A Butcher's Dozen

Нанси Уейнър

© 2001 Midwifery Today, Inc. All Rights Reserved.

[Статията се появява за пръв път в Midwifery Today брой 57, пролет 2001.]

Толкова съм изморена! Изтощена. В малките часове на нощта е кучи студ. Карам бавно към къщи – заскрежено е, пътят е заледен. Прибирам се от двойно раждане. Осъзнавам, че и двете жени, на чиито раждания помагах, щяха да завършат с цезарово сечение, ако бяха получили стандартната Американска гинекологична помощ.

Още две жени не бяха срязани, още две жени родиха бебетата си пълноценно и естествено. Още две бебета бяха родени в спокойствие и радост. Вече не съм толкова изморена. Всъщност започвам да се чувствам ободрена. Пътят не е заледен, той е искрящ, а аз ще направя снежна жена /бременна, разбира се/ преди да вляза вкъщи!

Помолиха ме да пиша за вагиналното раждане след секцио /VBAC/. Ще използвам тази покана, за да споделя някои истории, да предам малко информация, да направя кратка ретроспекция на проблема и да! признавам, да изпусна малко парата.

VBAC. Победа и облекчение за повечето жени, които са го преживели. Дълбоко и щедро изцеление за много от тях. Но също и един голям театър, защото повечето от тези жени изобщо не е било необходимо да бъдат срязвани първия път и съответно да преживяват VBAC след това. В тази връзка, цялата концепция за VBAC, за съжаление, всъщност е покъртителна. В тази страна въпросът дали VBAC е “безопасно” или не, също е и въпрос на мода сред гинеколозите.

Получавам хиляди запитвания за VBAC всяка година. Тази седмица получих няколко обаждания от акушерки от различни краища на Съединените Щати, които споделят, че болниците, в които работят, не желаят повече да провеждат VBAC или че лекарите, които подкрепят VBAC, са подложени на сериозен натиск. Днес получих писмо от координаторът на група за информация и подкрепа, свързани с цезаровото сечение в Австралия /a cesarean education and support/

Тя пише, че в Южна Австралия секциото е 25% - така че предполагам, че ние в Съединените Щати, не сме единствените, които са неосведомени и щастливи от използването на скалпела. Тя пише, че “голяма част от лекарите се страхуват от VBAC. Настоящата политика на болниците не подкрепя нуждата на жените от VBAC...Основното становище[от ръководителите на всички родилни отделения] е, че няма нужда да отговарят на въпроси за VBAC, защото такъв въпрос изобщо не стои!... Бих искала да Ви помоля за съвет как да ги накараме да ни чуят, нас, “просто едни” жени. ”

Просто едни жени. Без нас, моя скъпа нова австралийска сестро, тях нямаше да ги има, за да режат жени. Трябва да помним, че секциото е само още едно напомняне, че живеем в един свят, който мрази жените — то е форма на насилие и оскърбление и е показател за страх, омраза, алчност, злоупотреба с власт и сексуална дисфункция.

Сега, нека започнем с последните 12 жени, които използваха услугите ми като акушерка. Те всички родиха вкъщи. И нека сме наясно: аз не съм израждала бебетата им – те родиха бебетата си. Аз не съм раждала с тях – те родиха сами. Но аз им асистирах и наистина работих здраво, аз им влияех, аз им предлагах, аз ги слушах, аз им вярвах, аз ги подкрепях, и Боже Господи! да, аз ги обичах.

Доун имаше 2 предишни цезарови сечения. Тя преносваше 2 седмици. Имаше подготвителни контракции от няколко дни - време, през което използвахме различни начини, за да я поддържаме спокойна и уверена и да помогнем на бебето да застане добре/виж приложението/. После, след като раждането започна, тя роди за два часа и половина с голяма усмивка на лицето. Каза, че хората я смятали за луда, за това, че изобщо иска да ражда вкъщи; след като разбрали, че има 2 цезарови сечения преди това, решавали, че е тъпа. Но когато им казвала, че обича да ражда и иска да го направи отново, те наистина се убеждавали, че дъската и хлопа! Щяха да я подложат на секцио.

Деб, сладка и фина, около 1,50 м., имаше секцио, заради тесен таз. Този път раждането продължи 5 часа и половина. Започна да ражда две седмици преди термин, в деня, когато тригодишното и дете празнуваше рождения си ден. Имаше 20 гости и един аниматор, който беше донесъл животни на партито. При раждането на детето наоколо/много близо!/ имаше пор, боа-удушвач, тарантула и няколко зайчета. Тя имаше абсолютно същите трудности при напъните, които бе имала и предния път. Но ние действахме по различен начин и тя роди 4 килограмово бебе. Щяха да я срежат и наоколо нямаше да има порове.

Лаура, също с дребна структура, имаше секцио заради тесен таз. Бебето се родило 4,310, така че с толкова голямо бебе – тук се промъква сарказъм – секциото със сигурност е било “необходимо”. Този път, след 4 часово раждане, тя роди 5 кг. бебе с огромна глава, без разкъсвания.

Жан роди VBAC 4,200 кг. бебе миналия месец; всъщност много от нашите майки са раждали деца по 4 килограма и повече за по-малко от 5 часа – обичам HypnoBirthing™! Научих от една от моите прекрасни наставници /благодаря, Вал!/, че едрите бебета излизат много лесно, когато главите им са подравнени и как да им помогнем да ги подравнят!

Между другото Лаура беше преносила това много голямо бебе – както много други жени, които се надяват на VBAC, при нея най-вероятно щяха да индуцират раждането, да и поставят питоцин и ...останалото ви е ясно. Но повечето хора, които се занимават с раждане в нашата култура, не са на ясно. Те не разбират, че когато предизвикат раждане, тялото не е готово да ражда – ако беше готово, раждането щеше да е започнало! – и така, всъщност се опитваме/надяваме да натикаме квадратен кол в кръгла дупка. За чия сметка? За сметка на застрахователната компания на жената /а, но това е много голяма тема за друг разговор... /, а също и за сметка на нейното физическо и - ако е съзнателна личност – емоционално здраве. А също и за сметка на бебето.

Пам роди снощи. Още една слабичка жена. Тя, съпругът й и 20 месечният и син пропътуваха цялата страна, за да може да роди с мен. За нея, както и за всички мои двойки, аз отчаяно искам чудесно и изцелително раждане. Знаех, че предното раждане трябва да е било изключително травмиращо, за да ги накара да продадат всичко и да се преместят да живеят тук.

Предният път бебето било в постериорно предлежание и тя напъвала и напъвала с часове, без абсолютно никакъв напредък... накрая я срязали. Този път бебето пак беше в постериор; ние, обаче, непрекъснато извъртахме главата на бебето. Тя напъва 45 мин. и роди 3,860кг. бебе. Единствената песен, която синът на Пам, Оливър знаеше, беше "The Wheels on the Bus" и всички ние пеехме тази песен, включително и Пам, която припяваше "The mommy in the bed goes push push push", докато ражда. Пам се смееше, докато главата на Мак и телцето му се раждаха. Когато на другия ден се върнахме за първия преглед след раждането, Оливър отново започна да се смее и да пее. Каква радост. Изцеление и за него. Час след раждането, тя коментира, че бебето не е изплакало и аз повторих това, което съм научила: “Защо да плаче?Той не се е разделял с теб, пъпната връв не е прерязана, той усеща любовта и щастието в тази стая и никой не се е държал лошо с него!”

Ейми родила предния път с цезарово сечение поради фетално страдание. Това бебе беше щастливо като птичка божия, по време на цялото раждане. Това бебе беше хранено през цялото време на раждането – при 6 сантиметра разкритие майка му си хапваше сандвич и бъркани яйца. Това бебе не получи лекарства, с които да му се налага да се примирява и никой не притесняваше/стресираше майка му. Почти нямаме случаи на фетално страдание при нашите раждания. Но Ейми най-вероятно щеше да бъде подложена на цезарово сечение, защото бе имала високо кръвно налягане през повечето време от бременността. Със сигурност щяха да индуцират раждането. Тя ми каза: “Ако мислиш, че кръвното ми е високо, закарай ме в болницата и наистина ще видиш как ще скочи.” Ние (акушерката, която обучавам и асистентката ми) прекарахме страшно много време с нея и работихме усърдно с хранене (хиляди благодарности за Вас, д-р Том Брюър!), билки, релаксация, хомеопатия, хиропрактика и други естествени методи, за да запазим кръвното и налягане в нормални граници. Тя роди вкъщи.

