преди края на годината

Ето го и 31 декември. За радост на едни и за жалост на други, светът не свърши. И тъй като краят се не види, хората правят равносметки... и/или дават обещания на себе си, а понякога и на другите...или просто споделят надеждите си, скрити под формата на новогодишни пожелания...

Аз пък искам да благодаря. Малко е изтъркано, но мисля, че точно това ми се иска да направя. Надявам се да не звуча като на церемонията на Оскарите... поне не много :)

И тази година не беше безгрижна, чудесна и обсипана с цветя, но все пак беше мааааааалко по-добра от предната. Надявам се тенденцията да се запази и за следващата. Бих била доволна.

Ще започна стандартно – със Здравко, Ния и Росен, на които искам да благодаря, че са моите най-големи учители, че ме подкрепят и че ме търпят!

Личното ми откритие за годината е Ванката. Ако е трябвало да премина през всичкия shit, за да открия Ванката, когото (уж)познавах от поне 5 години, тогава добре. Съгласна съм. Ванката беше моята опора, когато се чудех за какво да се хвана. Човекът, който ме пазеше да не се разпадна. Човекът, който питаше как съм, защото наистина искаше да знае дали нямам нужда от спешна помощ. И ако имах, се изявяваше като линейка. И не на последно място, Ванката трамбоваше София като кон с мен цяло лято. Някак неусетно свикнах първото нещо, което виждам, когато си пусна компютъра сутрин, да е неговото “Добро утро!”. И това ми дава учещането, че денят е тръгнал както трябва, независимо, че посоката все още е неясна... Благодаря!

Като съм почнала с Корпуса за бързо реагиране, редно е да добавя Мила и Габа. Ангелите на Чарли ряпа да ядат! Никой не може да се сравни с Мила и Габа в кризисна ситуация. Дори, когато си мислиш, че сърцето ти е разбито на хиляди парченца, а въздухът е толкова студен, че вдишването му е опасно за живота, тези двете ще намерят такава невъобразима гледна точка към ситуацията, че слънцето ще те огрее, а шевовете от сърдечната операция дори няма да личат. За Коледа Мила ми подари картичка, направена лично от нея – 2 баби седят на пейка, а третата скача на дама. Искрено се надявам тази картичка да е пророческа! Обичам ви!

Искам да благодаря на Андро за това, че винаги бе до нас, без да задава въпроси, без да се оплаква и без да осъжда. А също и за кафето в неделя сутрин, което се превърна в любим ритуал на 3/4 от семейството. Надявам се новата година да му донесе всичко, което си е пожелал!

Естествено, искам да благодаря на мама, която ме подкрепяше както винаги досега. За майките, каквото и да кажеш, винаги е малко... И моята не прави изключение!

Искам да благодаря на брат ми и на Ива за загрижеността, както и за плодовете, които носеха в болницата. А също и за това, че са поели голяма част от задълженията по грижата за бабите. Надявам се да са щастливи във всичко, което правят през новата година и да им върви!

И още...

благодаря на Делчо и Елчо за съботите/неделите, прекарани в абсолютно безвремие,

на Николай, Мария и Мила за смеха и за Баумакс,

на Бойко и Мегата, че въпреки личните трудности, не ни забравят,

на Били за приятелското рамо, за операта и за удоволствието да работим заедно,

на Ивайло (наричащ себе си “Зли”), че дочака да се видим, а също и за бирата,

на Качо за глупостите и умностите, които си говорим и за Джеси Джей,

на Петър за 7-те рилски езера,

на Елото за нестихващия оптимизъм и затова, че ни докара от морето,

на Калоян, че беше психиатър, психолог и най-вече добър приятел,

На Насето и Митко, че не се отказват от идеите си и от това да ме включат в тях,

на Бояна за силата и енергията, които са заразителни...

И мисля, че вече е време да спра, защото рискувам да не ми стигне годината. Сигурна, че изпускам още много хора. Все пак, надявам се да няма обидени, защото всички са в сърцето ми.

И накрая, като гледам написаното, мисля че е редно да благодаря на Вселената /Бог/ Съдбата/ кой-както-го-нарича, че имам толкова хора, на които да благодаря!

Пожелавам една великолепна Нова година на всички!