Очаквате голямо бебе? Значи тази статия е за вас

Какво би станало, ако нямаше тазове? Aко тазът беше точно толкова незначителен за начина на раждане, колкото размерът на носа на майката? След 20 години наблюдаване на раждания това е изводът, до който стигнах. Тазът се отваря на три места - симфизата и двете сакроилиачни стави. Тези точки са пълни с хормоните на релаксацията - тазът буквално се разпада около 34-тата седмица от бременността. Като добавка към този мобилен, хлабав, разтеглив таз, природата е дала на хората бонуса от пластична, свиваща се бебешка глава. Както приставката за готвене на пара има разгъващи се плочки, които я нагаждат към всякакъв размер тенджера, така и четирите припокриващи се пластини, които формират бебешкия череп се наместват така, че да се пригодят към тялото на майката.

Всяка жена, която е жива днес, е резултат от милиони години естествен подбор. Днешните жени са краен резултат от еволюцията. С изключение на родените през последните тридесет години, почти всички ние, поколение след поколение, сме имали безпрепятствени, нормални вагинални раждания. Допреди тридесет години повечето от сериозните проблеми са се дължали на лошо хранене на майката (гладуване) или сепсис в болниците.

Преди двадесет години гинеколозите казваха на жените, че причината за цезаровото сечение е, че главата на децата им е твърде голяма за техния таз. Бедата започна, когато същите тези жени останаха у дома за раждането на следващото си дете и раждаха дори по-голямо бебе през същия този таз. Получи се много неудобно и това сложи край на изтъкването на тази причина за секцио.

Онова, което я замени, беше твърдението: "добре, че направихме секцио, защото пъпната връв беше увита два пъти около врата на бебето." През последните десет години доста често го чуваме. Докторите трябва да измислят много добра причина за всяка операция, защото когато новото бебе и майката се приберат у дома, за семейството ще бъде много трудно и без убедителна причина за операцията, бащите биха излезли на война. Само си представете докторът да каже честно: "Слушай Джо, това беше един от случаите, когато сбъркахме, всъщност нищо им нямаше нито на бебето, нито на жена ти. Съжалявам, че ще се възстановява шест седмици за нищо". Знаем, че поне 15% от цезаровите сечения са ненужни, но това не се съобщава на родителите. По очевидни причини съществува конспирация сред болничния персонал тази информация да се пази от семействата.

Намирам за интересен факта, че през 1999 г. лекарите се застъпват за прекратяване на употребата на електронен фетален монитор. Това е нещо, което привържениците на естественото раждане силно пропагандираха и не успяха да постигнат през последните двадесет години. Привържениците на естественото се притесняваха от възможната вреда за бебето, причинена от доплеровия ултразвук, както и от дискомфорта на майката, причинен от двата стегнати колана около корема и. Сега през 1999 г. докторите се присъединиха към кампанията да отърват родилните зали от тези скъпи технологии. Защо, ще попитате вие. Защото същият този хартиен отрязък, записващ сърдечните тонове на детето, който са смятали, че доказва колко грижовни и съвестни са те и който са смятали за свой защитник, се оказва техен най-голям враг в съдебната зала. Добрият адвокат може да вземе всеки къс "доказателство" и да намери експерт, който да го интерпретира както пожелае. Ако бебето умре или бива наранено, разследващите идват и разглеждат тези отрязъци, а на докторите се налага да правят съдебни споразумения. Онова, което литературата отбелязва сега е, че когато сестрата слуша "действителния" сърдечен ритъм през фетоскоп (не отразения и записан пулс, показан на монитора), броят на цезаровите сечения пада наполовина, без това да рефлектира върху процента на феталната смъртност.

Разбира се, аз също съм застъпник на премахването на феталния мониторинг, но би било много по-благородно, ако това се правеше с мисъл за здравето на пациента, а не само като един от начините да си покрият задника в съда.

А сега, да се върнем на тазовете, които опознах и обикнах. Когато бях начинаеща акушерка, вземах участие в много уъркшопове, в които мерех тазовете на моите съученици. Трансверзален диаметър, кръстцов рид, тесни арки - много важни и сериозни неща. Гинекоиден, андроиден, антропоиден и платипелоиден всички трябваше да бъдат измерени, оценени, докарващи ни до агония. Тревожех се, че бебетата могат да се "закачат" на шипове и кости, които според фолклора можеха да изскочат от никъде. Тогава, един ден чух шефа на гинекологията в местната болница да казва, че най-добрия мерител за таза на майката е главата на бебето. С други думи главата, преминаваща през таза, може да ни каже много повече за неговия размер, отколкото всички уреди и рентгени на света. Той въобще не смяташе, че тазът трябва да се мери. Разбира се, измерването в ранна бременност, преди хормоните да започнат да отпускат таза е налудничаво.

Един от акушерските трикове, на които ме научиха беше да питам майката за размера на обувките и. Ако майката носеше размер 5 (37 ЕU) или повече, теорията твърдеше, че тазът е достатъчно широк. Е, 98% от жените носят по-голям размер обувки, така че теорията беше добра и ми даваше увереност в телата на жените за много години. Тогава попаднах на клиентка, която дойде при мен в осмия месец за домашно водно раждане. До този момент тя беше наблюдавана в болнична акушерска практика. Тя беше гъркиня и обичаше гимнастиката. Нейното осемнадесет годишно тяло грееше от добро здраве и се радвах, че ще я поема, докато не я попитах за размера на обувките. Тя носеше номер 2. Налагаше и се да си купува обувки от Чайнатаун, за да намери достатъчно малък размер. О, боже! Помислих да освежа ръждясващите си умения в пелвиометрията, но след това размислих. Няма да и стоварвам това бреме. Ще бъда бдителна по време на раждането и ще действам, ако бъде нарушено по някакъв необичаен начин, но няма да го превръщам в самоутвърждаващо се пророчество. Тя роди момиченце, тежащо

3,180 кг и и се наложи да напъва само около дванадесет пъти. Роди във вана, седнала в скута на любимия си, а това ми напомни на сцена от „Синята лагуна”, където сцената с Брук Шийлдс беше толкова секси. И така този таз сложи край на теорията за номера на обувките завинаги.

Още един таз, на който попаднах преди нялколко години, изплува в съзнанието ми. Първото раждане на тази млада жена беше с цезарово сечение. Раждането било индуцирано и звучеше като обичайната каскада от интервенции. Докато я шиели, съпругът и казал: „Няма нищо, Керъл, следващото дете ще родиш вагинално.” Хирургът коментирал: „Не и ако бебето е повече от килограм.” Когато я срещнах, тя имаше леки подготвителни контракции. Дулата и ме беше повикала за консултация на раждането. Тя наистина имаше много странно оформено тяло. Беше е висока два метър и 55 см и почти всичко в това тяло беше крака. Бременният и корем изглеждаше огромен, защото стърчеше напред – имаше много малко разстояние между гръдния кош и ханша. За щастие, майка и беше там, когато пристигнах. Заведох я в кухнята и я попитах за нейното раждане. Първото си бебе беше родила вагинално. Второто дете е било в недобро предлежание и се наложило секцио. Тъй като бабата имаше същата структура като дъщеря си, поне бях подкрепена от факта, че тя веднъж е родила вагинално. И жената получи разкритие във ваната. Това беше планирано болнично раждане, така че след като получи разкритие, отидохме в болницата. Тя напъваше когато пристигнахме там и роди момиченце, тежащо 3,200 кг. Използваше лост за клякане и беше очарована от напълно спонтанните си родилни усещания. Помолих я да пише на хирурга, който беше направил забележката, че тя не би могла да роди бебе, по-тежко от килограм и да му каже, че тази ненаучна, груба забележка и е причинила много ненужни тревоги.

Друга група тазове, която ме вдъхновява, са тези на пигмейските жени в Африка. В документите си имам статия от антрополог, който пише, че тези жени са високи средно около метър и 20 см. Средното тегло на бебетата им е 3,200 кг! Това е все едно жена висока 1,70 м да роди дете 6,350 кг. Обичаят в селото е жената да стои сама в колибата си, докато не изтекат водите и. Когато това стане, тя тръгва из селото да намери акушерки. Акушерките и жената се хващат за ръце и пеят докато вървят към реката. На брега на реката има плосък, изгладен камък, на който се раждат всички деца. Двете акушерки клякат до жената, докато тя изтласква бебето си. Една от акушерките загребва вода от реката, за да напръска новороденото и да стимулира дишането. След като се роди плацентата, другата акушерка намира стеснено място на пъпната връв и я изгризва, за да раздели детето. И тогава трите се присъединяват към другите. Статията беше поучителна и вдъхновяваща за мен.

Това е всъщност най-важното за тазовете – те не съществуват в истинското акушерство. Всяко бебе може да премине през всеки таз с мощен тласък от матката.

За повече информация за ПФД (пелвео-фетална диспропорция), т.е. тесен таз/голямо бебе, можете да прочетете следните статии:

http://www.homebirth-only.com/TooSmall/TooSmall.htm - Малки жени и големи бебета

http://www.caesarean.org.uk/articles/Myths.html - Митовете за цезаровото сечение оборени

http://en.wikipedia.org/wiki/Cephalo-pelvic_disproportion Уикипедия - Пелвеометрия и ПФД, малък откъс:

„Пелвиометрията се е използвала рутинно, за да се прецени дали да се разреши вагинално раждане. Жени, чиито тазове са оценени като твърде тесни, са били подлагани на секцио, вместо да им се разреши да родят естествено. Изследвания показват, че пелвиометрията не е надеждна при диагностициране на ПФД (виж по-долу) и че при всички случаи трябва да се разреши опит за вагинално раждане. Виж Blackadar & Viera, 2003, стр. 505

Женските тазове се разтягат преди раждане (с помощта на хормони), а изправената и/или клекнала жена може да роди значително голямо бебе. Жена в позиция „безпомощен бръмбар” (легнала по гръб), най-вероятно няма да успее да изтласка бебето навън, поради размера на изхода, който създава тази позиция. Тъй като гинеколозите продължават да поставят жените в тази мъчителна поза заради тяхното собствено изискване за „достъп”, без да се вземат предвид нуждите на майката да заеме по-добра позиция, за да се отвори тазът и, неминуемо тази жена ще бъде погрешно диагностицирана, че нейният таз е твърде тесен да роди нейното бебе.”