A Butcher's Dozen - приложение

Приложение: Напред, в правилната посока!

Една от причините, че толкова много жени, с които работя, раждат успешно вагинално след секцио, дори когато бебетата са много едри е, че ние обръщаме изключително внимание на позицията на бебетата. Информираността относно позицията на бебето по време на бременността, в началото на раждането и после специалното внимание, отделено на това, през целия процес на раждането има огромно значение за резултата при раждането и при VBAC. Предлагам ви внимателно да прочетете статията на Валери Ел Халта “Постериорно раждане: болка в кръста”(Valerie El Halta's "Posterior Labor: A Pain in the Back", Midwifery Today Issue 36 и Wisdom of the Midwives) и брошурата Understanding and Teaching Optimal Foetal Positioning от Jean Sutton and Pauline Scott [доставка чрез Midwifery Today].

ОК, вече знаем, че главата на бебето е надолу. Но тази информация сама по себе си не е достатъчна. Трябва да знаем къде е и гърбът на бебето, на коя страна е обърнато. За мен е ужасяващо колко много медицински лица не могат да определят това без ултразвук. Това, според мен, е притеснително поради редица причини, сред които не е за пренебрегване и тази, че самият ултразвук може да доведе до промяна на позицията на бебето. Освен това, и повечето жени, които са били подложени на ултразвуково наблюдение ще го потвърдят, обикновено бебетата не обичат да ги ехографират. Изглежда това ги притеснява и ги активизира: често майките споделят, че “като че ли бебето се опитва да избяга от ехографа”. Обикновено е много лесно да се определи позицията на бебето външно. Но ако има съмнение, акушерка Валери Ел Халта пита: “За какво мислите са фонтанелите и черепните шевове?” Отговор:”Те са сигналите, които е оставил Бог за да могат да се ориентират акушерките!” Предната фонтанела е с формата на диамант, а задната - на триъгълник. Чрез опипване на фонтанелите и черепните ръбове, можем да определим позицията на бебето.

[бележка: Беше ми интересно да получа писмо от Дорис Хеър тази седмица: „На 13.декември пуснах запитване към Дейвид Фийгъл, MD, директор на Центъра за уреди и радиологично здраве към Американската Администрация за храните и лекарствата: „Д-р Фийгъл, по мое мнение, никой не е на ясно с дългосрочните ефекти на диагностичния ултразвук върху човешкото развие. Това все още ли е така?“ Отговор: „Да, точно така, никой не е на ясно с дългосрочните ефекти на диагностичния ултразвук върху човешкото развие.“ “]

Когато бебето е обърнато с гръбчето наляво или напред (anterior), раждането най-вероятно ще е продуктивно и кратко. Когато тялото и главата са „подредени“ правилно, вълните [контракциите] обикновено са регулярни, с пауза между тях и разкритието се получава добре. Това е защото главата напредва с най-малката си част. Това е и онази част, която се свива най-лесно. Освен това, тази част от бебешката глава представлява окръжност, която упражнява директен и равномерен натиск върху окръжността на отварящата се шийка на матката. Хоп! 10 сантиметра и напъните започват. Ако обаче, гърбът на бебето е от дясно или бебето е с лицето напред(това е постериор), трябва да обърнем специално внимание. Ако това не се коригира – естествено или с помощ – няколко неща е вероятно да се случат: майката ще получи продром – ту напред, ту назад – което е изтощително и обезкуражаващо; контракциите ще са една след друга, на 2-3 минути с продължителност само 20-30 секунди, с резки върхове и мъчителна болка, но с много малко разкритие; майките обикновено се оплакват от болки в гърба; тази болка често не престава дори между контракциите. Това са предупредителните знаци за постериорно или асинклитично (една от моите акушерки учители, Клер, ги нарича „изчанчените“) бебе. В тези ситуации бебето напредва с най-широката част на главата.Това е и частта на главата, която не се променя лесно и естествено. В този случай нямаме кръг, който натиска кръг, а голям, изпъкнал, неправилен овал, който създава натиск само върху някои сегменти от шийката на матката. В резултат, шийката се раздразва, контрахира често, но нерегулярно и без много напредък.

Когато бебето не напредва с правилната част на главата, шийката обикновено достига разкритие само 3 до 4 см. Жената е в ситуация, в която има нужда от диагностика, внимание и корекция. Техники и мерки като визуализация, релаксация, хиропрактика, акупунктура, хомеопатия, билки, поставяне на майката в позиция на четири крака, да помолите жената да обхване корема си и после външно да промени позицията на бебето, топки за тенис, топли(или студени) компреси на кръста – всички тези неща са помагали при едни или други раждания, но по-често промяната е малка и жената обезкуражена и изтормозена от нестихващата болка, гневна и победена, моли за облекчение под формата на лекарства, анестезия и секцио.

Ако жената е в болница, гинекологът най-вероятно ще предложи питоцин, който често води до други проблеми: мейчин и/или фетален дистрес, по-силни, но все така неефективни контракции, които са още по-мъчителни за майката и желанието за епидурал или лекарства нараства; после следва цяла КАСКАДА от интервенции и най-важното, бебето бива принудено да слезе надолу, като това го лишава от шанса да заеме по-добра позиция. Други предлагат на жената да клекне, ако няма напредък. Това също принуждава бебето да слезе надолу в неподходяща позиция, като причинява дълбоко напречно заклещване. Лекарите често пукат околоплодния мехур с надеждата нещата да потръгнат – това също не е препоръчително, защото също поставя бебето в неблагоприятна позиция.

Превенцията на постериорното предлежание е възможна! Всички започваме да обръщаме внимание на този факт. Казваме на бременните: Никога не се облягайте назад – ако искате да седнете, да почетете или да погледате телевизия, гърбът ви трябва да е абсолютно прав. Подпрете гърба си с книга или с много възглавници. Следвайте този съвет и когато сте в кола – нека винаги има възглавница зад гърба ви да го подкрепя. Ако работите на бюро със стол, който се накланя назад, намерете си стол с неподвижна облегалка. Накланянето назад може да отслаби мускулите на гърба и създава условия за бебето да се обърне в неподходяща поза (забележете как всички наши малки американчета биват разнасяни с часове в кошниците за кола, създавайки поколения момичета, предразположени да имат постериорни бебета!). Обаче, ако жената вече е влязла в периода на активното раждане и то не напредва, е важно да започнете (буквално) да обръщате нещата, да посредничите.

Акушерката Валери Ел Халта определя разликата между интервенция и посредничество. Интервенцията се прилага без оглед на това дали ще помогне или не на майката да роди естествено. Интервенциите не са естествени; например питоцинът и епидуралната упойка. Те често се правят заради удобството и спокойствието на гинеколога и медицинския персонал или за да се задвижат нещата по-бързо. Препоръчват се в атмосфера на недоверие към естествения процес и в среда на страхове, свързани с раждането. Посредничеството, от друга страна, е нещо, което се прави като се вземат предвид и безопасността и естественото раждане. Прави се с непоклатима вяра в способността на жената да роди. Посредничим в името на раждащата майка, за да и помогнем да роди естествено. Промяна на позата на майката и/или оказване на помощ за завъртането на бебето – това е посредничество, а не интервенция.

Позата, която сме открили, че най-често завърта постериорното бебе, се нарича поза Полярна мечка. Терминът произлиза от една чудесна снимка в списание National Geographic, на която полярна мечка ражда мечето си. Предните и лапи са долу, възможно най-ниско, както и раменете и. Гърбът и е извит под формата на арка. Краката и са разтворени и коремът и свободно виси във въздуха. (Позата също се нарича „игриво кученце“ или „спящо бебе“). Жените заемат тази поза в началото на раждането, когато започват контракциите. Ако след около 45 мин. бебето не се е обърнало само, е лесно да бъде препозиционирано (жената остава в тази поза), чрез нежно, но уверено външно избутване на гърба. Много гинеколози казват на жените, че бебето не може да бъде наместено преди те да са достъгнали 7 или 8 сантиметра разкритие и ако главата на бебето не е слязла достатъчно ниско в таза. Проблемът, разбира се, идва от това, че повечето жени никога не достигат разкритие 7-8 см. с такова предлежание и ако успеят, това отнема много, много часове. Наместването на главата на бебето в ранните етапи на раждането е задължително: то спасява майката от изтощение, спасява бебето от стрес или елиминира проблема „бебе, което не може да се обърне“. Не е рядкост майка, която часове е стояла на 4-5 см. разкритие, да напредне много бързо, защото главата вече е добре позиционирана в шийката, която е имала огромно желание да се разшири, но не е успявала да го направи, поради неравномерния(или несъществуващ) натиск, който е получавала.

Да се помогне на постериорното бебе да се завърти е безопасно. Най-вероятно това е толкова голямо облекчение за бебето, колкото и за майката. При хиляди обръщание, не е имало никакви случаи на фетален дистрес или стрес или усукване на пъпната връв. Всъщност е много по-добре за бебетата, главите им да са в правилната позиция, добре разположени върху шийката и разтваряйки я равномерно, така че да могат да се родят, вместо да се „блъскат“ асинклитично или постериорно, без напредък. Много бебета, които не се обръщат, поглъщат мекониум или проявават други симптоми на стрес и тръгват към операционната.

---------------

Нанси Уейнър е акушерка, обучител по въпросите за раждането, межународно признат писател и лектор. Тя е създател на термина VBAC—вагинално раждане след секцио. Съавтор на “Тихият нож: превенция на секциото и вагинално раждане след секцио." В момента работи над третата си книга – "Родотресение: книга за раждането за силни жени и за жени, които искат да бъдат силни."/Birthquake: A Childbirth Book for Strong Women and Women Who Want to Be Strong/

Прегледайте също:

• Научете повече за VBAC и превенцията на цезаровото сечение с Midwifery Today Issue 57

• What Every Midwife Should Know about ACOG and VBAC: Critique of ACOG Practice Bulletin # 5, July 1999, "Vaginal birth after previous cesarean section" - by Marsden Wagner, MD, MSPH

• Technology in Birth: First Do No Harm - by Marsden Wagner, MD

• Midwifery Today Conference Audiotapes - VBAC and Cesarean

Сутрешни мисли

7:30 сутринта. Наблюдавам чудото на сътворението. То прави сутрешната си йога, възторжено придружена с високо и ясно повтаряне на матрата „ДА!“. Ето го: седнало в обущарска поза, вдига ръце и ги протяга силно напред, енергично преминава в планина, котешка поза, кобра ... ДА! ДА! ДА!

След малко повече от седмица чудото на сътворението ще стане на годинка. Мисля си за мъдростта на природата и за лекотата, с която я пренебрегваме...

Мисля си за всички таблици, в които напъхват човек още преди да се роди: мерят му главата, краката, водата, в която плува...ако нещо не пасва, лошо! 

После му казват кога да се роди, дават му срок: от-до...ако закъснее, лошо! Обикновено се вмества в срока;) Започва да се ражда и добре, че всички около него знаят как става тая работа, защото на него, горкото, му е за първи път! Обаче пак има срок: на час по сантиметър разкритие... ако закъснява, лошо! Е, чак пък лошо ... малко химийка и готово – да се чуди откъде му е дошло и да излиза по-бързо! И след 9 месеца спокойствие човекът бива изхвърлен директно на сцената на живота: светлини, аплодисменти, шегички... как да не се разплачеш?!

Да не забравяме таблиците. Те са най-важни за новия човек! Как би могъл да продължи живота си, без да бъде веднага осведомен за килограмите и сантиметрите?! Майка му ще чака. Девет месеца е чакала, сега какво се е разбързала да го вижда?! Я, да си почива, че идват безсънни нощи. Бащата пък изобщо не го броим. Неговото място е в кръчмата „да полива наследника“. Какви са тия нови моди да присъствал на раждането. Ами! Какво ще види толкова?! Ще го види като изтрезнее...ъхъ!

