Какво е искал да каже авторът?

Чудна лятна утрин. Слънцето грееше, птичките пееха... а съветските войници от един спорен паметник се събудиха преобразени. Едни изръкопляскаха и се подсмихваха, други – ужасено и възмутено клатеха глави /някои даже размахваха юмруци/.

И се започна... спорът за ролята на Съветската армия в българската история, за паметта, за уважението, за вандализма, за изкуството и за свободата.

Не че някой ме пита, но моето лично мнение е, че това е паметник на чуждопоклоничеството на една нация. На отказа и да поеме отговорност за себе си и за бъдещето си. На вечното чакане някой да я “освободи”.

Русия ни окупира физически. Дълги години ни води за носа съвсем открито. Америка ни завладя “културно”/и не само, но това е друга тема:)/. Пием Кока кола и ядем пуканки, докато гледаме Супермен и Батман. Заменихме едното с другото и това ни се струва по-добро.

И какво му е тогава нередното и осквернителното солдатите да се събудят холивудски герои?! В крак с времето...

А какво е искал да каже авторът едвали някога ще разберем...

поезия от Ринго

Предполагам, че не би имала нищо против...

There & Then

I'm still standing on this shore

With no promise of a change

For

Where I've been

There are no promises

Where I come from

There are no words

Where my spirit flies

There is no space

Where my soul finds home

There is no one

When my mind finds peace

Then it explodes

When my sences have left me

Then I can feel

When all sounds stand still

Then I can hear

When all hope is gone

Then I believe

I'm still standing on this shore

Under the heavy load of freedom

X,02

From A to B

Still walking

On my square feet

The white cane -

My crystal ball

Will poke your eyes

Should you come too close

Still walking

under twin moons

And dripping suns

Above dubbed waters

And animated skies

Around you

Still walking

Covered distances

Of flawless caos

Between time and space

Unable to cover my own self

Still walking

Coming to you

Won't you forget me

Please