Английска закуска,
руска салата,
сръбска скара,
чилийски вина.
Светът се омеша
в казана с храната,
но все не достига до
онази страна, в която
ръката, готова да дава,
се свързва директно с
това леко вляво,
на което някои му казват душа.
Стомахът ни води,
главата го следва
и трупаме вещи,
все нужни неща.
Когато политнем някой ден
към безкрая,
дали ще ни махат
за сбогом
с ръка?
Няма коментари:
Публикуване на коментар