Вчера, докато се опитвах да се усамотя и да се самосъжаля, ми хрумна, че вместо това мога да се сетя за разни неща, за които си завиждам, че са ми се случили.
Учудващо е колко много са те всъщност. Ето 7 от тях:
Да посрещнеш изгрева в морето, седнал на една скала и наоколо да няма нито хотели, нито строежи, нито бетон, нито организиран “july morning”.
Да пътуваш на стоп в България и отвъд. Имахме състезание кой ще измине най-много километри и кой ще стигне най-далеч. Естествено, винаги се намираше някой отскочил на стоп до Индия, който да ни скрие шапката.
Да видиш северното сияние точно преди да се качиш в самолета и да можеш да му се любуваш и от въздуха.
Да се разхождаш посред нощ по Графа и да чуваш само жуженето на лампите. Обичам нощна София през лятото – без коли, клаксони и изнервени граждани. Май и това вече го няма...както изгрев без бетон на нашето море.
Да седиш на комина на 5 етажна кооперация в центъра на София в 4 сутринта и да си говориш за живота, вселената и всичко останало с истински приятел. С чашка в ръка.
Да караш картинг в сняг и лед при -35 градуса и цялата налична техника да “умре”. И шампанското за победителя също замръзна.
Да тичаш като луд през Венеция, за да не изпуснеш корабчето, което те връща обратно. Предполагам, че логичният въпрос е “че защо да се връщаш?” Е, няма да кажа пък!
to be continued... some day
Няма коментари:
Публикуване на коментар