Планетарно

 

Докато се опияняваме от
пътя към Марс,
пътеката към сърцето
остава пуста.
Венера е изоставена,
Луната – подиграна.

Следим Меркурий,
за да не счупим крехката
връзка с думите,
която ни придържа
заедно.

Вселената се разширява,
което означава, че
ставаме все
по-незначителни.

На изчакване

 

Животът, който
отложихме,
не ни чака.
Нито
зад ъгъла, нито
на летището.

Прегръдките, които
оставихме за
по-късно,
изстинаха.
Ръцете
ни изтръпнаха
в очакване.

Игличките в
пръстите само ни
подготвят за
иглата в рамото.

Целувките
отлетяха като
салфетки от
масите на
самотен ресторант.

Завръщането може да е изгрев, но
тъгата остава за постоянно.