На 11 април е Лазаровден, Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота . Чества се една седмица преди Великден, в събота, която евангелското писание свързва с Лазаровото възкресение. То дава и името на празника. Така Лазаров ден попада във Великденския празничен цикъл, който в митологичното мислене се очертава като преход между зимата и пролетта, между смъртта и живота. Според вярванията, на Цветница /Връбница/ „разпускат, пущат умрелите“ от гробовете. За да засвидетелствуват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.
В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура/просфорка-малки пшенични хлебчета/, куча /варено жито/ и стомнички с вода. Освен раздаването на обредни храни, вярването за разпускане на мъртвите поражда обичая от палене на огън по гробовете, наречен „греене на покойниците“
Денят на свети Лазар е разпространен по цялата територия на България. Главнодействащи лица на този празник са девойките. Те преминават от една социална група в друга, т. е. вече не са деца. Веднъж взела участие в лазаруването, всяка девойка може вече да се омъжи. Поради това Лазаровден има важно значение за тях. Това донякъде напомня на Коледуването при младежите и младите несемейни мъже.
Бъдещите лазарки се събират предварително, за да си припомнят стари и да усвоят нови песни, посветени на празника. Това става на свети 40 мъченици (9 март). На самия Лазаровден те започват да обикалят къщите като изпълняват различни песни. Песните се изпълняват в зависимост от социалното положение на човека в семейството и обществото. Лазарките благославят труда на работливите стопани, пеят за нивите, за къщята, за стоката – домашните животни. Пеят и за млади и за стари. На девойките – за хубост, на момците – за храброст и ловкост …
Срещу техните песни, игри и благословии, всяка стопанка на къща ги дарява с яйца – символ на живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар