вторник, 15 юни 2010 г.

Дядо

Дядо ни возеше на багажника на велосипеда.

Водеше ни да се пързаляме с шейни

и ни снимаше на замръзналия Дунав.

Чистеше ни костите на рибата и шлюпките на семките.

Учеше ни да танцуваме валс и танго в коридора.

Говореше“ ни на италиански.

Разказваше как в далечни времена се дуелирал за баба.

Имаше и белег за доказателство :)


Дядо беше винаги търпелив, спокоен и усмихнат.

Винаги готов за игра.

Винаги с история за разказване.

И винаги знаеше каква щуротия сме свършили навън.


Обичаше да пие кафе с приятели

в сладкарницата на центъра.


Никога от нищо не се оплака. До последно.


Няма коментари:

Публикуване на коментар