Анестезия произлиза от гръцки и означава безчувственост. Поставеният под анестезия е с подтиснато съзнание, приспан. Анестезия е думата, която изплува, когато мисля за България днес.
След
45 години обща анестезия в името на
светлото бъдеще и още 23 години интубация*
с цел поддържане на носталгията по happy
соца, България започна да излиза от
упойката. Бавно и предпазливо, но с
ентусиазъм.
И
изобщо не става дума за Протеста, който
продължава вече 9 месеца. Защото Протестът
е само върха на айсберга. Той не би могъл
да се случи, без множество процеси, които
текат от години в обществото. Процеси
на детоксикация и изтръгване на
интубационните тръбички. С други думи,
процеси на осъзнаване на собствената
сила и проява на воля за промяна.
Ако
изключим телевизора, изхвърлим вестника
и погледнем в обществото извън сензацията,
ще видим, че там се случват истински и
смислени неща. Неща, които могат да
променят бъдещето на всички ни. Ще видим,
че хората все по-често се самоорганизират,
за да променят системата, вместо да се
скрият или да се спасят по единично.
За
какво говоря ли? Говоря за това, че
организации като Естествено, Родилница
и Асоциация на Българските Дули не са
сборни формации от луди, които искат да
си раждат вкъщи, а се борят за истинска
и смислена промяна в майчиното
здравеопазване. В болниците, не вкъщи.
Защото да си мълчиш и да понасяш унизително
отношение, “понеже си зависим от
медицинския персонал” не е приемливо
и не води до подобрение в системата.
Говоря
за Фондация Макове за Мери, която се
бори за нещо, което за повечето хора
дори е неизвестно. За това, мъртвородените
бебета да не бъдат смятани за биологичен
отпадък и собственост на болницата. За
това, родителите на тези бебета да могат
да ги погребат, като хора, съществували
9 месеца.
Говоря
за Трансформатори, Група Град и Destructive
Creations които са доста по-известни в
публичното пространство. А също и за
Национална мрежа на децата, Заедно в
час и Асоциацията за родителски
кооперативи. Мога да продължавам, но
става скучно.
Говоря
най-вече за това, че пробуденият човек
осъзнава силата си и намира лоста, с
който да повдигне системата. За да може
да я разклати и да я пренареди. За
по-добро.
Излизането
от анестезията може да бъде тежко.
Понякога главоболието и дезориентацията
остават дълго. И изглежда, че състоянието
на безсъзнание е по-добрият вариант.
Затова е изключително важно да се
изтръгнат тръбите, да се прекъсне
интоксикацията и да се диша свободно.
България, която виждам днес, има волята
и енергията да го направи. Или поне така се надявам.