После таблиците продължават...сантиметри, килограми... да се захрани точно на n-тия месец, с точното пюре в точния грамаж... кога да реди кула, кога пък пъзел...кога да каже „к“ и кога „й“...

„Човекът е венецът на природата“. Той знае кога и как стават нещата...Записал ги е в таблици, за да не ги забравя и да ги предава на поколенията.

... а чудото на сътворението се хваща за пръчките на леглото, изправя се и ми се усмихва победоносно. Надсмива се над сутрешните ми мисли... и с право.:)

Очаквате голямо бебе? Значи тази статия е за вас

Какво би станало, ако нямаше тазове? Aко тазът беше точно толкова незначителен за начина на раждане, колкото размерът на носа на майката? След 20 години наблюдаване на раждания това е изводът, до който стигнах. Тазът се отваря на три места - симфизата и двете сакроилиачни стави. Тези точки са пълни с хормоните на релаксацията - тазът буквално се разпада около 34-тата седмица от бременността. Като добавка към този мобилен, хлабав, разтеглив таз, природата е дала на хората бонуса от пластична, свиваща се бебешка глава. Както приставката за готвене на пара има разгъващи се плочки, които я нагаждат към всякакъв размер тенджера, така и четирите припокриващи се пластини, които формират бебешкия череп се наместват така, че да се пригодят към тялото на майката.

Всяка жена, която е жива днес, е резултат от милиони години естествен подбор. Днешните жени са краен резултат от еволюцията. С изключение на родените през последните тридесет години, почти всички ние, поколение след поколение, сме имали безпрепятствени, нормални вагинални раждания. Допреди тридесет години повечето от сериозните проблеми са се дължали на лошо хранене на майката (гладуване) или сепсис в болниците.

Преди двадесет години гинеколозите казваха на жените, че причината за цезаровото сечение е, че главата на децата им е твърде голяма за техния таз. Бедата започна, когато същите тези жени останаха у дома за раждането на следващото си дете и раждаха дори по-голямо бебе през същия този таз. Получи се много неудобно и това сложи край на изтъкването на тази причина за секцио.

Онова, което я замени, беше твърдението: "добре, че направихме секцио, защото пъпната връв беше увита два пъти около врата на бебето." През последните десет години доста често го чуваме. Докторите трябва да измислят много добра причина за всяка операция, защото когато новото бебе и майката се приберат у дома, за семейството ще бъде много трудно и без убедителна причина за операцията, бащите биха излезли на война. Само си представете докторът да каже честно: "Слушай Джо, това беше един от случаите, когато сбъркахме, всъщност нищо им нямаше нито на бебето, нито на жена ти. Съжалявам, че ще се възстановява шест седмици за нищо". Знаем, че поне 15% от цезаровите сечения са ненужни, но това не се съобщава на родителите. По очевидни причини съществува конспирация сред болничния персонал тази информация да се пази от семействата.

Намирам за интересен факта, че през 1999 г. лекарите се застъпват за прекратяване на употребата на електронен фетален монитор. Това е нещо, което привържениците на естественото раждане силно пропагандираха и не успяха да постигнат през последните двадесет години. Привържениците на естественото се притесняваха от възможната вреда за бебето, причинена от доплеровия ултразвук, както и от дискомфорта на майката, причинен от двата стегнати колана около корема и. Сега през 1999 г. докторите се присъединиха към кампанията да отърват родилните зали от тези скъпи технологии. Защо, ще попитате вие. Защото същият този хартиен отрязък, записващ сърдечните тонове на детето, който са смятали, че доказва колко грижовни и съвестни са те и който са смятали за свой защитник, се оказва техен най-голям враг в съдебната зала. Добрият адвокат може да вземе всеки къс "доказателство" и да намери експерт, който да го интерпретира както пожелае. Ако бебето умре или бива наранено, разследващите идват и разглеждат тези отрязъци, а на докторите се налага да правят съдебни споразумения. Онова, което литературата отбелязва сега е, че когато сестрата слуша "действителния" сърдечен ритъм през фетоскоп (не отразения и записан пулс, показан на монитора), броят на цезаровите сечения пада наполовина, без това да рефлектира върху процента на феталната смъртност.

