с Богом, татко!

изщрака последната ножица...

/поредна, след толкова други/

след нея няма шевове,

няма дори възли...

щтрак! и конецът прекъсва.

единственото истинско “завинаги”.

кой би предположил, че

празнотата е толкова тежка?!