Раждането работи. Почти винаги. Когато имаме доверие в него и когато го уважаваме и сме отпуснати. Напомням на жените отново и отново и отново, че те идват от силна и проверена порода, че техните баби са раждали деца, и техните пра-баби, и техните пра-пра-баби, и техните пра-пра-пра баби – всички техни предци назад до зората на времето – и че те също са създадени да раждат! Също така им напомням, че обратно на това, което ни учат (Опра, много бих се радвала на лична среща с теб, мила моя!) и което показват по телевизията, когато уважаваш процеса, раждането не е затишие пред буря.
Аз съм изключително благодарна на талантливите, внимателни и подкрепящи лекари за помощта, която ни оказват, когато има ситуации, при които се налага допълнителна оценка. Със здрави майки, обаче, е рядкост да има спешни случаи, които не са предшествани от ситуация, която ако се реши подходящо не би ескалирала до усложнение или спешен случай (това също е отделна тема). А това, че са в болница, не защитава жените от проблеми; всъщност това, че са там много често създава проблеми, които биват “решавани” с приспособления...и скалпел.
Но да се върнем на VBAC. За да бъдат прогресивни и за да могат да изискват, лекарите започнаха да приемат VBAC. Онези, които го правеха, започнаха да имат повече клиенти (не забравяйте, че пациентите са болни хора), а разбира се, парите си казват думата. Някой се съгласяваха на VBAC, но само ако жената сама го поиска. Други се съгласяваха, но само при определени условия: например, ако има анестезиолог в на смяна по това време. Винаги съм задавала въпроса: какво правят, ако е имало катастрофа или престрелка и трябва да оперират веднага? Има по-голям шанс да се случат тези инциденти, отколкото да се наложи намеса при VBAC! Много лекари дори вземаха по-висока такса за VBAC, отколкото за други раждания. Иде ми да се изплюя.
Много от тези гинеколози не разбират някой аспекти на успешното VBAC – отлично хранене, липса на страх, важността на енергията в родилната стая и вяра в родилния процес. Много от тях казват на жените, че трябва да родят до 40-тата седмица или ще им индуцират раждането. Но тъй като все повече жени започнаха да искат VBAC, там бяха и парите и лекарите започнаха да приемат по-спокойно идеята. За лекарите повече VBAC означава повече време за по-малко пари, по-малко власт и по-малко контрол. Гинеколозите, които присъстват на VBAC просто поемат бебетата – нещо, което всяка начинаеща акушерка би могла да свърши; да извършиш хирургическа операция е доходно и предизвиква страхопочитание. Могат да назначат секциото в удобно за тях време, вместо да бъдат обезпокоявани посред нощ. Не могат да разберат кое му е толкова важното на вагиналното раждане и често използват тактиката на всяване на страх, за да убедят жените да се съгласят на следващо секцио. Обвиняват жените, които искат нормални раждания, че рискуват живота и здравето на бебетата си, заради собственото си величие и за сметка на децата си. Естествено, нищо не би могло да бъде по-далече от истината.
Една от жените, на които помагах за VBAC, пише: “Както знаем, много лекари, а дори и акушерки, никога не са виждали нормално, естествено раждане, да не говорим пък да са го преживяли лично. И не само, че не са/няма да го преживеят, но като се основават на собствения си опит – плашещ, фрустриращ и „неуспешен“, не са готови за промяна. Вашите клиенти, желаещи VBAC, отказват да бъдат ограничавани от личните си, често плашещи преживявания от предните си раждания и откриват в себе си силата да се доверят на едно друго изживяване, което истинските акушерки и техните клиенти са имали – планувано и успешно VBAC. Изживяването е разтърсващо и изпълнено със смисъл и ...слава на богинята, някои от нас успяват да намерят начин да надмогнат негативните Преживявания, за да създадат Изживяването, което знаем, че е възможно.”