Другите жени също щяха да бъдат срязани поради различни причини. На една от тях водите и изтичаха от няколко дни. Изчакахме докато раждането започна на третия ден и тя роди вкъщи. Никога не сме имали инфекции, дори миналото лято, когато водите на една жена изтекоха в 32 г.с. И тя изчака и роди бебето си в 36 седмица вкъщи. Една жена имаше много слаб мускулен тонус - лекарят и беше казал, че матката и няма достатъчно тонус, за да роди и беше назначил цезарово сечение – тя роди вкъщи за четири часа. Водите на друга жена съдържаха мекониум. Не е задължително да прехвърляме раждащата в болница по тази причина – това зависи и от много други фактори. Нашите предложения обикновено работят и за кратко време мекониумът се изчиства. Тя имаше прекрасно домашно раждане.

Една от жените беше на 42. Тя не смяташе, че е добър кандидат за домашно раждане. Казах и, че някой хора не са добри кандидати за президент, но това не ги спира! (Добре, де...политическият хумор не е най-силната ми страна). Тя роди VBAC (предното и раждане беше преди 17 години!) за по-малко от 5 часа. Тя живее в една от най-старите къщи в Масачузетс – на 275 години, много красива къща. В нея имаше родилна стая!!!, както и оригинално дюшаме в повечето стаи. Мислехме си за всички онези бебета, родени в тази къща – а те бяха много – и за акушерките, идвали да помагат на майките през вековете. Каква пародия би било тази жена да лежи в болнично легло от хром и пластмаса и случаен гинеколог на смяна да трябва да погледне в картона и, за да разбере как се казва.

Още един случай: Мери дойде да ме види два дни преди Коледа. Защото бебето беше седалищно, лекарите настояваха за цезарово сечение и вече и бяха назначили дата. Тя ме помоли за съвет как да помогне на бебето да се обърне и ме попита дали бих препоръчала външно манулно обръщане на плода . Моето предложение, разбира се беше да не се подлага на тази процедура в болница! Правят го погрешно, страшно боли и рядко е успешно. Освен това дават медикаменти, които всъщност пречат на обръщането, но на кой ли му пука – лекарите вземат стотици долари, независимо дали бебето ще се обърне или не. Тя дойде за консултация и аз я палпирах и и казах, че бебето не е седалищно. Тя беше изумена. Накратко, всеки път когато ходеше на лекар, бебето беше или седалищно или напречно. Идва при мен и бебето е с главата надолу. Това се случи 3 пъти. Направих няколко предложения, включително хиропрактика, хомеопатия и т.н., и я изпратих по живо по здраво. След 5 дни тя ми позвъни и помоли да се видим. Каза, че обмисля вариант за домашно раждане (в този момент вече пренасяше). Казах и да си отиде вкъщи да си помисли. На другия ден тя ми позвъни и ми каза, че току-що са взели решение да си остане вкъщи. Казах и, че вече съм се влюбила в тях и че всичко ще бъде наред. Извиних и се, че няма да можем да се опознаем така добре както с другите ни клиенти. Тя каза: “Шегувате ли се? Още в първия час, който прекарахме заедно (бяхме прекарали заедно общо 4 часа), Вие вече бяхте прекарали повече време с нас, отколкото нашият гинеколог прекара с нас за всичките 9 месеца на тази бременност!” Раждането започна два часа след като се обади и завърши след два часа и половина!

Миналото лято Бетина, която се надяваше на VBAC, щеше отново да бъде срязана, защото бебето беше седалищно. Поканихме акушерка – експерт по седалищни раждания да дойде в Бостън, за да ни обучи, докато асистира на Бетина. 3,860 кг дъщеря на Бетина се плъзна от нейното тяло. Имала е късмет, казват лекарите? Извадила е късмет, въпреки че е родила извън болница? Не, Бетина извади късмет, че не отиде в болница, където да я срежат. Същата опитна акушерка асистираше и на Емма, която също би била срязана, защото имаше близнаци. Вместо това, тя роди вкъщи, нежно и леко.

