Казват, че на човек му се случват едни и същи неща, докато не си научи урока. Е, аз явно съм от лошите ученици и пак нещо не съм доразбрала, защото за втори път родих преждевременно. Тепърва ще търся причините и уроците, които съм пропуснала първия път.
Сега ми се иска да споделя някой неща, които биха могли да бъдат от полза на бъдещи раждащи.
Наблюдения върху процедурите и порядките в Майчин дом, София
В предродилното /както и в повечето бг болници, между другото/ редът е на първо място. Той се спазва и следи строго и от всеки “посетител” се очаква да го съблюдава. Естествено, никой не запознава въпросния посетител с въпросния ред. Това пък води до някои интересни диалози, които описах по-рано: http://valkoto.multiply.com/journal/item/9
Тъй като си полежах 3 дни в предродилното, имах възможност да понаблюдавам...
Общуването
За разлика от преди 4 години, този път не ме наричаха с безличното “майче”. В повечето случаи си имах име и само един-два пъти бях “госпожа”. Никой никога не се представя обаче, така че ако можеш някакси да се досетиш кой какъв е в йерархията, то е абсолютно невъзможно да узнаеш името на израждащата те акушерка. Е как после да се отблагодариш с цветя и бонбони, като не знаеш кого да търсиш, а?!
Окситоцин
За тези 3 дни, на всички, които бяха приети, рутинно им беше сложен окситоцин. Предполагам, че всяка жена е била с различно разкритие, контракци и т.н., но...няма да висят цял ден в предродилното!
Всъщност на едно единствено момиче не бяха сложили окситоцин. Не разбрах защо. Но затова пък я бяха вързали за леглото с монитора за тоновете и не и даваха да мръдне. Момичето явно имаше силни и чести контракции и все искаше да става. Това желание ужасяваше персонала и те всеки път я скастряха, че не можело да става, нито да ходи. Очевидно раждането не прогресираше...чудно защо?! И след цяла сутрин “ама не може да ставате!” най-накрая и включиха окситоцин. Точно тогава мина една лекарка, която в пристъп на безумие, и позволи да застане права до логлото. След по-малко от 20 мин. момичето почувства напъни и съвсем скоро чухме бебето да изплаква в съседната родилна зала.
Бусколизин
С рутинното поставяне на окситоцин, рутинно се поставя и бускулизин+нещо-си- друго. Когато окситоцинът засили контракциите, следва инжекцията с бусколизин, с обяснението, че ще обезболи, а също и ще отпусне мускулите. Тук също няма “Не искам” и “Ама аз търпя, няма нужда”. Тези неща се правят за твое удобство и за твое добро. В края на краищата, защо да се мъчиш!
Мониторът
е задължителен “поне в началото” след като ти включат окситоцина/така ми беше обяснено/, но ако няма много раждащи, може да си отвисиш до края с него. Което пък значи, че движение не може да има и си късметлийка, ако ти се позволи да застанеш до леглото и да приклякваш от време на време.
Напъните
Тук вече имаме добра новина. Обясняват какво трябва да почувстваш и чакат да се обадиш. Никой не те юрка – просто се чака окситоцинът да си свърши работата;). Поне това са моите наблюдения.
Информираното съгласие
Предродилното беше единственото място, където ти дават да си четеш въпросния документ на спокойствие и ти казват, ако имаш неясноти, да питаш. Друг е въпросът ти ако си с контракции как ще изчетеш 5 страници “на спокойствие”. Документът се състои от декларация, в която отговаряш на един куп въпроси относно здравословното си състояние, част за малките интервенции – епизиотомия, вакуум, форцепс, и част за секциото, която включва и обяснения за упойките. Всяка от трите части се подписва отделно. Обяснено е какво представлява всяка интервенция и се казва, че е възможно да се наложи да ти се направи такава. При какви условия се налага използването им, какви са рисковете и какво следва от това, не се посочва. Другото нещо, което винаги ме е терзаело е, защо пациентът не получава копие от този документ. Щом го е подписал, би следвало да има копие и за себе си.
Информираното съгласие за детето е отделен документ или по-точно е набор от други 5-6 документа. По мои наблюдения, тези документи масово се подписват преди изписването, т.е. когато всичко вече му е направено на детето. Другият вариант е да ти го донесат докато си още на количката, току-що родила. Аз поне не видях някой да си го чете в стаята...Естествено и тук не получаваш копие за теб.
Кърменето
Трябва да кажа, че след като родих, бях на 12-ия етаж и нещата, които споделям, се отнасят само за този етаж. Нямам наблюдения върху други етажи и отделения. Кърменето се подкрепя.Друг е въпросът как става това. Всички майки биват насърчавани, а доста често и навиквани да кърмят бебетата си. Повечето майки на този етаж бяха родили секцио. Два дни след като са преведени на етажа, бебетата са отделно от майките. Майките ходят да ги кърмят на 3 часа. Акушерките им показват как се поставят бебетата на гърдата и ги информират, че трябва да стоят 10 мин. на едната гърда и 10 на другата. Иначе всички акушерки бяха много отзивчиви. На всички бебета се дава вода! Ако някой реши да пита “Защо?”, му се отговаря с контра въпрос – “Ти пиеш ли вода?”. Освен вода, на всички бебета се изписва и добавка. Тук двете педиатърки в отделението даваха доста различни съвети. Едната твърдеше, че след като си го накърмила, трябва да му дадеш добавката. Другата отсичаше “Никаква добавка няма да и изписвате! Тя има кърма!” и съветваше майките да слагат бебето по-често на гърдата. И как да се ориентира една майка, раждаща за първи път и не добре запозната с кърменето?! Пълна лудница! За съжаление, тази с добавката и храненето под час, беше доста по-често в отделението.
Ами това е. Ако се сети някой нещо да пита, ще отговарям:)
