Във връзка с предния си пост, се сетих за един откъс от “За любовта и сянката” на Исабел Алиенде. Иска ми се да го споделя.
„Дотогава бе раждала всичките си деца вкъщи с помощта на Мамита Енкарнасион, която следеше бременността и от първите месеци, появяваше се в навечерието на раждането и оставаше, докато майката не поемеше отново задълженията си.
....
Така беше с всички раждания на Дигна Ранкилео, но когато дойде време да роди Еванхелина, акушерката беше в затвора за незаконно упражняване на лекарска практика и не можеше да и помогне. Само заради това Дигна отиде в болницата на Лос Рискос, където се отнеса с нея по-лошо и от затворник. Щом постъпи, и сложиха пластир с номерче на китката, обръснаха срамните и части, измиха я със студена вода и дезинфектанти, без дори да помислят, че могат да и пресушат млякото завинаги, и я поставиха на легло без чаршафи с друга жена в същото положение. След като ровиха, без да я питат, във всички отвори на тялото и, изродиха бебето под светлината на лампа и пред погледите на всички любопитни. Понесе всичко, без да охне, но когато излезе от там с дъщеря на ръце, която не беше нейна, и с боядисани в червено срамни части, тя се закле, че никога повече няма да стъпи в болница“
Във въпросната болница разменят две бебета и въпреки, че жените си ги познават, всички в болницата твърдят, че такова нещо не е възможно да се случи. Много ми харесва едно изречение, което описва реакцията на директора по повод скандала, вдигнат от майките:
„Директорът на болницата се ядоса: невежи, невъзпитани жени, вместо да благодарят, че се грижим за тях, ми вдигат скандал.“
Всякакви аналогии и прилики с действителни събития оставям на вас:)
Чудесно, че припомняш този откъс. А в новата й книга - "Сборът на дните" - има много хубав разказ за ражданията на тримата й внуци. Въобще - много вдъхновяваща жена!
ОтговорИзтриване