Дядо ни возеше на багажника на велосипеда.
Водеше ни да се пързаляме с шейни
и ни снимаше на замръзналия Дунав.
Чистеше ни костите на рибата и шлюпките на семките.
Учеше ни да танцуваме валс и танго в коридора.
„Говореше“ ни на италиански.
Разказваше как в далечни времена се дуелирал за баба.
Имаше и белег за доказателство :)
Дядо беше винаги търпелив, спокоен и усмихнат.
Винаги готов за игра.
Винаги с история за разказване.
И винаги знаеше каква щуротия сме свършили навън.
Обичаше да пие кафе с приятели
в сладкарницата на центъра.
Никога от нищо не се оплака. До последно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар