежка сподели, че бавачката и била рейки мастър. Часовникът зацъка. При поредното посещение в книжарницата си купих “Рейки за цял живот”. Просто не можех да не я купя... нищо, че на корицата не бяха онези светещи ръце. След известно време се оказа, че хомеопатът ни също е Рейки. Все по-често се натъквах на Рейки. Реших да се запиша на курс и редовно проучвах възможностите, но все нещо не ме уреждаше.

Докато се помотвах с летящи идеи за Рейки курс в главата, в бг-мама се появи тема “Рейки”. В началото не бях очарована, но после там започна да пише жена, която много ми допадна. Следях нейните мнения не само в тази тема, но и в други, в които пишеше. Писах и по съвсем различен въпрос. После я помолих за координати на Рейки лечител в София, защото тя не беше от тук. Синът ми, тогава на 5 месеца, беше много неспокоен и аз бях решила, че Рейки може да помогне. Тя се отзова. Все пак, малко бях пропуснала факта, че за енергията няма разтояния.

Това беше моят учител. Знаех го още, когато зададох първия си, несвързан с темата, въпрос. Въпреки това продължавах да се разсейвам успешно с търсене на подходящия курс/човек. Колкото повече се разсейвах, толкова по-често един възмутен вътрешен глас ми казваше, че не може да чака. Накрая, на ръба на скандал, моето недоверчиво, анализиращо и вечно-отлагащо Аз се предаде.

Получих своята инициация в един прекрасен, слънчев, съботен следобед. Дистанционно. По време на сеанса видях мастера си и почувствах неща, които едва ли бих могла да опиша. До края на деня имах чувството, че летя. Цялото ми същество се усмихваше. Знам, че съм в началото на едно ново пътешествие. Без раница и без палатка, но с Рейки.

* Ако сте пребивавали в София в началото на 90-те, не може да сте попуснали плакатите за посещението на един йога/не помня кой/, разлепени из целия град. Заглавието "Пробив в духовния климат" така се е забило в главата ми, че просто не можех да не се възползвам от него:)

Криворазбраната интеграция

Вече 9 години живеем срещу Дневен център за социална интеграция на инвалиди. Пред центъра има площадка и пейки. Често с дъщеря ми сме сядали там. Понякога идват деца с проблеми и родителите им. Сядат преди или след занимания в центъра. Говорим си, ако имат желание. Децата се заиграват, ако могат. Знам, че не това е целта на центъра, но поне няма разделение и едните могат да виждат другите. После обикновено моето дете задава въпроси, а аз се опитвам да отговоря разумно и без недомлъвки. Баща ми е с 2 ампутирани крака, така че различните хора не са чак толкова странни за детето.

Това беше до преди месец. От месец насам центърът за социална интеграция има нова придобивка – висока синя ограда. А също и фонтанче с пикаещо момченце.

Искрено се възмутих! Кого и от кого пази тази ограда? И ограда и пикаещо момченце ли бяха най-необходимото нещо за хората с увреждания?

Преди няколко дни, тъй като вратата не беше заключена, влязохме с децата да проверят дали човечето е момченце или момиченце. Охраната ни се скара. И той се възмути, че не сме се съобразили с оградата. Попитах го за какво я сложиха тази ограда. Не било негова работа. Излязохме си. Стана ми тъжно. С кого се интегрират социално тези хора? Сигурно със себе си...защото други там вече не се допускат.

комуникации :)

стихотворението на Ния:

Телеграма, телеграма
ти си мойта първа дама.

отговорът на татко:

Телефон, телефон
ти си вкусен кат' бонбон.

Привързаното родителство – поглед отвътре

Обичам цялостните концепции. Особено онези, които имат потенциал за дългогодишно развитие. Но като човек, работил достатъчно дълго в рекламата, знам че и най-перфектно създадената цялостна концепция търпи промени според клиента.

Привързаното родителство е чудесна идея. И едно от най-чудесните неща в нея е фактът, че позволява гъвкавост. Рамките са достатъчно широки, за да откриеш своя собствен път. Накратко повелята е следната: Довери се на бебето и остави инстинктът да те води. А не толкова кратко, това включва ранен контакт с бебето след раждането, незабавно откликване на сигналите и нуждите му, кърмене на поискване, изключително кърмене поне до 6 месеца, отбиване по решение на малкия човек, съвместен сън, носене, ЕБХ, практикуване на позитивна дисциплина. Всяко едно от тези неща е развито в отделна концепция и нито едно не е задължително. Защото, както казват Марта и Уилям Сиърс, един от основните принципи е: „If you resent it, change it!“. Естествено, по възможно най-мекия начин за всички. Ей затова ги обичам тези Сиърс-ови/!:)

Когато се роди дъщеря ни, не бяхме чували нито за д-р Сиърс, нито за привързаното родителство. Въпреки това, съвсем инстинктивно я отглеждахме в абсолютно съгласие с повечето му принципи. Тя беше кърмена на поискване, докато не реши сама да се отбие. Захранихме я, когато прояви интерес към храната на общата маса и никога, и до ден днешен, не сме я насилвали да яде нещо. В началото спеше в нашата стая, а по-късно и в нашето легло. Никога не сме я оставяли да се „нареве“ и винаги сме се стремели да разбираме състоянията, в които се намира и да я подкрепяме, а не да ги коригиране, отричаме и порицаваме. Беше лесно и естествено. Защото някакси нейните нужди и изисквания съвпаднаха с нашите възможности и желания.

Синът ни до голяма степен опроверга мнението, че „второто се гледа по-лесно“:) Вече имахме практически опит с едно дете и теоретичната подкрепа на доста книги(м/у които и тези на д-р Сиърс). Но нещата бяха...е, не бих казала по-трудни, но далеч по-енергоемки, отколкото с кака му.

Кърменето

Кърменето, освен полезно, е и много красиво и приятно изживяване. Така пише в повечето източници. Това беше и моето впечатление след първото раждане. Като една от привлекателните/макар и не основни/ екстри на кърменето се изтъква факта, че можеш да се наспиш. Бебето е близо до теб и когато има нужда, можеш да реагираш с кърмене, без да се разбуждаш напълно, т.е. кърмиш бебето в просъница или дори докато спиш. Това е така и работи...ако бебето се буди 1-2-3 пъти на нощ. Откакто се е родил, синът ми се буди на 40 мин., а в добрите периоди на час. /Е, има и щастливи дни, когато се събужда само по 3-4 пъти на нощ./ Самият факт, че си се събудил около 20 пъти за 10 часа, вече те кара да се чувстваш парцал. Въпреки огромното ми желание да отговарям винаги на неговите нужди, един момент осъзнах /не без помощта на мъжа ми, признавам/, че за всички ще е по-добре, ако понякога го оставям на татко му и отивам да спя в другата стая. Мисля, че се буди по-често и че е по-неспокоен, когато не го успокоявам аз, но...Таткото се справя добре с нощното усмиряване до определен момент. Когато малкият човек стане неутешим, идват и ме будят, за да го поема. Така имам поне 3 часа непрекъснат сън, което си е благодат. Знам, че това е период, който ще отмине. Просто при нас се оказа маааалко по-дълъг:)

Педагогическо захранване

ПЗ ме вдъхнови по няколко причини. Това е начинът на захранване, който се е практикувал до преди да се появят промишлено произведените бебешки храни. Всеки е чувал от баба си как бебетата са били захранвани с хлебец, потопен в бобена чорбица. Проведох кратко разследване как е бил захранен баща ми. Баба ми, на 84 год., ми каза: „Ми то тогава всички кърмехме, щото нямаше друго. Не съм му готвела специално, значи към годинка трябва да е бил, като съм му давала попарка. Преди това...къшейче да си смуче.“

Освен всичко друго, ПЗ ми звучеше и много удобно – нито купуваш пюрета, нито готвиш специално. Единственото условие е семейството да се храни здравословно. Което си е по-скоро плюс, отколкото минус.

В статиите за ПЗ особено внимание се обръща на микродозата - количество, приблизително равно на „една щипка“. Захранването започва след 6-ия месец, при проявен интерес от детете, като му се дават до 3 микродози от всяка храна, която пожелае от чинията на мама. Това е важно, за да може стомахчето на бебето да свикне с новите храни.

ПЗ ме уреждаше страхотно за около месец. После малкия стана неудържим – беше невъзможно да го ограничавам. Освен това дойде лято, а в нашето семейство през лятото караме предимно на салати. Все пак исках детето да има по-голямо разнообразие, а и не всички зеленчуци ми се струваха подходящи. Така преминахме на някакъв смесен вариант на хранене – понякога му давах от нашата храна, понякога му готвех отделно, а понякога и двете. Ще излъжа, ако кажа, че не съм му купувала от готовите храни... Все пак не винаги мога да се справя и с готвене, а предпочитам да сме навън, отколкото пред печката.

ЕБХ

Освен педагогическото захранване, естествената бебешка хигиена беше другото откритие на втората ми бременност. Да отгледаш бебе без памперси и да се научиш да усещаш нуждите му ми се стори вълнуваща идея. Всъщност, още с първото дете нещо ми цъкаше, че не може да е свръхнеобходимо детето да ходи с памперс минимум 2 години, щом поколения наред са били отглеждани без този атрибут. Но предпочетох да не се задълбочавам.

Бебето ме подкрепи в начинанието, защото след излизането от болницата стана ясно, че бялото му дупе не понася памперси. Да обаче, номерът с изпишкването над леген не ни се удаде. Тогава, както и сега, висенето във въздуха не му се нравеше и той протестираше бурно. Така че го държах по голо дупе или с обикновени гащички с тензух и гледах да използвам памперс за възможно най-кратко време.

В един момент реших, че ще му взема многократни пелени. Това също не се оказа удачен вариант. Просто, ако не бъдеше сменен веднага, човекът се обриваше и зачервяваше. Така че гащи+тензух са нашата работеща комбинация. Просто в този вариант веднага се вижда кога трябва да бъде сменен. Към 10 месец имахме много добри успехи – пропуските бяха съвсем минимални. Сега сме в период на регрес. Но поради наличието на автоматична пералня и липсата на килими у дома, това не ни притеснява.:)

И накрая...

Освен, че си падам по добри и цялостни концепции, никак не обичам да си давам зор. Смятам, че гледането на деца трябва да бъде удоволствие. Гледам на него като на възможност за получаване на нови знания и за акумулиране на много положителни емоции. По тази причина винаги нагласям концепцията според клиента, т.е. според нас с бебето:)

обяснение в любов

Ния /на 5/ и Ради /на 4/ си играят. Изведнъж, в прилив на нежност, Ради възкликва:
- Ния, Ния, колко те обичам!
А Ния, като една истинска малка жена, пита:
- Колко Ради? 6 ли?
- Не! 6 и половина!

На Мила с усмивки и целувки :)

Това е едно старо мое писание, част от цяла поредица. След днешната ни среща, ми се стори подходящо да ти го посветя и да ти пожелая късмет и любов:)

Някога имало замъци. Някога имало принцеси. Принцесите скучаели и си измислили дракони. Някога имало принцове. Принцовете също скучаели и се биели с драконите. Принцесите били непредвидената награда, която принцовете не отказвали.

Понякога на принцесите им омръзвала цялата процедура по спасяването и решавали да докопат направо до принцовете. Затова се появили феите-помощнички. На тях, обаче им било скучно да помагат безкористно на разглезените принцеси. Така се появили феите-злосторници...

Някога имало приказки... После внезапно принцесите изчезнали. Замъците се превърнали в исторически забележителности. Без принцеси, изчезнали и драконите. Принцовете измрели от скука. Феите останали безработни...

