Привързаното родителство – поглед отвътре

Обичам цялостните концепции. Особено онези, които имат потенциал за дългогодишно развитие. Но като човек, работил достатъчно дълго в рекламата, знам че и най-перфектно създадената цялостна концепция търпи промени според клиента.

Привързаното родителство е чудесна идея. И едно от най-чудесните неща в нея е фактът, че позволява гъвкавост. Рамките са достатъчно широки, за да откриеш своя собствен път. Накратко повелята е следната: Довери се на бебето и остави инстинктът да те води. А не толкова кратко, това включва ранен контакт с бебето след раждането, незабавно откликване на сигналите и нуждите му, кърмене на поискване, изключително кърмене поне до 6 месеца, отбиване по решение на малкия човек, съвместен сън, носене, ЕБХ, практикуване на позитивна дисциплина. Всяко едно от тези неща е развито в отделна концепция и нито едно не е задължително. Защото, както казват Марта и Уилям Сиърс, един от основните принципи е: „If you resent it, change it!“. Естествено, по възможно най-мекия начин за всички. Ей затова ги обичам тези Сиърс-ови/!:)

Когато се роди дъщеря ни, не бяхме чували нито за д-р Сиърс, нито за привързаното родителство. Въпреки това, съвсем инстинктивно я отглеждахме в абсолютно съгласие с повечето му принципи. Тя беше кърмена на поискване, докато не реши сама да се отбие. Захранихме я, когато прояви интерес към храната на общата маса и никога, и до ден днешен, не сме я насилвали да яде нещо. В началото спеше в нашата стая, а по-късно и в нашето легло. Никога не сме я оставяли да се „нареве“ и винаги сме се стремели да разбираме състоянията, в които се намира и да я подкрепяме, а не да ги коригиране, отричаме и порицаваме. Беше лесно и естествено. Защото някакси нейните нужди и изисквания съвпаднаха с нашите възможности и желания.

Синът ни до голяма степен опроверга мнението, че „второто се гледа по-лесно“:) Вече имахме практически опит с едно дете и теоретичната подкрепа на доста книги(м/у които и тези на д-р Сиърс). Но нещата бяха...е, не бих казала по-трудни, но далеч по-енергоемки, отколкото с кака му.

Кърменето

Кърменето, освен полезно, е и много красиво и приятно изживяване. Така пише в повечето източници. Това беше и моето впечатление след първото раждане. Като една от привлекателните/макар и не основни/ екстри на кърменето се изтъква факта, че можеш да се наспиш. Бебето е близо до теб и когато има нужда, можеш да реагираш с кърмене, без да се разбуждаш напълно, т.е. кърмиш бебето в просъница или дори докато спиш. Това е така и работи...ако бебето се буди 1-2-3 пъти на нощ. Откакто се е родил, синът ми се буди на 40 мин., а в добрите периоди на час. /Е, има и щастливи дни, когато се събужда само по 3-4 пъти на нощ./ Самият факт, че си се събудил около 20 пъти за 10 часа, вече те кара да се чувстваш парцал. Въпреки огромното ми желание да отговарям винаги на неговите нужди, един момент осъзнах /не без помощта на мъжа ми, признавам/, че за всички ще е по-добре, ако понякога го оставям на татко му и отивам да спя в другата стая. Мисля, че се буди по-често и че е по-неспокоен, когато не го успокоявам аз, но...Таткото се справя добре с нощното усмиряване до определен момент. Когато малкият човек стане неутешим, идват и ме будят, за да го поема. Така имам поне 3 часа непрекъснат сън, което си е благодат. Знам, че това е период, който ще отмине. Просто при нас се оказа маааалко по-дълъг:)

Педагогическо захранване

ПЗ ме вдъхнови по няколко причини. Това е начинът на захранване, който се е практикувал до преди да се появят промишлено произведените бебешки храни. Всеки е чувал от баба си как бебетата са били захранвани с хлебец, потопен в бобена чорбица. Проведох кратко разследване как е бил захранен баща ми. Баба ми, на 84 год., ми каза: „Ми то тогава всички кърмехме, щото нямаше друго. Не съм му готвела специално, значи към годинка трябва да е бил, като съм му давала попарка. Преди това...къшейче да си смуче.“

Освен всичко друго, ПЗ ми звучеше и много удобно – нито купуваш пюрета, нито готвиш специално. Единственото условие е семейството да се храни здравословно. Което си е по-скоро плюс, отколкото минус.

В статиите за ПЗ особено внимание се обръща на микродозата - количество, приблизително равно на „една щипка“. Захранването започва след 6-ия месец, при проявен интерес от детете, като му се дават до 3 микродози от всяка храна, която пожелае от чинията на мама. Това е важно, за да може стомахчето на бебето да свикне с новите храни.

ПЗ ме уреждаше страхотно за около месец. После малкия стана неудържим – беше невъзможно да го ограничавам. Освен това дойде лято, а в нашето семейство през лятото караме предимно на салати. Все пак исках детето да има по-голямо разнообразие, а и не всички зеленчуци ми се струваха подходящи. Така преминахме на някакъв смесен вариант на хранене – понякога му давах от нашата храна, понякога му готвех отделно, а понякога и двете. Ще излъжа, ако кажа, че не съм му купувала от готовите храни... Все пак не винаги мога да се справя и с готвене, а предпочитам да сме навън, отколкото пред печката.

ЕБХ

Освен педагогическото захранване, естествената бебешка хигиена беше другото откритие на втората ми бременност. Да отгледаш бебе без памперси и да се научиш да усещаш нуждите му ми се стори вълнуваща идея. Всъщност, още с първото дете нещо ми цъкаше, че не може да е свръхнеобходимо детето да ходи с памперс минимум 2 години, щом поколения наред са били отглеждани без този атрибут. Но предпочетох да не се задълбочавам.

Бебето ме подкрепи в начинанието, защото след излизането от болницата стана ясно, че бялото му дупе не понася памперси. Да обаче, номерът с изпишкването над леген не ни се удаде. Тогава, както и сега, висенето във въздуха не му се нравеше и той протестираше бурно. Така че го държах по голо дупе или с обикновени гащички с тензух и гледах да използвам памперс за възможно най-кратко време.

В един момент реших, че ще му взема многократни пелени. Това също не се оказа удачен вариант. Просто, ако не бъдеше сменен веднага, човекът се обриваше и зачервяваше. Така че гащи+тензух са нашата работеща комбинация. Просто в този вариант веднага се вижда кога трябва да бъде сменен. Към 10 месец имахме много добри успехи – пропуските бяха съвсем минимални. Сега сме в период на регрес. Но поради наличието на автоматична пералня и липсата на килими у дома, това не ни притеснява.:)

И накрая...

Освен, че си падам по добри и цялостни концепции, никак не обичам да си давам зор. Смятам, че гледането на деца трябва да бъде удоволствие. Гледам на него като на възможност за получаване на нови знания и за акумулиране на много положителни емоции. По тази причина винаги нагласям концепцията според клиента, т.е. според нас с бебето:)