Отдавна, мнооого отдавна, когато ICQ беше още пеленаче, а в офиса 15 човека влизаха в Интернет през dial-up, един от 7-те ми контакта в Q-то неочаквано ми зададе странен въпрос:
znaesh li kakvo e reiki?
Кой? Аз? Ти бъзикаш ли ме?! От маса години прекарвам лятото на палатка и с раница на гръб – много ясно, че знам какво са рейки!
Човекът искрено се смя. Каза, че трябвало да очаква този отговор от номадската ми персона, но всъщност имал предвид “лечение с ръце”. В главата ми изплува образ на книга със светещи ръце на корицата от онази част на книжарницата, която старателно избягвах на път за рафта с фентъзи. Дааааа, чувала бях...
Чичко Google не съществуваше, така че поразпитах леля Altavista. Попрочетох това онова и се зачудих защо ли не преместят тия книги във фентъзи секцията?! Семенцето, обаче беше посято:)
Почти 2 години по-късно, когато въпросният приятел се върна от далечната земя, в която пребиваваше, се срещнахме. Не беше ставало дума за Рейки от онзи разговор, но щом ми се обади да се видим, автоматично си помислих, че ще го поразпитам за тая чудна работа. Разпитът не се получи – имаше други хора, а и той ми демонстрира нещо, което после стана ясно, че било Су-джок. Изобщо, моите приятели са пълни с изненади...
Времето ми минаваше неусетно и блажено, както може да минава само времето на един ненатоварен с особени отговорности индивид. Основните въпроси, които ме вълнуваха рядко бяха по-различни от “Къде ще пием довечера?” и “Какво да направя, за да спре да ме цепи главата тази сутрин?”. Фентъзи-то заемаше все по-малко място в моя живот, но що се отнася до онази литература, все още минавах по обиколното.
После се роди дъщеря ми.Тук бих могла да напиша есе от около 100 страници на тема “Дъщеря ми – моят най-голям духовен учител”, но няма да го направя. Само ще кажа, че проблемите, с които се сблъскахме покрай преждевременното и раждане, ме извадиха постепенно, но твърдо от реката на безхаберната инерция, поставиха ме на друг път и ми биха един здрав шут за начална скорост. Щеше да е хубаво, ако просветлението ме бе ударило по главата /по възможност докато спя/ и ме бе светнало как точно стоят нещата, за да мога да продължа смело и без съмнения напред. Но не стана така.
Първо открих чигун/with a little help of my friends :)/. Убедена съм, че именно тази китайска гимнастика бавно, ненатрапчиво, но по нетърпящ възражения начин, изчисти погледа ми. Започнах да гледам по-внимателно и по друг начин както на себе си, така и на всичко случващо се. После дойде хомеопатията. Тя пусна колелото по нанадолнището и вече нямаше кой да го спре. Месеци наред влизах в книжарницата само, за да навестя рафтовете с книги за лечение. Естествено, редовно преоравах и интернет.
Един ден, някак без повод, една колежка сподели, че бавачката и била рейки мастър. Часовникът зацъка. При поредното посещение в книжарницата си купих “Рейки за цял живот”. Просто не можех да не я купя... нищо, че на корицата не бяха онези светещи ръце. След известно време се оказа, че хомеопатът ни също е Рейки. Все по-често се натъквах на Рейки. Реших да се запиша на курс и редовно проучвах възможностите, но все нещо не ме уреждаше.
Докато се помотвах с летящи идеи за Рейки курс в главата, в бг-мама се появи тема “Рейки”. В началото не бях очарована, но после там започна да пише жена, която много ми допадна. Следях нейните мнения не само в тази тема, но и в други, в които пишеше. Писах и по съвсем различен въпрос. После я помолих за координати на Рейки лечител в София, защото тя не беше от тук. Синът ми, тогава на 5 месеца, беше много неспокоен и аз бях решила, че Рейки може да помогне. Тя се отзова. Все пак, малко бях пропуснала факта, че за енергията няма разтояния.
Това беше моят учител. Знаех го още, когато зададох първия си, несвързан с темата, въпрос. Въпреки това продължавах да се разсейвам успешно с търсене на подходящия курс/човек. Колкото повече се разсейвах, толкова по-често един възмутен вътрешен глас ми казваше, че не може да чака. Накрая, на ръба на скандал, моето недоверчиво, анализиращо и вечно-отлагащо Аз се предаде.
Получих своята инициация в един прекрасен, слънчев, съботен следобед. Дистанционно. По време на сеанса видях мастера си и почувствах неща, които едва ли бих могла да опиша. До края на деня имах чувството, че летя. Цялото ми същество се усмихваше. Знам, че съм в началото на едно ново пътешествие. Без раница и без палатка, но с Рейки.
* Ако сте пребивавали в София в началото на 90-те, не може да сте попуснали плакатите за посещението на един йога/не помня кой/, разлепени из целия град. Заглавието "Пробив в духовния климат" така се е забило в главата ми, че просто не можех да не се възползвам от него:)