Разбира се, аз също съм застъпник на премахването на феталния мониторинг, но би било много по-благородно, ако това се правеше с мисъл за здравето на пациента, а не само като един от начините да си покрият задника в съда.

А сега, да се върнем на тазовете, които опознах и обикнах. Когато бях начинаеща акушерка, вземах участие в много уъркшопове, в които мерех тазовете на моите съученици. Трансверзален диаметър, кръстцов рид, тесни арки - много важни и сериозни неща. Гинекоиден, андроиден, антропоиден и платипелоиден всички трябваше да бъдат измерени, оценени, докарващи ни до агония. Тревожех се, че бебетата могат да се "закачат" на шипове и кости, които според фолклора можеха да изскочат от никъде. Тогава, един ден чух шефа на гинекологията в местната болница да казва, че най-добрия мерител за таза на майката е главата на бебето. С други думи главата, преминаваща през таза, може да ни каже много повече за неговия размер, отколкото всички уреди и рентгени на света. Той въобще не смяташе, че тазът трябва да се мери. Разбира се, измерването в ранна бременност, преди хормоните да започнат да отпускат таза е налудничаво.

Един от акушерските трикове, на които ме научиха беше да питам майката за размера на обувките и. Ако майката носеше размер 5 (37 ЕU) или повече, теорията твърдеше, че тазът е достатъчно широк. Е, 98% от жените носят по-голям размер обувки, така че теорията беше добра и ми даваше увереност в телата на жените за много години. Тогава попаднах на клиентка, която дойде при мен в осмия месец за домашно водно раждане. До този момент тя беше наблюдавана в болнична акушерска практика. Тя беше гъркиня и обичаше гимнастиката. Нейното осемнадесет годишно тяло грееше от добро здраве и се радвах, че ще я поема, докато не я попитах за размера на обувките. Тя носеше номер 2. Налагаше и се да си купува обувки от Чайнатаун, за да намери достатъчно малък размер. О, боже! Помислих да освежа ръждясващите си умения в пелвиометрията, но след това размислих. Няма да и стоварвам това бреме. Ще бъда бдителна по време на раждането и ще действам, ако бъде нарушено по някакъв необичаен начин, но няма да го превръщам в самоутвърждаващо се пророчество. Тя роди момиченце, тежащо

3,180 кг и и се наложи да напъва само около дванадесет пъти. Роди във вана, седнала в скута на любимия си, а това ми напомни на сцена от „Синята лагуна”, където сцената с Брук Шийлдс беше толкова секси. И така този таз сложи край на теорията за номера на обувките завинаги.

Още един таз, на който попаднах преди нялколко години, изплува в съзнанието ми. Първото раждане на тази млада жена беше с цезарово сечение. Раждането било индуцирано и звучеше като обичайната каскада от интервенции. Докато я шиели, съпругът и казал: „Няма нищо, Керъл, следващото дете ще родиш вагинално.” Хирургът коментирал: „Не и ако бебето е повече от килограм.” Когато я срещнах, тя имаше леки подготвителни контракции. Дулата и ме беше повикала за консултация на раждането. Тя наистина имаше много странно оформено тяло. Беше е висока два метър и 55 см и почти всичко в това тяло беше крака. Бременният и корем изглеждаше огромен, защото стърчеше напред – имаше много малко разстояние между гръдния кош и ханша. За щастие, майка и беше там, когато пристигнах. Заведох я в кухнята и я попитах за нейното раждане. Първото си бебе беше родила вагинално. Второто дете е било в недобро предлежание и се наложило секцио. Тъй като бабата имаше същата структура като дъщеря си, поне бях подкрепена от факта, че тя веднъж е родила вагинално. И жената получи разкритие във ваната. Това беше планирано болнично раждане, така че след като получи разкритие, отидохме в болницата. Тя напъваше когато пристигнахме там и роди момиченце, тежащо 3,200 кг. Използваше лост за клякане и беше очарована от напълно спонтанните си родилни усещания. Помолих я да пише на хирурга, който беше направил забележката, че тя не би могла да роди бебе, по-тежко от килограм и да му каже, че тази ненаучна, груба забележка и е причинила много ненужни тревоги.

Друга група тазове, която ме вдъхновява, са тези на пигмейските жени в Африка. В документите си имам статия от антрополог, който пише, че тези жени са високи средно около метър и 20 см. Средното тегло на бебетата им е 3,200 кг! Това е все едно жена висока 1,70 м да роди дете 6,350 кг. Обичаят в селото е жената да стои сама в колибата си, докато не изтекат водите и. Когато това стане, тя тръгва из селото да намери акушерки. Акушерките и жената се хващат за ръце и пеят докато вървят към реката. На брега на реката има плосък, изгладен камък, на който се раждат всички деца. Двете акушерки клякат до жената, докато тя изтласква бебето си. Една от акушерките загребва вода от реката, за да напръска новороденото и да стимулира дишането. След като се роди плацентата, другата акушерка намира стеснено място на пъпната връв и я изгризва, за да раздели детето. И тогава трите се присъединяват към другите. Статията беше поучителна и вдъхновяваща за мен.

Това е всъщност най-важното за тазовете – те не съществуват в истинското акушерство. Всяко бебе може да премине през всеки таз с мощен тласък от матката.

За повече информация за ПФД (пелвео-фетална диспропорция), т.е. тесен таз/голямо бебе, можете да прочетете следните статии:

http://www.homebirth-only.com/TooSmall/TooSmall.htm - Малки жени и големи бебета

http://www.caesarean.org.uk/articles/Myths.html - Митовете за цезаровото сечение оборени

http://en.wikipedia.org/wiki/Cephalo-pelvic_disproportion Уикипедия - Пелвеометрия и ПФД, малък откъс:

„Пелвиометрията се е използвала рутинно, за да се прецени дали да се разреши вагинално раждане. Жени, чиито тазове са оценени като твърде тесни, са били подлагани на секцио, вместо да им се разреши да родят естествено. Изследвания показват, че пелвиометрията не е надеждна при диагностициране на ПФД (виж по-долу) и че при всички случаи трябва да се разреши опит за вагинално раждане. Виж Blackadar & Viera, 2003, стр. 505

Женските тазове се разтягат преди раждане (с помощта на хормони), а изправената и/или клекнала жена може да роди значително голямо бебе. Жена в позиция „безпомощен бръмбар” (легнала по гръб), най-вероятно няма да успее да изтласка бебето навън, поради размера на изхода, който създава тази позиция. Тъй като гинеколозите продължават да поставят жените в тази мъчителна поза заради тяхното собствено изискване за „достъп”, без да се вземат предвид нуждите на майката да заеме по-добра позиция, за да се отвори тазът и, неминуемо тази жена ще бъде погрешно диагностицирана, че нейният таз е твърде тесен да роди нейното бебе.”

Рискове, свързани с цезаровото сечение

  Всички сме наясно с основния риск при вагинално раждане след цезарово сечение (VBAC)– руптура на матката. Когато една жена желае вагинално раждане след секцио, тя трябва да подпише при гинеколога си „Формуляр за съгласие за VBAC”, удостоверявайки че е запозната с риска. Намирам ирония във факта, че жени, решили да раждат чрез повторно секцио не са задължени да подпишат „Формуляр за съгласие за повторно секцио” като част от пренаталните грижи. Защото рискове съществуват и при повторното секцио. Но тъй като това не се случва, повечето гинеколози набързо изброяват рисковете, ако изобщо си правят труда да ги споменат, което кара жените да си мислят, че VBAC са рисковани, а цезаровите сечения не са.