Всички знаем, че раждането в тази държава е пари. Секциото е изключително доходоносно за лекарите и болниците. Първо ни казваха колко опасно е VBAC. После, когато отбелязахме, че други страни не са на същото мнение и когато хиляди жени започнаха да имат “случайни” VBAC, лекарите започнаха да ни казват, че да, може би, все пак е безопасно. Когато процентът на секциото падна, същото се случи и с банковите им сметки. Тъй като започнаха да губят пари, защото все повече жени раждаха вагинално, те трябваше да ни изплашат отново, за да ни върнат към секциото. В същото време, колкото по-удобно се чувстваха с VBAC, толкова повече рискове започнаха да поемат. Преди, никой не си позволяваше да индуцира VBAC и със сигурност никой не използваше Питоцин, но сега Питоцин се използва често. Между другото, не е ли интересно, че въпреки, че непрекъснато ни казват колко безопасен е Питоцинът, щом ти влючат системата, трябва непременно да се овържат и с електронен монитор за следене на тоновете, “за да са сигурни”, че всичко е ОК? Наблюдава се увеличаване на броя на руптурите на матката при индуциране на раждането и използване на Питоцин. За мен е неразбираемо и подло как вместо да разберат, че директивите на гинеколозите създават проблеми и понижават безопасността на VBAC, гинеколозите в Америка вярват, че опасността е присъща на самото VBAC. Всъщност, напоследък ни прави впечатление, че вместо да зашият срязаната матка на пластове, лекарите биват обучавани да използват “кратка” техника и да шият еднопластово. Този метод застрашава цялостта на белега и предразполага към руптура на матката. Така че сега, съвсем открито могат да ви заявят, че VBAC е опасно: те го правят такова. Ние сме оставени на тяхната милост – те ни режат и те ни шият.
Всички знаем, че макар и коремните операции да са много по-безопасни отколкото преди, има редица сериозни усложнения, които могат и често възникват. Рискът от анестезията сам по себе си е достатъчно притеснителен. Цезаровото сечение не е просто още един начин да родиш – това е сериозна коремна операция. Въпросът не е, че цезаровото сечение е толкова безопасно, то просто е станало много удобно. Познато и удобно се равнява на безопасно, точно както идеята че, колкото повече уреди, машини, пиукания и бибипкания има по време на раждането, толкова по-безопасно би следвало да бъде то. Ако жените знаеха истината за раждането, гинекологията би била много различна от това, което познаваме – това може да е плашеща мисъл за онези, които са док-трини-рани да вярват, че машините, технологиите и компютрите винаги правят нещата по-добре.
Лаура, VBAC с красиво 5 килограмово бебе, без шевове, без “гестационен диабет” доста се потруди, за да получи VBAC вкъщи, както искаше. Тя разговаря с много лекари и акушерки преди да вземе решение да пътува до Бостън, за да роди бебето си тук. Наскоро, тя ми писа. “Знанието е сила, Нанси, затова те не могат да ни позволят да споделяме знанието си: те знаят, че ако разрешат на истинските акушерки да разпространяват знанието, това ще намали властта им. Не им е достатъчно да направят първия разрез и да оставят VBAC на нас. Те искат всичко! Искат всяко повторно секцио да им е сигурно! Така възниква необходимостта да заглушат гласовете на акушерките, които имат знанието за VBAC(да не споменавам естественото раждане като първа опция!). Ще цитирам една активистка в борбата със СПИН: “Мълчанието е равнозначно на смърт.” Лекарите(не всички, но изглежда повечето) искат да ни накарат да мълчим, защото искат това женско знание да отмре. Лекарите често плашат жените с думи като ”може да умреш”. Това, което те не разбират е, че хирургическата намеса сама по себе си вече е смърт: смърт за нашите мечти, смърт на нормалността, на нашата женска сила – в края на краищата, те режат онази част от нас, която създава живот!”
Животът има рискове. Не всяка жена, която планира VBAC ще го получи и не всяка, която го получи, ще има идеалното преживяване. Някои жени, които отчаяно искат VBAC, раждат с повторно цезарово сечение. Но след почти 30 години изследвания, писане, консултиране и обучения за превенция на цезаровото сечение и VBAC, знам че повечето жени могат да получат безопасно, нежно, свято, сладко вагинално раждане след секцио и че то е по-безопасно, отколкото повторното секцио. Пародия е, че в повечето случаи секциото и повторното секцио не е необходимо. Изключително тъжно е, когато жените са толкова облъчени със страх относно раждането, че избират ступорът и технологиите да “извадят бебето”, вместо тяхната вътрешна сила и уменията им да го направят.
Трябва да продължим с нашите усилия да спрем тревожното увеличаване на първичното секцио и да увеличим процента на VBAC сред тези, които са били срязани. Духовно осъзнатите жени искат да почувстват цялата мощ на това женско изживяване. Те не искат да бъдат отваряни. VBAC в огромна степен променя живота им, а също променя, по един положителен и впечатляващ начин, живота на на тези, които присъстват на събитието.
