Ния ходи на училище. Вече почти цяла учебна година. Справя се добре. Харесва учителките си /това е важно за първолаците/. С изключение на госпожата по английски. И вече отива с нежелание в петък, когато е единственият ден с час по английски.
Разпитах какво се случва с английския и получих тъжен отговор: “Ами госпожата все е недоволна от мен. Нищо не и харесва как го правя.” Оказа се, че проблемът не е в английския. Думите, песните и дори дисциплината /тази свещена тема!/ са си ОК. НО рисунките, които правят в час по английски не били на висота! Нейните рисунки! Тя, която познава всички цветове, откакто е навършила 18 месеца и рисува горе-долу от тогава, не може да покрие изискванията за рисунка на учителката по АНГЛИЙСКИ! Ето това за Ния е дълбока и жестока обида. Все пак, според брат и, Ван Гог е известен почти колкото нея. ;)
Аз пък си мислех, че рисунките са за разтоварване, за смяна на дейността, за разнообразие, за "връзка" и по-лесно възприемане. Не съм предполагала, че е от изключителна важност за часа по английски да се нарисува точно копие на мечо Пух. Някакси по-важно ми се струва старанието и желанието да се направи рисунката. Обаче, може и да греша. Може и да съм пропуснала този час по педагогика в университета, понеже не ходех много редовно на лекции.
Далеч съм от мисълта да демонизирам госпожата по английски. Не е възможно да знаеш интересите и крехките места на всички деца. Всъщност, изобщо не става дума за английския, нито за преподавателката. Става дума за мен. Лично. И моето цялостно разочарование от начина по който се обучават децата ни – от детската градина до университета. И от това, че вече толкова години никой не си задава въпроса ” Защо същите тези деца, които тръгват в първи клас с огромно удоволствие, в четвърти клас вече масово не искат да ходят на училище?”. Или по-скоро от това, че не искат да му отговорят хората, от които зависи нещата да се променят.
И накрая ще кажа, че съм напълно съгласна с Жустин, относно алтернативното образование.
