събота, 26 септември 2009 г.

Криворазбраната интеграция

Вече 9 години живеем срещу Дневен център за социална интеграция на инвалиди. Пред центъра има площадка и пейки. Често с дъщеря ми сме сядали там. Понякога идват деца с проблеми и родителите им. Сядат преди или след занимания в центъра. Говорим си, ако имат желание. Децата се заиграват, ако могат. Знам, че не това е целта на центъра, но поне няма разделение и едните могат да виждат другите. После обикновено моето дете задава въпроси, а аз се опитвам да отговоря разумно и без недомлъвки. Баща ми е с 2 ампутирани крака, така че различните хора не са чак толкова странни за детето.

Това беше до преди месец. От месец насам центърът за социална интеграция има нова придобивка – висока синя ограда. А също и фонтанче с пикаещо момченце.

Искрено се възмутих! Кого и от кого пази тази ограда? И ограда и пикаещо момченце ли бяха най-необходимото нещо за хората с увреждания?

Преди няколко дни, тъй като вратата не беше заключена, влязохме с децата да проверят дали човечето е момченце или момиченце. Охраната ни се скара. И той се възмути, че не сме се съобразили с оградата. Попитах го за какво я сложиха тази ограда. Не било негова работа. Излязохме си. Стана ми тъжно. С кого се интегрират социално тези хора? Сигурно със себе си...защото други там вече не се допускат.

2 коментара: