анатомично

 

Английска закуска,

руска салата,

сръбска скара,

чилийски вина.

Светът се омеша

в казана с храната,

но все не достига до

онази страна, в която

ръката, готова да дава,

се свързва директно с

това леко вляво,

на което някои му казват душа.

Стомахът ни води,

главата го следва

и трупаме вещи,

все нужни неща.

Когато политнем някой ден

към безкрая,

дали ще ни махат

за сбогом

с ръка?

или

мълчанието ти приемам

като отказ да

ме допуснеш там,

където бях,

като ключалка с

врътнат ключ,

като врата, която

да не драскам с нокти.

или

мълчанието ти приемам

като дар

във тишината да

открия свое цвете,

като прозорец с

пъстри небеса

и като път, по който

да се търся.

 

Понеже се обичахме

задъхано,

ще трябва да се научим да

дишаме

дълбоко.

Да поемаме дъх без

да затваряме

очи и

да имаме

търпение да

достигне

стъпалата ни.

Да правим малки

крачки,

вместо да тичаме.

За да избегнем

сблъсъка,

който ни разбива

на парчета.

Да се достигаме

отвътре

и да се придържаме, без

да се възпираме.

Понеже се обичахме

задъхано,

вече сме готови

да опитаме.

Докосвай кожата ми само

с дъх,
защото е родена скоро.
Прозрачна е,
под нея има рана,
преди минути спряла
да кърви.

Докосвай кожата ми само
със усмивка.
Сълзите са солени,
а солта горчи.

Докосвай кожата ми само
с поглед.
Но не горещ, защото
изсушава.

Докосвай кожата ми само
за любов,
сънуваща сърцето на
безкрая.