Защо ти е такова дете?

Тази сутрин имах повод да се сетя за един миналогодишен разговор с приятел, относно изцепката на Масларова, че ще направи генетичните изследвания задължителни, за да се предотвратят трагедии като в Могилино. Тогава той реагира много неочаквано за мен като каза, че има познати с дете на n години, което нищо не умее да прави. „За какво ти е такова дете?!“, бяха думите му. Тогава за секунди преминах през цяло торнадо от чувства: от желанието да го зашлевя и да го заплюя до това да се скрия в миша дупка и да си поплача.

Днес, тези думи сами изплуваха в съзнанието ми. Вече без емоциите на разговора лице в лице, съвсем естествено, ми дойде контра-въпросът: „А защо ти е друго дете?“. Какво всъщност ни кара да искаме деца?

Моето искрено и много дълбоко убеждение е, че детето е физическото измерение на любовта. То представлява чистата любов, придобила форма. Можеш ли да оттеглиш съдържанието, да оттеглиш любовта, защото формата не е тази, която си очаквал?! Колко дълбоко сбъркан трябва да е нашият свят, за да намира подобна абдикация за нормално поведение...

Също вярвам, че всяко човешко същество, както и да изглежда отвън, има безпогрешната способност да усеща любовта. Притежава и способността да трансформира тази любов в живителна сила и да се чувства щастливо.

Да се отнасяш с уважение и благоговение към детето – здраво, болно, „особено“ - означава да зачиташ правото на любовта да съществува в чист вид. И да и позволиш да ръководи живота ти. Мисля, че това е смисълът на появата на всяко дете. Или както казва един много мъдър човек: „Детето е писмо от Бог, адресирано лично до теб.“