Аа, и Анна. Беше преживяла две цезарови сечения. В 39 седмица тя реши да кара 8 часа, за да роди тук. Лекарите в нейния район били нетърпеливи да я срежат пак. Нямаха вяра в способността и да роди. Тази красива, едра жена (над 130 кг) роди естествено 3.900 кг. бебе цели 4 дни след като водите и бяха изтекли. Тя е толкова щастлива. Тооооооооолкова щастлива!

Малко ретроспекция...Имала съм истинска раменна дистоция с една от нашите малки (под 1,52 м) VBAC майки. Бебето и беше голямо, 4.650(макар че 3 бебета над 5кг си бяха излезли нормално). Това, разбира се, е кошмарът на всяка акушерка – говоря за истинско заклещване, а не просто за заседнало рамо. Направихме маневрата на Гаскин – обърнахме майката на 4 крака – и успяхме да помогнем на бебето да излезе; сега то е живо и здраво 3 годишно момченце. По време на моето обучение станах свидетел как при раменна дистоция в една болница бебето умря. В болниците раждащите жени обикновено са с медикаменти, с епидурална упойка, опасани са с колани за мониторинг и са увити с тръбички за венозни вливания. Венозното вливане води до постоянно пълен пикочен мехур(голяма работа, просто ще поставим катетър!) който намалява мястото за бебето. Жените често са изтощени, защото не им се позволява да се хранят. Почти е невъзможно да ги обърнеш бързо и ефективно на 4 крака – позиция, която често помага да се отклещят раменете.

Не го ли разбираме? Жените раждат! Дори, когато има непредвидени ситуации! Има милиони хора на планетата, които са дошли на този свят без разрези! Всичките ни предци са имали деца, иначе нямаше да ни има! И всички те са раждали извън болницата. Ще го казвам отново и отново, и отново, докато остана без дъх: Болниците са за болни хора, раждането не е болест! Всички изследвания, които някога са правени, доказват, че планираното домашно раждане е толкова безопасно (по-безопасно, аз смятам, че е по-безопасно), колкото и болничното раждане. Най-добре пазената тайна в страната, не мислите ли?

Оппа! Извинете. Моля да извините сарказма ми – просто ми се изплъзна. Накарайте ме да говоря за VBAC и цяло море от емоции излиза на повърхността.

Консултирала съм хиляди жени относно VBAC. Те разбират, че са били ограбени и че раждането е радост. Те са в цветущо здраве – много години след VBAC. Телата им работят, няма нищо нередно в тях, те са нормални. “Гласовете за VBAC” са дълбоки и пламенни. Меган, VBAC майка, възкликна: “Искам да го направя отново!” - пред шокирания поглед на мъжа си, защото все още само главата на бебето се е родила. Бренда пише: “Когато те срещнах, имах съвсем малко вяра в своите способности да раждам. Ти ми даде увереност и смелост да се отпусна и да се доверя на тялото си. Раждането на Райли беше по-пълноценно изживяване от това, което някога съм си представяла. По време на раждането на Райли аз открих в себе си сила, която не знаех че съществува. Сега знам, че тази сила се разпростря върху всички области в моя живот... Да бъда заобиколена с толкова любов и подкрепа беше ключът към моя успех. Бих искала да намеря думите, с които да изразя влиянието, което имаха твоето докосване и окуражителните ти думи върху мен по време на раждането. От този момент аз спрях да се съмнявам в способността си да родя дете... Толкова съм благодарна и очаквам деня, когато всички жени ще очакват да получат ласкавата грижа, която аз получих по време на моята бременност и раждане.” Марша казва: “Ти ме излекува от травмата, която носех от две години и ми върна правото да родя. Ти ме дари с най-съкровеното желание на сърцето ми – да родя бебето си и да го почувствам.” Рейчъл пише: “Чувствам, че ти си градинарят, който се грижеше за мен, докато разцъфвах. Седя тук с това вързопче от плът и кръв, ръчички и крачета, костички и усмивки, очички и ушички, любов и дух в скута ми. Галя главичката му и знам, че то не е нищо друго, а едно истинско чудо. Знам, че величието и силата на моето тяло, както и съзидателната сила в него, извадиха това чудо на бял свят. Но също знам и че ти шепнеш магически слова, които правят чудесата възможни. И че твоята любов и майчинска природа кара нещата да разцъфват. Моето раждане ме накара да се чувства отново цяла, макар и да не съм осъзнавала, че преди съм била на парчета.”