Онова, което майките, предприемащи повторно секцио не знаят е, че това решение носи рискове свързани не само с моментно влияние върху тяхното състояние и състоянието на тяхното бебе. То може да повлияе и върху бъдещата им фертилност, бъдещите им раждания със секцио, както и върху бъдещите бебета. Някои от рисковете нарастват с всяка операция. Признава се: „Ясно е, че всички рискове на първо раждане секцио нарастват при повторно и се увеличават още повече при трето, четвърто и повече цезарови сечения.”

По-долу аз само ще изброя рисковете, свързани с цезаровото сечение. Ако искате да прочетете по-подробно, може да посетите тази страница: Risks Associated With Cesarean Delivery

Краткосрочни рискове при цезаровото сечение

• Смърт на родилката (точно така, това е първото, което се посочва)

• Тромбоемболия – дефинира се като „блокиране на кръвоносен съд от тромб, който може да достигне по кръвоносната система до сърцето, белия дроб и мозъка и да нанесе сериозни вреди”. Ако тромбът навлезе в мозъка, тогава се получава инсулт. Ако навлезе в сърцето, тогава причинява инфаркт. Ако попадне в белия дроб, това е белодробна емболия. Нито едно от посочените не е безобидно.

• Кървене – „Рискът от кървене, налагащо кръвопреливане нараства значително с нарастването на броя на предишните цезарови сечения.”

• Инфекция – „най-честото усложнение след секцио” засяга 85% от жените с предишно раждане и 4-5% от жените с цял околоплоден мехур. „Инфекция на раната може да възникне при 2,5% до 16% от раждалите секцио”

• Инцидентни оперативни наранявания – най-често на пикочния мехур, червата или матката. Ако не се коригират навреме, могат да причинят други усложнения като сепсис (сериозна и опасна инфекция), бъбречна криза, образуване на фистула.

• Продължителна хоспитализация – много хора гледат на престоя си в болницата като на ваканция, а аз предпочитам своята почивка безболезнена и с по-добра храна, но всеки си знае!

• Спешна хистеректомия (оперативно отстраняване на матката) – това за съжаление се е случило на тази жена.

  http://hbacmama.wordpress.com/2008/03/05/100/

  „хисторектомията е 13 пъти по-вероятна при цезарово сечение”

• Болка – тази малка дума е толкова силна. Болката лесно се пренебрегва, но когато се опитваш да се грижиш за новородено и по-голямо дете, рискът от болката е огромен. А болката при някои жени може да продължи с месеци. Трябваха ми 18 месеца, за да спре белегът ми да е странно изтръпнал и въпреки това чувствителен.

  Откъсът е от статията, акцентите са от мен:

• „Изследване на 242 първескини показва, че всички, подложени на секцио (планувано и по спешност) са се нуждаели от болкоуспокояващи средства, сравнени с 11 % при родилите вагинално. Обезболяването с медикаменти може да има значителни последствия върху първоначалното изграждане на връзка между майката и новороденото, върху вероятността за успех с кърменето, както и върху дееспособността на майката след раждането; в допълнение, рискът от слеродилна депресия може значително да се покачи.”

• Непълноценно преживяване на раждането – „по-често съобщават неудовлетворение от раждането в сравнение с родилите вагинално... по-рядък ранен контакт с новороденото... значително по-дълго време преди първия контакт с бебето... по-често отбелязват неудовлетвореност при първоначалния си контакт с бебето”

Дългосрочни рискове при секцио

• Повторно приемане в болница – „... следродилно повторно приемане в болница е значително по-често при родилите с цезарово сечение”

• Болка – „по-често съобщават за болка през първите два месеца след раждането”. Изследване на 1500 жени, родили секцио през последните 24 месеца показват,че „болките при шевовете са били сериозен проблем през 25 % от времето, а от сериозен до малък проблем 83% от времето”, а шест месеца след раждането 7 % от родилите секцио съобщават за болки в областта на шевовете, сравнени с 2% от родилите вагинално жени, съобщаващи за болка в областта на перинеума.

• Адхезия (срастване) – „... се случва често и покачва значително риска от усложнения при бъдещи раждания ... съобщава се за повишен риск от извънматочна бременност при жени с предишно секцио.”

• Стерилитет/субфертилност – „... по-вероятно е да не могат да заченат повече от година”

Рискове за новороденото при секцио

• Неонатална смърт (поставено е на първо място)

• Респираторни затруднения – „... вероятно като резултат от това, че се пропускат механизмите, задействащи резорбирането на феталните белодробни течности при нормално вагинално раждане... три пъти по-чести при цезарово сечение по желание, отколкото при вагинално раждане.”

• Астма – „за родените с планирано или непланирано секцио има 30% по-голяма вероятност за постъпване в болница поради астма в детса възраст, отколкото при родените вагинално”

• Ятрогенна незрялост – това означава, че бебето не е зряло, защото секциото е извършено преди бебето да е готово да се роди. Това се случва обикновено при плануваните цезарови сечения.

• Травма – има се предвид неволно порязване от хирурга.

• Неуспех с кърменето.

Рискове при секцио за последващи бременности

• Руптура на матката – за повече статистика тук:http://vbacfacts.com/vbac/#URVC

  Изследване на повече от 250,000 жени в Швейцария показва вероятност от руптура на матката за жена без предишно секцио 0.007%. Тази вероятност се покачва на 0.192% за жена с предишно раждане секцио, която е планувала следващо секцио и се качва дори повече до 0.397% за жени, които плануват опит за раждане при предишно секцио.

• Абнормално положение на плацентата – това означава, че плацентата се прикрепя или на отвора на шийката на матката (плацента превия), което означава, че отново трябва да родите секцио или че плацентата расте през маточната стена (placenta accreata) което може да означава, че плацентата трябва да се отстрани по хирургичен път или мануално. Това води до по-голям риск от постпартален кръвоизлив. При жените с минимум едно секцио има най-малко 3 пъти по-голям риск от плацента превия, сравнено с жени без предишни оперативни раждания. Този риск значително нараства с нарастването на броя цезарови сечения, достигайки почти 45 пъти за жени с 4 или повече цезарови сечения.

• Хистеректомия – „С нарастване на броя на цезарови сечения, нараства и риска от цезарова хистеректомия.”

Както съм казвала и преди:

Вагиналното раждане след секцио крие рискове.

Цезаровото сечение крие рискове.

Моля, информирайте се преди да вземете решение

http://vbacfacts.com/2008/06/05/cesarean-risks-overview/

Защо ти е такова дете?

Тази сутрин имах повод да се сетя за един миналогодишен разговор с приятел, относно изцепката на Масларова, че ще направи генетичните изследвания задължителни, за да се предотвратят трагедии като в Могилино. Тогава той реагира много неочаквано за мен като каза, че има познати с дете на n години, което нищо не умее да прави. „За какво ти е такова дете?!“, бяха думите му. Тогава за секунди преминах през цяло торнадо от чувства: от желанието да го зашлевя и да го заплюя до това да се скрия в миша дупка и да си поплача.

Днес, тези думи сами изплуваха в съзнанието ми. Вече без емоциите на разговора лице в лице, съвсем естествено, ми дойде контра-въпросът: „А защо ти е друго дете?“. Какво всъщност ни кара да искаме деца?

Моето искрено и много дълбоко убеждение е, че детето е физическото измерение на любовта. То представлява чистата любов, придобила форма. Можеш ли да оттеглиш съдържанието, да оттеглиш любовта, защото формата не е тази, която си очаквал?! Колко дълбоко сбъркан трябва да е нашият свят, за да намира подобна абдикация за нормално поведение...

Също вярвам, че всяко човешко същество, както и да изглежда отвън, има безпогрешната способност да усеща любовта. Притежава и способността да трансформира тази любов в живителна сила и да се чувства щастливо.

Да се отнасяш с уважение и благоговение към детето – здраво, болно, „особено“ - означава да зачиташ правото на любовта да съществува в чист вид. И да и позволиш да ръководи живота ти. Мисля, че това е смисълът на появата на всяко дете. Или както казва един много мъдър човек: „Детето е писмо от Бог, адресирано лично до теб.“