Вчера,
докато се опитвах да бъда ведро петно
в поредния мърляво-валящ ден, носейки
оранжев чадър, се сетих за най-приятния
комплимент, който някога са ми правили.
Получих го от жената на брат ми. Не помня
какво беше времето тогава, но аз тиках
количка с току-що родено бебе и подскачах.
Тогава Ива ми каза: “Винаги съм си
представяла, че като имаш деца, ще си
като Мери Попинз.”
Много
се надявам и сега да ме вижда така. Защото
Мери Попинз, макар и строга, владее
тънкото изкуство на магията. Но никога
не си го признава. И защото макар и по
английски стегната, разговаря с чадъра
си и се качва по парапета, плъзгайки се
НАГОРЕ. И не на последно място, защото
Мери Попинз никога не излиза от добрия
тон, крещейки истерично: “Кочината в
стаята ви се превръща в кочина в живота
ви!”. А и толкова ми харесват обувките
ѝ, че винаги съм готова да си купя няколко
чифта подобни. Обаче, те вървят с шапката…
Ако
никога не си поволяваш да си Мери Попинз,
в родителството няма да има нищо забавно.
A както казва (във версията на Дисни) госпожицата, която долита
с вятъра: “In
every job that must be done, there is an element of fun. Find the fun
and SNAP! The job is done.” / Във всяка работа, която
трябва да свършиш, има нещо забавно.
Открий го и ЩРАК! Работата е свършена.
Винаги съм смятала, че отглеждането на деца, освен отговорно е и изключително забавно. В крайна сметка, леглата не са само за спане. Може да не съм се научила да качвам парапета НАГОРЕ, но скачам по леглата, винаги когато ми падне случай. Скачам и в локвите. Обичам да лежа с децата на тревата и да откривам историите, които облаците разказват, а после да танцуваме с ръце. С удоволствие бих танцувала и на покрива, но не съм разбрала как се излиза през тавана на 20-ия етаж (подозирам, че е заключено) и затова си танцувам вкъщи. И пея с пълно гърло песни от 60-те. Но за това знаем само аз и децата ;)
Винаги съм смятала, че отглеждането на деца, освен отговорно е и изключително забавно. В крайна сметка, леглата не са само за спане. Може да не съм се научила да качвам парапета НАГОРЕ, но скачам по леглата, винаги когато ми падне случай. Скачам и в локвите. Обичам да лежа с децата на тревата и да откривам историите, които облаците разказват, а после да танцуваме с ръце. С удоволствие бих танцувала и на покрива, но не съм разбрала как се излиза през тавана на 20-ия етаж (подозирам, че е заключено) и затова си танцувам вкъщи. И пея с пълно гърло песни от 60-те. Но за това знаем само аз и децата ;)
Понякога
идва подходящият вятър и отвява Мери
Попинз на където там си я отнася. Тогава
съм кисела и скучна, почти леля. Но… кой
не е от време на време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар