Моята България днес

Анестезия произлиза от гръцки и означава безчувственост. Поставеният под анестезия е с подтиснато съзнание, приспан. Анестезия е думата, която изплува, когато мисля за България днес.

След 45 години обща анестезия в името на светлото бъдеще и още 23 години интубация* с цел поддържане на носталгията по happy соца, България започна да излиза от упойката. Бавно и предпазливо, но с ентусиазъм.

И изобщо не става дума за Протеста, който продължава вече 9 месеца. Защото Протестът е само върха на айсберга. Той не би могъл да се случи, без множество процеси, които текат от години в обществото. Процеси на детоксикация и изтръгване на интубационните тръбички. С други думи, процеси на осъзнаване на собствената сила и проява на воля за промяна.

Ако изключим телевизора, изхвърлим вестника и погледнем в обществото извън сензацията, ще видим, че там се случват истински и смислени неща. Неща, които могат да променят бъдещето на всички ни. Ще видим, че хората все по-често се самоорганизират, за да променят системата, вместо да се скрият или да се спасят по единично.

За какво говоря ли? Говоря за това, че организации като Естествено, Родилница и Асоциация на Българските Дули не са сборни формации от луди, които искат да си раждат вкъщи, а се борят за истинска и смислена промяна в майчиното здравеопазване. В болниците, не вкъщи. Защото да си мълчиш и да понасяш унизително отношение, “понеже си зависим от медицинския персонал” не е приемливо и не води до подобрение в системата.

Говоря за Фондация Макове за Мери, която се бори за нещо, което за повечето хора дори е неизвестно. За това, мъртвородените бебета да не бъдат смятани за биологичен отпадък и собственост на болницата. За това, родителите на тези бебета да могат да ги погребат, като хора, съществували 9 месеца.

Говоря за Трансформатори, Група Град и Destructive Creations които са доста по-известни в публичното пространство. А също и за Национална мрежа на децата, Заедно в час и Асоциацията за родителски кооперативи. Мога да продължавам, но става скучно.

Говоря най-вече за това, че пробуденият човек осъзнава силата си и намира лоста, с който да повдигне системата. За да може да я разклати и да я пренареди. За по-добро.

Излизането от анестезията може да бъде тежко. Понякога главоболието и дезориентацията остават дълго. И изглежда, че състоянието на безсъзнание е по-добрият вариант. Затова е изключително важно да се изтръгнат тръбите, да се прекъсне интоксикацията и да се диша свободно. България, която виждам днес, има волята и енергията да го направи. Или поне така се надявам.

*интубация - поставяне на тръба в дихателните пътища на пациента с цел свързването му към анестезиологичния апарат.