Рим през зимата

И отидоха в Рим.

И Валкото попита: - Как ли е дъжд на италиански?

А Елена отговори: Как?! Bagno!

Услужливи хора са създали едни списъци, в които изчерпателно посочват “40 неща, които задължително трябва да направите преди да станете на 40”. Не си падам особено по четенето на списъци, но мисля, че някъде между “да пушите трева” и “да се научите да правите шоколадово суфле” е редно да присъства “да си развеете крачолите из Рим”. В противен случай, подобен списък не би могъл да претендира за изчерпателност.

Аз може да не обичам да чета списъци, но обичам да си развявам крачолите насам-натам. В конкретния случай с Рим нямах тази възможност, защото през 5-те дни, които прекарахме там валеше като за последно /но последното все не идваше/ и крачолите ми бяха дълбоко заровени в ботушите, но въпреки това, също толкова дълбоко подгизнали. Вероятно липсата на потоци от туристи бива компенсирана от реки по улиците. Това обяснение ми се струва правдоподобно от гледна точка на баланса в природата. Толкова за климатичните условия в Рим в края на януари и началото на февруари.

Когато си в Рим, прави като римляните

Това, което ти става ясно още щом попаднеш на първия римски светофар, е че светофарите са само за колите. Ако някой чинно чака за зелено, то най-вроятно е турист, при това в начална фаза на посещениeто си. Освен това, е напълно в реда на нещата да пресичаш на екстравагантни места. Още на втория светофар, този маниер на придвижване беше безпогрешно усвоен от моя милост. Най-чудесното в цялата работа е, че не рискуваш да бъдеш проклет, овикан и да споменат майка ти или друг твой родственик от женски пол. Ако изобщо някой ти свирне, то е в онази мелодична, лека и приветлива гама, която като нежно докосване те отстранява от пътя в името на твоята безопасност. За 5 дни непрестанно ходене пеш не видях един човек да скочи на клаксона, после на прозореца и да се разкрещи, с цел да ти разясни какъв кретен си. Пък после италианците били хипер емоционални!

За италианците с любов и едно речниково несъгласие

Според “Речник на чуждите думи в български с илюстрации” на Стоян Буров и Пенка Пехливанова, издаден от ЕЛПИС,

галантен е прилагателно, означава: изискано вежлив, любезен, изтънчен, с добри маниери и има френски произход.

Ами не съм съгласна! Галантността произлиза от Италия. Може да нямам научни и езикови доказателства, но имам емпирични такива. Който не вярва, може да отиде до Италия и да попита за пътя, за билети за влак, да влезе в N на брой малки магазинчета и да разпита за всички продукти подред. Подложените на постоянен туристически тормоз италианци винаги те изслушват, дори когато не разбират езика, който говориш. И винаги се опитват да ти помогнат – на всякакви налични езици, с ръце, крака и най-вече с усмивка. Много често те гонят по улицата, ако са се сетили да ти кажат още нещо, което може да ти е от полза. Хазяйката ми звънна 3 пъти, за да ми даде точни инструкции как да стигна по-бързо. А на по-късно пристигащите пусна СМС с обяснение да слязат на друга гара, защото на по-близката имало неприятни хора късно вечер. Ей така ти става топло в Италия, дори когато слънцето се показва твърде рядко .

Аферата с чадърите

За да бъде едно пътешествие пълноценно, в него трябва да има афера или мистерия. Най-добре и двете. Нашето не прави изключение.

По неизвестни за мен причини, Рим е пълен с индийци. Крис изказа предположение, че са се преселили от Великобритания, защото им е омръзнало да живеят в мъгла. Вкусът към мъгляви сделки, обаче, си е дошъл с тях.

Тълпите индийци, продаващи чадъри, бяха съвсем малко по-малобройни от туристите по това време на годината. Фактът, че си имаме чадъри, изобщо не спираше поривът им да ни предложат изключителните, невероятни, ослепителни, ОРИГИНАЛНИ чадъри. В продължение на часове устоявахме на тяхната атака. Отблъсквахме ги самоотвержено на български, английски, италиански, с пухтене, с пренебрежение и с високомерие. Когато, обаче, излязохме от Пантеона и един вдъхновен последовател на чадъреното братство тръгна след нас с прочувственото: “Гранде, биг, гранде, биг...”, жестокостта ни се сломи. Гранде-биг чадърът не е нещо, което би могъл да пренебрегваш твърде дълго. Елена заяви, че не издържа повече и ще закупи това чудо за предпазване от леещата се върху главите ни вода. Това изявление като с магическа пръчка скри всички продавачи на чадъри в радиус от 100 метра. Просто изчезнаха, незнайно къде. Наложи се тя да гони един, за да се снабди с красив, голям, тежък и зелен екземпляр от въпросния артикул. Вероятно поради факта, че трябваше да гони продавача, тя успя да свали цената от 10 на 6 евро. Все пак установихме, че ширината на белия кант в края на чадъра е незадоволителна и Крис реши да си купи чадър с по-широка бяла линия. Междувременно, вече бяхме на фонтан ди Треви, където туристите значително надвишаваха броя на чадъропродавачите. След известна препирня и не преди да получи уверението на продавача, че този чадър, за разлика от онзи, е оригинален, Крис получи мечтания чадър срещу 7 евро. Едно евро повече – за оригиналност ;)

Към настоящия момент и двата чадъра са в неизвестност. При влизане в една приятна римска кръчма ги оставихма навън, в специално определеното за това място. На излизане – единият Гранде-биг беше изчезнал, а по-късно установихме, че другият е подменен. Това събуди сериозни подозрения за съществуването на чадърена индийска мафия, която след като продаде чадърите през деня, вечер си ги прибира по кръчмите, за да ги продава пак. Точните канали по които това се случва, засега остават пълна мистерия.

След 5 дни, не особено прилично количество вино и доста прилично количество ходене пеш, се наложи да си тръгнем. Не хвърлих монета във Фонтан ди Треви, но мисля скоро да се върна. Все пак има някаква минимална вероятност 2 чадъра да ни чакат в някоя римска кръчма.