финал

Отказвах да те пусна.

Преструвах се, че съм забравила.

За теб. За нас.

За покрива и за нощта.

Маскирах се умело. Жените го умеят.

Повярвах.

Затворих вратата. Плътно. Без трясък.

Обърнах и гръб. Смело.

...и грижливо поставих ключа в сърцето си.

Не заключих.

Забравих....

Докато

вратата се отвори. С трясък.

И всичко свърши.

Тишина.