вторник, 23 април 2013 г.

Words come easy

Не нося червено. По-точно, изобщо не носех червено до преди няколко години, когато двама мои колеги ме навиха да си купя червена/вместо черна/ риза са коледното парти. Хресвам червено. Просто бях абсолютно убедена, че този цвят не е за мен.

Тази моя неподлежаща на съмнение увереност датира от детските ми години. Тогава много често на мен и на братовчедка ми /на моята възраст/ купуваха еднакви рокли. За да се различават, все пак, на нея купуваха червени, на мен – сини. Веднъж попитах защо все на мен синьо. Отговориха ми, че на мен ми отива синьо, а на нея – червено. Моят детски мозък моментално преведе това послание като “на теб не ти отива червено”. И това важеше с пълна сила 25 години. Добре, че един ден човек среща приятел, който го поглежда в очите и му казва: “Аз съм дизайнер! Разбирам ги тия работи. Вземи си червената риза.” Words come out easy but sometimes stay too long.

Аз съм филолог /по душа, другото не е важно/. За мен, думите имат живот. Носят живот. Не случайно “в началото бе словото”. И е изключително важно как се използват думите. А когато става въпрос за деца, става още по-сложно. Защото децата нямат защита, нямат социален опит и приемат нещата буквално. Всичко, което им кажеш, за тях се превъща в истина. И после 25 години не носят червено.

Всеки път, когато чуя някой да казва на момченце “Я не плачи! Ти си мъж!” ми идва да отида и да му зашия един мъжки зад врата. И после да го питам защо мъжете толкова трудно изразяват чувствата си, а?!

Не те ли е срам?!”, “Я се засрами!”, “Няма да плачеш, ти си голям/а”, “Еееее, голяма работа!”. Заредили сме се с огромен набор от кухи фрази, които използваме машинално. Просто, защото родителите/учителите ни са ги използвали. Или защото смятаме, че са безобидни и вършат работа. Но кухото има способност да кънти. И звукът да руши. Така че...по-кротко с думите, моля.

когато вие не гледате



когато вие не гледате...

аз скачам по леглата. абсолютно винаги, когато сме на на хотел “пробвам” леглата. пързалям се по парапетите. за сега само надолу. но тренирам усилено за Мери Попинз. винаги АЗ връщам количките в магазина. използвам случая да се засиля и да се повозя. пускам си неща като Beatles, Stones, Kinks, CCR и Брилянтин и пея с цяло гърло. а също и танцувам. мога да ви изпея “Коса”. фалшиво. почти съм сигурна, че мога и да го изиграя. вия срещу Луната. не, не се превръщам във върколак. да, почти на всяко пълнолуние. пробвайте! ободрява.

на пръв поглед не ми личи. но то е, защото вие не гледате ;)