четвъртък, 28 юни 2018 г.

Животът ми като Мери Попинз


Вчера, докато се опитвах да бъда ведро петно в поредния мърляво-валящ ден, носейки оранжев чадър, се сетих за най-приятния комплимент, който някога са ми правили. Получих го от жената на брат ми. Не помня какво беше времето тогава, но аз тиках количка с току-що родено бебе и подскачах. Тогава Ива ми каза: “Винаги съм си представяла, че като имаш деца, ще си като Мери Попинз.”

Много се надявам и сега да ме вижда така. Защото Мери Попинз, макар и строга, владее тънкото изкуство на магията. Но никога не си го признава. И защото макар и по английски стегната, разговаря с чадъра си и се качва по парапета, плъзгайки се НАГОРЕ. И не на последно място, защото Мери Попинз никога не излиза от добрия тон, крещейки истерично: “Кочината в стаята ви се превръща в кочина в живота ви!”. А и толкова ми харесват обувките ѝ, че винаги съм готова да си купя няколко чифта подобни. Обаче, те вървят с шапката…

Ако никога не си поволяваш да си Мери Попинз, в родителството няма да има нищо забавно. A както казва (във версията на Дисни) госпожицата, която долита с вятъра: “In every job that must be done, there is an element of fun. Find the fun and SNAP! The job is done.” / Във всяка работа, която трябва да свършиш, има нещо забавно. Открий го и ЩРАК! Работата е свършена.

Винаги съм смятала, че отглеждането на деца, освен отговорно е и изключително забавно. В крайна сметка, леглата не са само за спане. Може да не съм се научила да качвам парапета НАГОРЕ, но скачам по леглата, винаги когато ми падне случай. Скачам и в локвите. Обичам да лежа с децата на тревата и да откривам историите, които облаците разказват, а после да танцуваме с ръце. С удоволствие бих танцувала и на покрива, но не съм разбрала как се излиза през тавана на 20-ия етаж (подозирам, че е заключено) и затова си танцувам вкъщи. И пея с пълно гърло песни от 60-те. Но за това знаем само аз и децата ;)

Понякога идва подходящият вятър и отвява Мери Попинз на където там си я отнася. Тогава съм кисела и скучна, почти леля. Но… кой не е от време на време.


Няма коментари:

Публикуване на коментар