Мислех, че темата за образованието ще ме подмине тази година, но...не било писано :)
Поводът – един разговор и ей тази статия.
Макар да смятам, че наблюденията са точни, за мен изводите и предлаганите мерки са леко погрешни. Защо? Защото лекуват симптома, а не причината.
Вярно е, че когато в 9 сутринта отивах на работа, срещу училището децата /12-13 год./ пиеха бира. Но да започнем от това, кой им продава тази бира? Нали е забранено да се продава алкохол на лица под 18 години?! Кой им продава цигарите, които пушат? Някой санкционира ли го този, който продава? И несанкционирайки ги, какво послание предава на останалите членове на обществото, в частност децата?
Това е само един пример. Може да има още много. Поведението на децата отразява неспособността ни да реагираме на новите условия. Като родители, като съседи, като членове на обществото. Училището не е лек за недъзите на обществото, то е огледало. Ако децата се държат като че са господари на Вселената, вероятно родителите им също го правят – вкъщи, в офиса, на пътя, в магазина.
Да, правила трябва да има. И наказания за неспазването им също. Защото без санкция, няма смисъл от правилата. Въпросът е какви са правилата, а също и какви алтернативи даваме. Това ми напомня за примера с децата в детската градина: ако едно дете тича и му кажеш “Не тичай!”, то не знае какво да прави и е много вероятно да продължи да тича, защото не вижда алтернатива. А не защото е лошо, невъзпитано, недисциплинирано и иска да ти скъса нервите. Но ако му кажеш “Ходи бавно”, вероятността да изпълни предписанието е много по-голяма. Ако пък добавиш и причина, поради която да го направи, нещата стават съвсем различни.
За мен, желанията за “оценка за дисциплина”, “намаляване на поведението” и подобни са равносилни на “Не тичай!”. Без останалата част, обаче, те се обезсмислят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар