Сутрешни мисли

7:30 сутринта. Наблюдавам чудото на сътворението. То прави сутрешната си йога, възторжено придружена с високо и ясно повтаряне на матрата „ДА!“. Ето го: седнало в обущарска поза, вдига ръце и ги протяга силно напред, енергично преминава в планина, котешка поза, кобра ... ДА! ДА! ДА!

След малко повече от седмица чудото на сътворението ще стане на годинка. Мисля си за мъдростта на природата и за лекотата, с която я пренебрегваме...

Мисля си за всички таблици, в които напъхват човек още преди да се роди: мерят му главата, краката, водата, в която плува...ако нещо не пасва, лошо! 

После му казват кога да се роди, дават му срок: от-до...ако закъснее, лошо! Обикновено се вмества в срока;) Започва да се ражда и добре, че всички около него знаят как става тая работа, защото на него, горкото, му е за първи път! Обаче пак има срок: на час по сантиметър разкритие... ако закъснява, лошо! Е, чак пък лошо ... малко химийка и готово – да се чуди откъде му е дошло и да излиза по-бързо! И след 9 месеца спокойствие човекът бива изхвърлен директно на сцената на живота: светлини, аплодисменти, шегички... как да не се разплачеш?!

Да не забравяме таблиците. Те са най-важни за новия човек! Как би могъл да продължи живота си, без да бъде веднага осведомен за килограмите и сантиметрите?! Майка му ще чака. Девет месеца е чакала, сега какво се е разбързала да го вижда?! Я, да си почива, че идват безсънни нощи. Бащата пък изобщо не го броим. Неговото място е в кръчмата „да полива наследника“. Какви са тия нови моди да присъствал на раждането. Ами! Какво ще види толкова?! Ще го види като изтрезнее...ъхъ!

После таблиците продължават...сантиметри, килограми... да се захрани точно на n-тия месец, с точното пюре в точния грамаж... кога да реди кула, кога пък пъзел...кога да каже „к“ и кога „й“...

„Човекът е венецът на природата“. Той знае кога и как стават нещата...Записал ги е в таблици, за да не ги забравя и да ги предава на поколенията.

... а чудото на сътворението се хваща за пръчките на леглото, изправя се и ми се усмихва победоносно. Надсмива се над сутрешните ми мисли... и с право.:)