Да кърмиш или не? - това е въпросът, който никога не е стоял пред мен. Кърмена съм 6 месеца. Брат ми – още по-малко. Но майка ми някакси е успяла да ми предаде идеята, че кърмата е храната за бебето, а АМ се използва в редки случаи и само, ако се налага.
Докато бях бременна с дъщеря си никога не чух от нея прословутото “Дано да имаш кърма!”. Дори сянка на съмнение в способността ми да кърмя детето си не е минавала през главата ми. Изречения като “Сега е време да решите как ще храните бебето си.” в американските сайтове ми се струваха странни и винаги прескачах частта, в която се описваха предимствата и недостатъците на двата метода на хранене.Коремът ми растеше в блажено неведение относно възможните трудности, проблеми, липсата на подкрепа от лекарите и обществото, свързани с кърменето.
Но, както е добре известно “и най-добрите планове на хората и мишките понякога остават неосъществени”. Бебето се роди преждевременно... с пневмония. За щастие, остана в интензивното “само” 12 дни. За жалост, не ми разрешиха да и нося кърма. Имах право да я виждам веднъж седмично и всеки ден можех да получавам информация за състоянието и в 13 часа. Това са най-кошмарните 12 дни в живота ми. Всеки ден ходехме на обед да получим информация и вечер, след като застъпи нощната смяна, с надеждата някоя благосклонна неонатоложка да ни пусне да видим мъничето. В интерес на истината само 2 от лекарките се оказаха неблагосклонни.
Аз си бях вкъщи, бебето в болницата. Не можех да направя нищо за него, освен да съхраня кърмата си. Това беше моята сламка и аз се хванах здраво за нея – изцеждах на 3 часа денонощно и замръзявах кърмата. Кърмаческият форум към bg-mamma едва прохождаше. Нямаше кой да ми каже как и по колко да изцеждам. Естествено, докарах си чудесна хиперлактация, с която се справях около 3 месеца. Хубавото в цялата ситуация беше, че с толкова обилно производство пропуснахме кризите на растежа:)
Благодарение повече на моя мързел и по-малко на моята интуиция, постепенно спрях да изцеждам и нещата влязоха в нормален ритъм. По същите 2 причини спрях да следя часовника и хранех бебето на поискване. Доста по-късно разбрах, че това е препоръчваният начин на кърмене.
Кърмихме се 14 месеца. Малката се отби когато проходи – явно вече имаше други приоритети.
Макар, че тази година съм далече от събитията, Световната седмица на кърменето ме върна към тези съвместни наши мигове. Радвам се, че виждам все повече кърмещи майки по паркове и градинки. Радвам се, че виждам все по-големи кърмачета. Радвам се, че имаме Ла Лече Лига България. Радвам се, че имаме Консултативен кабинет по кърмене, който подготвя и доброволци-консултанти. Радвам се, че Естествено организира срещи за кърменето през август. Изобщо, днес съм в радостно лактационно настроение:)))
