отложихме,
не ни чака.
Нито
зад ъгъла, нито
на летището.
Прегръдките,
които
оставихме
за
по-късно,
изстинаха.
Ръцете
ни
изтръпнаха
в
очакване.
Игличките
в
пръстите
само ни
подготвят
за
иглата
в рамото.
Целувките
отлетяха
като
салфетки
от
масите
на
самотен
ресторант.
Завръщането
може да е
изгрев, но
тъгата
остава за постоянно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар