сряда, 18 август 2010 г.

Ходиш ли на детска?

Наскоро установих, че имам един единствен спомен от детската градина. Неприятен. Синовете на едната другарка ми счупиха главата, докато се опитваха да свалят една топка от дървото. Какво са търсили тинейджъри при 4 годишните деца не е ясно. Къде са били другарките, че да не забележат хвърлянето на камъни – също.

Този спомен го има и майка ми, макар че тя има и много други. Нейната интерпретация най-много набляга на думите на другарката: „Е, айде сега! Защото ви е първо дете, затова толкова му се притеснявате!“ Ми така, де! Една счупена глава, какво толкова?! Не е необходимо да се води детето на лекар дори. Лепи се един лейкопласт и се слага да спи. Пък после, когато колежката открие възглавница в кръв, залепнала за главата, да се оправя. Нали е професионалист!

Липсата на спомени от детската градина ми се струва доста съмнителна. Но тъй като имам доста спомени от същия период, несвързани с градината, предполагам, че повредата не е при мен. Предполагам, че това се нарича 'истинска услужлива памет'. Само предполагам, защото не знам какво толкова е скрила от мен.

Все пак ми се иска вместо услужлива памет, децата ми да имат спомени. И изобщо не съм максималист. Нямам никакви претенции спомените да са единствено и само сладки и очарователни. Просто се надявам въпросът „Ходиш ли на детска?“ да не предизвиква студени тръпки по гърба, а само досада от това, че тия големите не могат да измислят нещо по-оригинално за питане.

Засега, обаче, надеждите ми са на бос крак. Дъщеря ми така и не свикна да ходи на градина. Тази година и е последна. Синът ми влиза в странната задача „как да напъхаме 20 000 деца в 12 000 места в ДГ“/бройките са съвсем произволни, но последно четох, че за о/о 8 000 деца не достигат места в софийските дг/, която общината се опитва от няколко години да реши неуспешно. Не знам защо освен Н хиляди деца, извън решението на задачата остават и варианти като „родителски кооперативи“ и „парите следват детето“. Може би защото алтернативната грижа за децата не е по вкуса на отговорните лица...или пък няма ресурс, който да се занимае с това ...или пък някой нещо не е доразбрал...или...или...

Но не се притеснявайте! Един голям познавач на детската душа е казал, че „никога не е късно да имаш щастливо детство“... в или извън детската градина ;)

2 коментара:

  1. Случайно открих поста ти... много добре казано. Всъщност следващата седмица правим пресконференция за родителските кооперативи; тогава вече ще можем да питаме защо не ги приемат, досега не сме обяили много публично идеята. Датата е 20 септември, 11 ч, БТА. Разбирам, че точно сега не ти е до това де, казвам го повече заради другите, които четат...

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за информацията! Не знам дали ще дойда, но ви пожелавам успех и дано получите отговори...

    ОтговорИзтриване