Някой все още се надяват да срещнат жив принц. Други си измислят дракони и се бият с тях за да спечелят сърцата на несъществуващи принцеси.

Но ако срещнете някой създател на приказки, задръжте го! Той може би знае къде са изчезнали принцесите...

Кърменето

Да кърмиш или не? - това е въпросът, който никога не е стоял пред мен. Кърмена съм 6 месеца. Брат ми – още по-малко. Но майка ми някакси е успяла да ми предаде идеята, че кърмата е храната за бебето, а АМ се използва в редки случаи и само, ако се налага.

Докато бях бременна с дъщеря си никога не чух от нея прословутото “Дано да имаш кърма!”. Дори сянка на съмнение в способността ми да кърмя детето си не е минавала през главата ми. Изречения като “Сега е време да решите как ще храните бебето си.” в американските сайтове ми се струваха странни и винаги прескачах частта, в която се описваха предимствата и недостатъците на двата метода на хранене.Коремът ми растеше в блажено неведение относно възможните трудности, проблеми, липсата на подкрепа от лекарите и обществото, свързани с кърменето.

Но, както е добре известно “и най-добрите планове на хората и мишките понякога остават неосъществени”. Бебето се роди преждевременно... с пневмония. За щастие, остана в интензивното “само” 12 дни. За жалост, не ми разрешиха да и нося кърма. Имах право да я виждам веднъж седмично и всеки ден можех да получавам информация за състоянието и в 13 часа. Това са най-кошмарните 12 дни в живота ми. Всеки ден ходехме на обед да получим информация и вечер, след като застъпи нощната смяна, с надеждата някоя благосклонна неонатоложка да ни пусне да видим мъничето. В интерес на истината само 2 от лекарките се оказаха неблагосклонни.

Аз си бях вкъщи, бебето в болницата. Не можех да направя нищо за него, освен да съхраня кърмата си. Това беше моята сламка и аз се хванах здраво за нея – изцеждах на 3 часа денонощно и замръзявах кърмата. Кърмаческият форум към bg-mamma едва прохождаше. Нямаше кой да ми каже как и по колко да изцеждам. Естествено, докарах си чудесна хиперлактация, с която се справях около 3 месеца. Хубавото в цялата ситуация беше, че с толкова обилно производство пропуснахме кризите на растежа:)

Благодарение повече на моя мързел и по-малко на моята интуиция, постепенно спрях да изцеждам и нещата влязоха в нормален ритъм. По същите 2 причини спрях да следя часовника и хранех бебето на поискване. Доста по-късно разбрах, че това е препоръчваният начин на кърмене.

Кърмихме се 14 месеца. Малката се отби когато проходи – явно вече имаше други приоритети.

Макар, че тази година съм далече от събитията, Световната седмица на кърменето ме върна към тези съвместни наши мигове. Радвам се, че виждам все повече кърмещи майки по паркове и градинки. Радвам се, че виждам все по-големи кърмачета. Радвам се, че имаме Ла Лече Лига България. Радвам се, че имаме Консултативен кабинет по кърмене, който подготвя и доброволци-консултанти. Радвам се, че Естествено организира срещи за кърменето през август. Изобщо, днес съм в радостно лактационно настроение:)))

7 неща

Напоследък съм мрънкава и недоволна. Сигурно защото на Роско му никнат зъби и се буди по 30 пъти на нощ, но затова пък е крив през деня.
Вчера, докато се опитвах да се усамотя и да се самосъжаля, ми хрумна, че вместо това мога да се сетя за разни неща, за които си завиждам, че са ми се случили.
Учудващо е колко много са те всъщност. Ето 7 от тях:

Да посрещнеш изгрева в морето, седнал на една скала и наоколо да няма нито хотели, нито строежи, нито бетон, нито организиран “july morning”.

Да пътуваш на стоп в България и отвъд. Имахме състезание кой ще измине най-много километри и кой ще стигне най-далеч. Естествено, винаги се намираше някой отскочил на стоп до Индия, който да ни скрие шапката.

Да видиш северното сияние точно преди да се качиш в самолета и да можеш да му се любуваш и от въздуха.

Да се разхождаш посред нощ по Графа и да чуваш само жуженето на лампите. Обичам нощна София през лятото – без коли, клаксони и изнервени граждани. Май и това вече го няма...както изгрев без бетон на нашето море.

Да седиш на комина на 5 етажна кооперация в центъра на София в 4 сутринта и да си говориш за живота, вселената и всичко останало с истински приятел. С чашка в ръка.

Да караш картинг в сняг и лед при -35 градуса и цялата налична техника да “умре”. И шампанското за победителя също замръзна.

Да тичаш като луд през Венеция, за да не изпуснеш корабчето, което те връща обратно. Предполагам, че логичният въпрос е “че защо да се връщаш?” Е, няма да кажа пък!

to be continued... some day

A Butcher's Dozen - приложение

Приложение: Напред, в правилната посока!

Една от причините, че толкова много жени, с които работя, раждат успешно вагинално след секцио, дори когато бебетата са много едри е, че ние обръщаме изключително внимание на позицията на бебетата. Информираността относно позицията на бебето по време на бременността, в началото на раждането и после специалното внимание, отделено на това, през целия процес на раждането има огромно значение за резултата при раждането и при VBAC. Предлагам ви внимателно да прочетете статията на Валери Ел Халта “Постериорно раждане: болка в кръста”(Valerie El Halta's "Posterior Labor: A Pain in the Back", Midwifery Today Issue 36 и Wisdom of the Midwives) и брошурата Understanding and Teaching Optimal Foetal Positioning от Jean Sutton and Pauline Scott [доставка чрез Midwifery Today].

