Плановикът Теофраст

В библиотеката на родителите ми имаше книга с такова заглавие. Не помня кой е авторът. Така и не я прочетох. Но името и ми се е заболо в главата и се сещам за нея винаги, когато някой започне да планува усърдно.

Плановете са интересно нещо. По принцип, няма лошо човек да има план. Някакъв. Стига да не очаква нещата да се случат абсолютно както ги е планувал. Най-малкото защото не е възможно винаги да имаш най-добрия план. Или както казваше един мой любим учител, “ако сме перфекционисти, винаги ще сме нещастни.”

Аз обичам да планувам. Може би така са ме научили – да съм подготвена за нещата, които предстоят. Възможно най-подготвена. Планът и неговото изпълнение бяха изключително важни за мен. Изпадах в драма, ако нещата не се случваха, както съм ги подредила в главата си. Вероятно за това ми се е паднало 90% от приятелите ми винаги ужасно да закъсняват за срещи, а мъжът ми да е човек, за който плановете и времето са тотална химера.

Но разбира се, най-големият шамар срещу инатливото ми плануване го зашлевиха децата. Както не веднъж съм казвала, “децата ни се дават, за да ни начукват канчетата”. :) Само да спомена, че и двамата са родени преждевременно... Като всички деца имат изключителната способност да се разболяват в най-неподходящото време, да заспиват, точно когато трябва да излезете и да не искат да спят, когато сте решили, че ще се измъкнете по терлици, оставяйки ги на баба им за 2 часа.

При всички гореизброени фактори, имах 2 варианта:
1. да живея във вечната драма на провалените си планове
или
2. да приема , че плановете са нещо пожелателно и ако се изпълнят е супер.

Не беше лесно. Първите 7 са важни! Обаче, в един момент на човек му минава през главата, че трябва повече да се грижи са собственото си спокойствие и по-малко за точното изпълнение на плановете си. Поне на мен, в ролята на човек, ми мина тази мисъл. И се задържа достатъчно дълго.

Така, че когато онзи ден ни се счупи колата и провали плануваното от миналата седмица гостуване у едни чудесни хора, вместо да се вбеся и да ми провисне носът, купих 2 шарана и поканих 4 души у нас на гости...всъщност поканих 5, но единият отказа. И така почти непланувано си прекарахме чудесно. Благодаря за което:)

А тази сутрин се сетих как като чуели “Аз имам план!”, ангелите се смеели най-звънко и написах цялото това безсмислено излияние. Моля, да ме извините за което!