Звездите
казват, че имаме несъвместимост. Аз съм
Огън, той е Земя.
Аз
тичам бързо, той стои на едно място. И
чака. Когато се изморя да тичам напред-назад
и от огъня ми остане само пушилката, той
е там. И ме чака. За да ми обясни нещата
от живота. И да превърже разбитата ми
глава. Да събере пепелта, от която пак
ще се роди Огън.
Аз
паля пожари, той грижливо ги засипва
със Земя. За да може Огънят да топли, без
да изгори къщата. Събира въглените и ги
връща в огнището. Никога не ги изхвърля.
Аз
искам, той дава. Превръща ентусиазма ми
в материя. Приспива кошмарите ми. Събужда
смеха ми...
Така,
несъвместимо, имаме две деца – тя е
Огън, той – Въздух. Въздухът пали Огъня.
Кой ли ще кара пожарната?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар