къса любов

Едно протяжно
петъчно напиване,
последвано от
дълга прелюдия
и кратка същина
ти даде
повод
за реванш, който
още танцува
в сънищата ми.
И който подобрявахме
при всеки
удобен случай,
докато удобството
не надделя над
случайността.
И продължихме
с различни крачки,
с една рана
и няколко въздишки
в повече.

Още имам пясък между пръстите,

а в сърцето ми се блъскат куп вълни. 

 

Пари слънцето в косите ми

и в очите ми от сол люти. 

 

Пъстър шал се вие като вятър

върху изгорелите ми рамене. 

 

Иска ми се да е вечно лято

и животът да е като на море.

 

 

Щом говорим за лято

 

Няма невинни,
щом говорим за лято.

Скрили сме някъде
нежна капчица страст,
проследила гръбнака,
непотънала в пясъка.
И онази въздишка,
най-последна след многото,
че е време за изгрев -
смело розов
и без обещания.

Скрили сме всичко,
прилежно заключено,
ала пазим ключа
до сърцето си.
И надничаме често,
щом говорим за лято...

анатомично

 

Английска закуска,

руска салата,

сръбска скара,

чилийски вина.

Светът се омеша

в казана с храната,

но все не достига до

онази страна, в която

ръката, готова да дава,

се свързва директно с

това леко вляво,

на което някои му казват душа.

Стомахът ни води,

главата го следва

и трупаме вещи,

все нужни неща.

Когато политнем някой ден

към безкрая,

дали ще ни махат

за сбогом

с ръка?

или

мълчанието ти приемам

като отказ да

ме допуснеш там,

където бях,

като ключалка с

врътнат ключ,

като врата, която

да не драскам с нокти.

или

мълчанието ти приемам

като дар

във тишината да

открия свое цвете,

като прозорец с

пъстри небеса

и като път, по който

да се търся.

 

Понеже се обичахме

задъхано,

ще трябва да се научим да

дишаме

дълбоко.

Да поемаме дъх без

да затваряме

очи и

да имаме

търпение да

достигне

стъпалата ни.

Да правим малки

крачки,

вместо да тичаме.

За да избегнем

сблъсъка,

който ни разбива

на парчета.

Да се достигаме

отвътре

и да се придържаме, без

да се възпираме.

Понеже се обичахме

задъхано,

вече сме готови

да опитаме.

Докосвай кожата ми само

с дъх,
защото е родена скоро.
Прозрачна е,
под нея има рана,
преди минути спряла
да кърви.

Докосвай кожата ми само
със усмивка.
Сълзите са солени,
а солта горчи.

Докосвай кожата ми само
с поглед.
Но не горещ, защото
изсушава.

Докосвай кожата ми само
за любов,
сънуваща сърцето на
безкрая.

 

Планетарно

 

Докато се опияняваме от
пътя към Марс,
пътеката към сърцето
остава пуста.
Венера е изоставена,
Луната – подиграна.

Следим Меркурий,
за да не счупим крехката
връзка с думите,
която ни придържа
заедно.

Вселената се разширява,
което означава, че
ставаме все
по-незначителни.

На изчакване

 

Животът, който
отложихме,
не ни чака.
Нито
зад ъгъла, нито
на летището.

Прегръдките, които
оставихме за
по-късно,
изстинаха.
Ръцете
ни изтръпнаха
в очакване.

Игличките в
пръстите само ни
подготвят за
иглата в рамото.

Целувките
отлетяха като
салфетки от
масите на
самотен ресторант.

Завръщането може да е изгрев, но
тъгата остава за постоянно.