ОК, вече знаем, че главата на бебето е надолу. Но тази информация сама по себе си не е достатъчна. Трябва да знаем къде е и гърбът на бебето, на коя страна е обърнато. За мен е ужасяващо колко много медицински лица не могат да определят това без ултразвук. Това, според мен, е притеснително поради редица причини, сред които не е за пренебрегване и тази, че самият ултразвук може да доведе до промяна на позицията на бебето. Освен това, и повечето жени, които са били подложени на ултразвуково наблюдение ще го потвърдят, обикновено бебетата не обичат да ги ехографират. Изглежда това ги притеснява и ги активизира: често майките споделят, че “като че ли бебето се опитва да избяга от ехографа”. Обикновено е много лесно да се определи позицията на бебето външно. Но ако има съмнение, акушерка Валери Ел Халта пита: “За какво мислите са фонтанелите и черепните шевове?” Отговор:”Те са сигналите, които е оставил Бог за да могат да се ориентират акушерките!” Предната фонтанела е с формата на диамант, а задната - на триъгълник. Чрез опипване на фонтанелите и черепните ръбове, можем да определим позицията на бебето.

[бележка: Беше ми интересно да получа писмо от Дорис Хеър тази седмица: „На 13.декември пуснах запитване към Дейвид Фийгъл, MD, директор на Центъра за уреди и радиологично здраве към Американската Администрация за храните и лекарствата: „Д-р Фийгъл, по мое мнение, никой не е на ясно с дългосрочните ефекти на диагностичния ултразвук върху човешкото развие. Това все още ли е така?“ Отговор: „Да, точно така, никой не е на ясно с дългосрочните ефекти на диагностичния ултразвук върху човешкото развие.“ “]

Когато бебето е обърнато с гръбчето наляво или напред (anterior), раждането най-вероятно ще е продуктивно и кратко. Когато тялото и главата са „подредени“ правилно, вълните [контракциите] обикновено са регулярни, с пауза между тях и разкритието се получава добре. Това е защото главата напредва с най-малката си част. Това е и онази част, която се свива най-лесно. Освен това, тази част от бебешката глава представлява окръжност, която упражнява директен и равномерен натиск върху окръжността на отварящата се шийка на матката. Хоп! 10 сантиметра и напъните започват. Ако обаче, гърбът на бебето е от дясно или бебето е с лицето напред(това е постериор), трябва да обърнем специално внимание. Ако това не се коригира – естествено или с помощ – няколко неща е вероятно да се случат: майката ще получи продром – ту напред, ту назад – което е изтощително и обезкуражаващо; контракциите ще са една след друга, на 2-3 минути с продължителност само 20-30 секунди, с резки върхове и мъчителна болка, но с много малко разкритие; майките обикновено се оплакват от болки в гърба; тази болка често не престава дори между контракциите. Това са предупредителните знаци за постериорно или асинклитично (една от моите акушерки учители, Клер, ги нарича „изчанчените“) бебе. В тези ситуации бебето напредва с най-широката част на главата.Това е и частта на главата, която не се променя лесно и естествено. В този случай нямаме кръг, който натиска кръг, а голям, изпъкнал, неправилен овал, който създава натиск само върху някои сегменти от шийката на матката. В резултат, шийката се раздразва, контрахира често, но нерегулярно и без много напредък.

Когато бебето не напредва с правилната част на главата, шийката обикновено достига разкритие само 3 до 4 см. Жената е в ситуация, в която има нужда от диагностика, внимание и корекция. Техники и мерки като визуализация, релаксация, хиропрактика, акупунктура, хомеопатия, билки, поставяне на майката в позиция на четири крака, да помолите жената да обхване корема си и после външно да промени позицията на бебето, топки за тенис, топли(или студени) компреси на кръста – всички тези неща са помагали при едни или други раждания, но по-често промяната е малка и жената обезкуражена и изтормозена от нестихващата болка, гневна и победена, моли за облекчение под формата на лекарства, анестезия и секцио.

Ако жената е в болница, гинекологът най-вероятно ще предложи питоцин, който често води до други проблеми: мейчин и/или фетален дистрес, по-силни, но все така неефективни контракции, които са още по-мъчителни за майката и желанието за епидурал или лекарства нараства; после следва цяла КАСКАДА от интервенции и най-важното, бебето бива принудено да слезе надолу, като това го лишава от шанса да заеме по-добра позиция. Други предлагат на жената да клекне, ако няма напредък. Това също принуждава бебето да слезе надолу в неподходяща позиция, като причинява дълбоко напречно заклещване. Лекарите често пукат околоплодния мехур с надеждата нещата да потръгнат – това също не е препоръчително, защото също поставя бебето в неблагоприятна позиция.

Превенцията на постериорното предлежание е възможна! Всички започваме да обръщаме внимание на този факт. Казваме на бременните: Никога не се облягайте назад – ако искате да седнете, да почетете или да погледате телевизия, гърбът ви трябва да е абсолютно прав. Подпрете гърба си с книга или с много възглавници. Следвайте този съвет и когато сте в кола – нека винаги има възглавница зад гърба ви да го подкрепя. Ако работите на бюро със стол, който се накланя назад, намерете си стол с неподвижна облегалка. Накланянето назад може да отслаби мускулите на гърба и създава условия за бебето да се обърне в неподходяща поза (забележете как всички наши малки американчета биват разнасяни с часове в кошниците за кола, създавайки поколения момичета, предразположени да имат постериорни бебета!). Обаче, ако жената вече е влязла в периода на активното раждане и то не напредва, е важно да започнете (буквално) да обръщате нещата, да посредничите.

Акушерката Валери Ел Халта определя разликата между интервенция и посредничество. Интервенцията се прилага без оглед на това дали ще помогне или не на майката да роди естествено. Интервенциите не са естествени; например питоцинът и епидуралната упойка. Те често се правят заради удобството и спокойствието на гинеколога и медицинския персонал или за да се задвижат нещата по-бързо. Препоръчват се в атмосфера на недоверие към естествения процес и в среда на страхове, свързани с раждането. Посредничеството, от друга страна, е нещо, което се прави като се вземат предвид и безопасността и естественото раждане. Прави се с непоклатима вяра в способността на жената да роди. Посредничим в името на раждащата майка, за да и помогнем да роди естествено. Промяна на позата на майката и/или оказване на помощ за завъртането на бебето – това е посредничество, а не интервенция.

Позата, която сме открили, че най-често завърта постериорното бебе, се нарича поза Полярна мечка. Терминът произлиза от една чудесна снимка в списание National Geographic, на която полярна мечка ражда мечето си. Предните и лапи са долу, възможно най-ниско, както и раменете и. Гърбът и е извит под формата на арка. Краката и са разтворени и коремът и свободно виси във въздуха. (Позата също се нарича „игриво кученце“ или „спящо бебе“). Жените заемат тази поза в началото на раждането, когато започват контракциите. Ако след около 45 мин. бебето не се е обърнало само, е лесно да бъде препозиционирано (жената остава в тази поза), чрез нежно, но уверено външно избутване на гърба. Много гинеколози казват на жените, че бебето не може да бъде наместено преди те да са достъгнали 7 или 8 сантиметра разкритие и ако главата на бебето не е слязла достатъчно ниско в таза. Проблемът, разбира се, идва от това, че повечето жени никога не достигат разкритие 7-8 см. с такова предлежание и ако успеят, това отнема много, много часове. Наместването на главата на бебето в ранните етапи на раждането е задължително: то спасява майката от изтощение, спасява бебето от стрес или елиминира проблема „бебе, което не може да се обърне“. Не е рядкост майка, която часове е стояла на 4-5 см. разкритие, да напредне много бързо, защото главата вече е добре позиционирана в шийката, която е имала огромно желание да се разшири, но не е успявала да го направи, поради неравномерния(или несъществуващ) натиск, който е получавала.

Да се помогне на постериорното бебе да се завърти е безопасно. Най-вероятно това е толкова голямо облекчение за бебето, колкото и за майката. При хиляди обръщание, не е имало никакви случаи на фетален дистрес или стрес или усукване на пъпната връв. Всъщност е много по-добре за бебетата, главите им да са в правилната позиция, добре разположени върху шийката и разтваряйки я равномерно, така че да могат да се родят, вместо да се „блъскат“ асинклитично или постериорно, без напредък. Много бебета, които не се обръщат, поглъщат мекониум или проявават други симптоми на стрес и тръгват към операционната.

---------------

Нанси Уейнър е акушерка, обучител по въпросите за раждането, межународно признат писател и лектор. Тя е създател на термина VBAC—вагинално раждане след секцио. Съавтор на “Тихият нож: превенция на секциото и вагинално раждане след секцио." В момента работи над третата си книга – "Родотресение: книга за раждането за силни жени и за жени, които искат да бъдат силни."/Birthquake: A Childbirth Book for Strong Women and Women Who Want to Be Strong/

Прегледайте също:

• Научете повече за VBAC и превенцията на цезаровото сечение с Midwifery Today Issue 57

• What Every Midwife Should Know about ACOG and VBAC: Critique of ACOG Practice Bulletin # 5, July 1999, "Vaginal birth after previous cesarean section" - by Marsden Wagner, MD, MSPH

• Technology in Birth: First Do No Harm - by Marsden Wagner, MD

• Midwifery Today Conference Audiotapes - VBAC and Cesarean

Сутрешни мисли

7:30 сутринта. Наблюдавам чудото на сътворението. То прави сутрешната си йога, възторжено придружена с високо и ясно повтаряне на матрата „ДА!“. Ето го: седнало в обущарска поза, вдига ръце и ги протяга силно напред, енергично преминава в планина, котешка поза, кобра ... ДА! ДА! ДА!

След малко повече от седмица чудото на сътворението ще стане на годинка. Мисля си за мъдростта на природата и за лекотата, с която я пренебрегваме...

Мисля си за всички таблици, в които напъхват човек още преди да се роди: мерят му главата, краката, водата, в която плува...ако нещо не пасва, лошо! 

После му казват кога да се роди, дават му срок: от-до...ако закъснее, лошо! Обикновено се вмества в срока;) Започва да се ражда и добре, че всички около него знаят как става тая работа, защото на него, горкото, му е за първи път! Обаче пак има срок: на час по сантиметър разкритие... ако закъснява, лошо! Е, чак пък лошо ... малко химийка и готово – да се чуди откъде му е дошло и да излиза по-бързо! И след 9 месеца спокойствие човекът бива изхвърлен директно на сцената на живота: светлини, аплодисменти, шегички... как да не се разплачеш?!

Да не забравяме таблиците. Те са най-важни за новия човек! Как би могъл да продължи живота си, без да бъде веднага осведомен за килограмите и сантиметрите?! Майка му ще чака. Девет месеца е чакала, сега какво се е разбързала да го вижда?! Я, да си почива, че идват безсънни нощи. Бащата пък изобщо не го броим. Неговото място е в кръчмата „да полива наследника“. Какви са тия нови моди да присъствал на раждането. Ами! Какво ще види толкова?! Ще го види като изтрезнее...ъхъ!

После таблиците продължават...сантиметри, килограми... да се захрани точно на n-тия месец, с точното пюре в точния грамаж... кога да реди кула, кога пък пъзел...кога да каже „к“ и кога „й“...

„Човекът е венецът на природата“. Той знае кога и как стават нещата...Записал ги е в таблици, за да не ги забравя и да ги предава на поколенията.

... а чудото на сътворението се хваща за пръчките на леглото, изправя се и ми се усмихва победоносно. Надсмива се над сутрешните ми мисли... и с право.:)

Очаквате голямо бебе? Значи тази статия е за вас

Какво би станало, ако нямаше тазове? Aко тазът беше точно толкова незначителен за начина на раждане, колкото размерът на носа на майката? След 20 години наблюдаване на раждания това е изводът, до който стигнах. Тазът се отваря на три места - симфизата и двете сакроилиачни стави. Тези точки са пълни с хормоните на релаксацията - тазът буквално се разпада около 34-тата седмица от бременността. Като добавка към този мобилен, хлабав, разтеглив таз, природата е дала на хората бонуса от пластична, свиваща се бебешка глава. Както приставката за готвене на пара има разгъващи се плочки, които я нагаждат към всякакъв размер тенджера, така и четирите припокриващи се пластини, които формират бебешкия череп се наместват така, че да се пригодят към тялото на майката.

Всяка жена, която е жива днес, е резултат от милиони години естествен подбор. Днешните жени са краен резултат от еволюцията. С изключение на родените през последните тридесет години, почти всички ние, поколение след поколение, сме имали безпрепятствени, нормални вагинални раждания. Допреди тридесет години повечето от сериозните проблеми са се дължали на лошо хранене на майката (гладуване) или сепсис в болниците.

Преди двадесет години гинеколозите казваха на жените, че причината за цезаровото сечение е, че главата на децата им е твърде голяма за техния таз. Бедата започна, когато същите тези жени останаха у дома за раждането на следващото си дете и раждаха дори по-голямо бебе през същия този таз. Получи се много неудобно и това сложи край на изтъкването на тази причина за секцио.

Онова, което я замени, беше твърдението: "добре, че направихме секцио, защото пъпната връв беше увита два пъти около врата на бебето." През последните десет години доста често го чуваме. Докторите трябва да измислят много добра причина за всяка операция, защото когато новото бебе и майката се приберат у дома, за семейството ще бъде много трудно и без убедителна причина за операцията, бащите биха излезли на война. Само си представете докторът да каже честно: "Слушай Джо, това беше един от случаите, когато сбъркахме, всъщност нищо им нямаше нито на бебето, нито на жена ти. Съжалявам, че ще се възстановява шест седмици за нищо". Знаем, че поне 15% от цезаровите сечения са ненужни, но това не се съобщава на родителите. По очевидни причини съществува конспирация сред болничния персонал тази информация да се пази от семействата.

Намирам за интересен факта, че през 1999 г. лекарите се застъпват за прекратяване на употребата на електронен фетален монитор. Това е нещо, което привържениците на естественото раждане силно пропагандираха и не успяха да постигнат през последните двадесет години. Привържениците на естественото се притесняваха от възможната вреда за бебето, причинена от доплеровия ултразвук, както и от дискомфорта на майката, причинен от двата стегнати колана около корема и. Сега през 1999 г. докторите се присъединиха към кампанията да отърват родилните зали от тези скъпи технологии. Защо, ще попитате вие. Защото същият този хартиен отрязък, записващ сърдечните тонове на детето, който са смятали, че доказва колко грижовни и съвестни са те и който са смятали за свой защитник, се оказва техен най-голям враг в съдебната зала. Добрият адвокат може да вземе всеки къс "доказателство" и да намери експерт, който да го интерпретира както пожелае. Ако бебето умре или бива наранено, разследващите идват и разглеждат тези отрязъци, а на докторите се налага да правят съдебни споразумения. Онова, което литературата отбелязва сега е, че когато сестрата слуша "действителния" сърдечен ритъм през фетоскоп (не отразения и записан пулс, показан на монитора), броят на цезаровите сечения пада наполовина, без това да рефлектира върху процента на феталната смъртност.

Разбира се, аз също съм застъпник на премахването на феталния мониторинг, но би било много по-благородно, ако това се правеше с мисъл за здравето на пациента, а не само като един от начините да си покрият задника в съда.

А сега, да се върнем на тазовете, които опознах и обикнах. Когато бях начинаеща акушерка, вземах участие в много уъркшопове, в които мерех тазовете на моите съученици. Трансверзален диаметър, кръстцов рид, тесни арки - много важни и сериозни неща. Гинекоиден, андроиден, антропоиден и платипелоиден всички трябваше да бъдат измерени, оценени, докарващи ни до агония. Тревожех се, че бебетата могат да се "закачат" на шипове и кости, които според фолклора можеха да изскочат от никъде. Тогава, един ден чух шефа на гинекологията в местната болница да казва, че най-добрия мерител за таза на майката е главата на бебето. С други думи главата, преминаваща през таза, може да ни каже много повече за неговия размер, отколкото всички уреди и рентгени на света. Той въобще не смяташе, че тазът трябва да се мери. Разбира се, измерването в ранна бременност, преди хормоните да започнат да отпускат таза е налудничаво.

Един от акушерските трикове, на които ме научиха беше да питам майката за размера на обувките и. Ако майката носеше размер 5 (37 ЕU) или повече, теорията твърдеше, че тазът е достатъчно широк. Е, 98% от жените носят по-голям размер обувки, така че теорията беше добра и ми даваше увереност в телата на жените за много години. Тогава попаднах на клиентка, която дойде при мен в осмия месец за домашно водно раждане. До този момент тя беше наблюдавана в болнична акушерска практика. Тя беше гъркиня и обичаше гимнастиката. Нейното осемнадесет годишно тяло грееше от добро здраве и се радвах, че ще я поема, докато не я попитах за размера на обувките. Тя носеше номер 2. Налагаше и се да си купува обувки от Чайнатаун, за да намери достатъчно малък размер. О, боже! Помислих да освежа ръждясващите си умения в пелвиометрията, но след това размислих. Няма да и стоварвам това бреме. Ще бъда бдителна по време на раждането и ще действам, ако бъде нарушено по някакъв необичаен начин, но няма да го превръщам в самоутвърждаващо се пророчество. Тя роди момиченце, тежащо

3,180 кг и и се наложи да напъва само около дванадесет пъти. Роди във вана, седнала в скута на любимия си, а това ми напомни на сцена от „Синята лагуна”, където сцената с Брук Шийлдс беше толкова секси. И така този таз сложи край на теорията за номера на обувките завинаги.

