Транспортни истории

Пътуването с градски транспорт, освен че подкрепя чистотата на въздуха, предлага добра база за изследване на народопсихологията, духовната извисеност и социалната пригодност на индивидите. Ако някога ни посетят извънземни, много силно им препоръчвам да се повозят в някое превозно средство от системата на обществения транспорт. Така най-бързо и успешно ще разберат има ли интелигентни форми на живот на тази планета и дали изобщо си заслужава да правят с нас каквото там са решили да правят. А докато чакаме извънземните, ще ви разкажа 2 скорошни случки от моите пътешествия с въпросния транспорт.

Кавалерът от метрото

Слизам на спирка НДК(-то на културата) и се отправям с навалица труженици към стълбите. С малка преднина пред мен дребна женица тътри куфарче с колелца. Стълба по стълба, с въздишка на всяка. Напет мъж във видимо добра физическа форма минава покрай нея и ѝ предлага онова, което има в излишък, а имено акъл: „Що не се качите с асансьора, ами се мъчите по тез стълби?!” След което ведро продължава по стълбите, вземайки по 2 наведнъж. 

На мен понеже акълът ми е малко, не си го предлагам на разни непознати. Хващам куфарчето и го качвам догоре. Жената пристъпя след мен: „Благодаря ви много! Аз понеже не трябва да вдигам тежко… а пък асансьорите ги обърнаха на тоалетна тук… Ама и тоя вместо да ми помогне, ми дава съвети!”

Ами, кавалери от нов тип. Това е.

Две дами и един телефон

В  72 – автобусът на абсурда. По изключение не е претъпкан, но се оказвам между 2 дами. Едната е на около 60 и си цъка снимки на внуците във Facebook, а другата се качва малко след мен и почти се напъхва в телефона на първата.

      - И аз ще искам да ми купят такова нещо. Гледам всички се забавлявате, няма с кого да си поговори човек.

Вдигам поглед от телефона си и виждам дребна жена, над 80. Под шапката с периферия изгрява ярко червено червило, в очите ѝ има блясък. Пресяга се и ми подръпва торбичката с 2 редици бухали. Изрядният ѝ лак почти ме кара да се засрамя.

       - Това вълнена чанта ли е? Много е хубава. Скъпа ли е?

Казвам, че е памучна и е торба. Показвам.

       - Много хубави бухали. На мен дъщерята ми ми подари една много голяма кожена чанта. Ама много голяма. Един ме спря на пътя и ми дава 50 лв., не мога да се отърва от него…

Не разбирам точно за чантата ли ѝ е предлагал тия 50 лв. или е имал друга оферта, но не ми остава много време за размисъл, защото дамата с телефона се включва с пълна сила в този задушевен разговор:

         -  Ауууу, гледайте какво става в Австралия! Голяма трагедия. 400 милиона животни са загинали.

И пуска някакъв клип със звук, който оглася целия автобус. Двете се зверят в екрана, а едната цъка с език, за да покаже на всички размера на трагедията. По-възрастната рязко сменя темата:

        - Дъщеря ми нещо е извадила на балкона, готви ли, какво прави?! Трябва да водя внучката на волейбол чааак в Иван Вазов.

     Става изумително пъргаво за вида си и изчезва през вратата. За мое облекчение, трагедията в Австралия се пренася на друга седалка. Слизам на следващата спирка и си мисля, че Самюел Бекет вероятно доста е пътувал с градски транспорт.
Снимка: http://modeli-gt.com/