Още един таз, на който попаднах преди нялколко години, изплува в съзнанието ми. Първото раждане на тази млада жена беше с цезарово сечение. Раждането било индуцирано и звучеше като обичайната каскада от интервенции. Докато я шиели, съпругът и казал: „Няма нищо, Керъл, следващото дете ще родиш вагинално.” Хирургът коментирал: „Не и ако бебето е повече от килограм.” Когато я срещнах, тя имаше леки подготвителни контракции. Дулата и ме беше повикала за консултация на раждането. Тя наистина имаше много странно оформено тяло. Беше е висока два метър и 55 см и почти всичко в това тяло беше крака. Бременният и корем изглеждаше огромен, защото стърчеше напред – имаше много малко разстояние между гръдния кош и ханша. За щастие, майка и беше там, когато пристигнах. Заведох я в кухнята и я попитах за нейното раждане. Първото си бебе беше родила вагинално. Второто дете е било в недобро предлежание и се наложило секцио. Тъй като бабата имаше същата структура като дъщеря си, поне бях подкрепена от факта, че тя веднъж е родила вагинално. И жената получи разкритие във ваната. Това беше планирано болнично раждане, така че след като получи разкритие, отидохме в болницата. Тя напъваше когато пристигнахме там и роди момиченце, тежащо 3,200 кг. Използваше лост за клякане и беше очарована от напълно спонтанните си родилни усещания. Помолих я да пише на хирурга, който беше направил забележката, че тя не би могла да роди бебе, по-тежко от килограм и да му каже, че тази ненаучна, груба забележка и е причинила много ненужни тревоги.

Друга група тазове, която ме вдъхновява, са тези на пигмейските жени в Африка. В документите си имам статия от антрополог, който пише, че тези жени са високи средно около метър и 20 см. Средното тегло на бебетата им е 3,200 кг! Това е все едно жена висока 1,70 м да роди дете 6,350 кг. Обичаят в селото е жената да стои сама в колибата си, докато не изтекат водите и. Когато това стане, тя тръгва из селото да намери акушерки. Акушерките и жената се хващат за ръце и пеят докато вървят към реката. На брега на реката има плосък, изгладен камък, на който се раждат всички деца. Двете акушерки клякат до жената, докато тя изтласква бебето си. Една от акушерките загребва вода от реката, за да напръска новороденото и да стимулира дишането. След като се роди плацентата, другата акушерка намира стеснено място на пъпната връв и я изгризва, за да раздели детето. И тогава трите се присъединяват към другите. Статията беше поучителна и вдъхновяваща за мен.

Това е всъщност най-важното за тазовете – те не съществуват в истинското акушерство. Всяко бебе може да премине през всеки таз с мощен тласък от матката.

За повече информация за ПФД (пелвео-фетална диспропорция), т.е. тесен таз/голямо бебе, можете да прочетете следните статии:

http://www.homebirth-only.com/TooSmall/TooSmall.htm - Малки жени и големи бебета

http://www.caesarean.org.uk/articles/Myths.html - Митовете за цезаровото сечение оборени

http://en.wikipedia.org/wiki/Cephalo-pelvic_disproportion Уикипедия - Пелвеометрия и ПФД, малък откъс:

„Пелвиометрията се е използвала рутинно, за да се прецени дали да се разреши вагинално раждане. Жени, чиито тазове са оценени като твърде тесни, са били подлагани на секцио, вместо да им се разреши да родят естествено. Изследвания показват, че пелвиометрията не е надеждна при диагностициране на ПФД (виж по-долу) и че при всички случаи трябва да се разреши опит за вагинално раждане. Виж Blackadar & Viera, 2003, стр. 505

Женските тазове се разтягат преди раждане (с помощта на хормони), а изправената и/или клекнала жена може да роди значително голямо бебе. Жена в позиция „безпомощен бръмбар” (легнала по гръб), най-вероятно няма да успее да изтласка бебето навън, поради размера на изхода, който създава тази позиция. Тъй като гинеколозите продължават да поставят жените в тази мъчителна поза заради тяхното собствено изискване за „достъп”, без да се вземат предвид нуждите на майката да заеме по-добра позиция, за да се отвори тазът и, неминуемо тази жена ще бъде погрешно диагностицирана, че нейният таз е твърде тесен да роди нейното бебе.”

Рискове, свързани с цезаровото сечение

  Всички сме наясно с основния риск при вагинално раждане след цезарово сечение (VBAC)– руптура на матката. Когато една жена желае вагинално раждане след секцио, тя трябва да подпише при гинеколога си „Формуляр за съгласие за VBAC”, удостоверявайки че е запозната с риска. Намирам ирония във факта, че жени, решили да раждат чрез повторно секцио не са задължени да подпишат „Формуляр за съгласие за повторно секцио” като част от пренаталните грижи. Защото рискове съществуват и при повторното секцио. Но тъй като това не се случва, повечето гинеколози набързо изброяват рисковете, ако изобщо си правят труда да ги споменат, което кара жените да си мислят, че VBAC са рисковани, а цезаровите сечения не са.

Онова, което майките, предприемащи повторно секцио не знаят е, че това решение носи рискове свързани не само с моментно влияние върху тяхното състояние и състоянието на тяхното бебе. То може да повлияе и върху бъдещата им фертилност, бъдещите им раждания със секцио, както и върху бъдещите бебета. Някои от рисковете нарастват с всяка операция. Признава се: „Ясно е, че всички рискове на първо раждане секцио нарастват при повторно и се увеличават още повече при трето, четвърто и повече цезарови сечения.”

По-долу аз само ще изброя рисковете, свързани с цезаровото сечение. Ако искате да прочетете по-подробно, може да посетите тази страница: Risks Associated With Cesarean Delivery

Краткосрочни рискове при цезаровото сечение

• Смърт на родилката (точно така, това е първото, което се посочва)

• Тромбоемболия – дефинира се като „блокиране на кръвоносен съд от тромб, който може да достигне по кръвоносната система до сърцето, белия дроб и мозъка и да нанесе сериозни вреди”. Ако тромбът навлезе в мозъка, тогава се получава инсулт. Ако навлезе в сърцето, тогава причинява инфаркт. Ако попадне в белия дроб, това е белодробна емболия. Нито едно от посочените не е безобидно.

• Кървене – „Рискът от кървене, налагащо кръвопреливане нараства значително с нарастването на броя на предишните цезарови сечения.”

• Инфекция – „най-честото усложнение след секцио” засяга 85% от жените с предишно раждане и 4-5% от жените с цял околоплоден мехур. „Инфекция на раната може да възникне при 2,5% до 16% от раждалите секцио”

• Инцидентни оперативни наранявания – най-често на пикочния мехур, червата или матката. Ако не се коригират навреме, могат да причинят други усложнения като сепсис (сериозна и опасна инфекция), бъбречна криза, образуване на фистула.

• Продължителна хоспитализация – много хора гледат на престоя си в болницата като на ваканция, а аз предпочитам своята почивка безболезнена и с по-добра храна, но всеки си знае!

• Спешна хистеректомия (оперативно отстраняване на матката) – това за съжаление се е случило на тази жена.

  http://hbacmama.wordpress.com/2008/03/05/100/

  „хисторектомията е 13 пъти по-вероятна при цезарово сечение”

• Болка – тази малка дума е толкова силна. Болката лесно се пренебрегва, но когато се опитваш да се грижиш за новородено и по-голямо дете, рискът от болката е огромен. А болката при някои жени може да продължи с месеци. Трябваха ми 18 месеца, за да спре белегът ми да е странно изтръпнал и въпреки това чувствителен.

  Откъсът е от статията, акцентите са от мен:

• „Изследване на 242 първескини показва, че всички, подложени на секцио (планувано и по спешност) са се нуждаели от болкоуспокояващи средства, сравнени с 11 % при родилите вагинално. Обезболяването с медикаменти може да има значителни последствия върху първоначалното изграждане на връзка между майката и новороденото, върху вероятността за успех с кърменето, както и върху дееспособността на майката след раждането; в допълнение, рискът от слеродилна депресия може значително да се покачи.”

• Непълноценно преживяване на раждането – „по-често съобщават неудовлетворение от раждането в сравнение с родилите вагинално... по-рядък ранен контакт с новороденото... значително по-дълго време преди първия контакт с бебето... по-често отбелязват неудовлетвореност при първоначалния си контакт с бебето”

Дългосрочни рискове при секцио

• Повторно приемане в болница – „... следродилно повторно приемане в болница е значително по-често при родилите с цезарово сечение”

• Болка – „по-често съобщават за болка през първите два месеца след раждането”. Изследване на 1500 жени, родили секцио през последните 24 месеца показват,че „болките при шевовете са били сериозен проблем през 25 % от времето, а от сериозен до малък проблем 83% от времето”, а шест месеца след раждането 7 % от родилите секцио съобщават за болки в областта на шевовете, сравнени с 2% от родилите вагинално жени, съобщаващи за болка в областта на перинеума.

• Адхезия (срастване) – „... се случва често и покачва значително риска от усложнения при бъдещи раждания ... съобщава се за повишен риск от извънматочна бременност при жени с предишно секцио.”

• Стерилитет/субфертилност – „... по-вероятно е да не могат да заченат повече от година”

Рискове за новороденото при секцио

• Неонатална смърт (поставено е на първо място)

• Респираторни затруднения – „... вероятно като резултат от това, че се пропускат механизмите, задействащи резорбирането на феталните белодробни течности при нормално вагинално раждане... три пъти по-чести при цезарово сечение по желание, отколкото при вагинално раждане.”

• Астма – „за родените с планирано или непланирано секцио има 30% по-голяма вероятност за постъпване в болница поради астма в детса възраст, отколкото при родените вагинално”

• Ятрогенна незрялост – това означава, че бебето не е зряло, защото секциото е извършено преди бебето да е готово да се роди. Това се случва обикновено при плануваните цезарови сечения.

• Травма – има се предвид неволно порязване от хирурга.

• Неуспех с кърменето.

Рискове при секцио за последващи бременности

• Руптура на матката – за повече статистика тук:http://vbacfacts.com/vbac/#URVC

  Изследване на повече от 250,000 жени в Швейцария показва вероятност от руптура на матката за жена без предишно секцио 0.007%. Тази вероятност се покачва на 0.192% за жена с предишно раждане секцио, която е планувала следващо секцио и се качва дори повече до 0.397% за жени, които плануват опит за раждане при предишно секцио.

• Абнормално положение на плацентата – това означава, че плацентата се прикрепя или на отвора на шийката на матката (плацента превия), което означава, че отново трябва да родите секцио или че плацентата расте през маточната стена (placenta accreata) което може да означава, че плацентата трябва да се отстрани по хирургичен път или мануално. Това води до по-голям риск от постпартален кръвоизлив. При жените с минимум едно секцио има най-малко 3 пъти по-голям риск от плацента превия, сравнено с жени без предишни оперативни раждания. Този риск значително нараства с нарастването на броя цезарови сечения, достигайки почти 45 пъти за жени с 4 или повече цезарови сечения.

• Хистеректомия – „С нарастване на броя на цезарови сечения, нараства и риска от цезарова хистеректомия.”

Както съм казвала и преди:

Вагиналното раждане след секцио крие рискове.

Цезаровото сечение крие рискове.

Моля, информирайте се преди да вземете решение

http://vbacfacts.com/2008/06/05/cesarean-risks-overview/