За брака

Когато става дума за "Пророкът" от Джубран Халил Джубран, обикновено се цитира частта за децата. Сещате се...онова "твоите деца, не са твои деца...". Днес ми се даде да прочета друго. :) За брака. Аз такъв нямам де юре, но пък де факто съм си бракувана отвсякъде :) Споделям тази мъдрост и честит понеделник!

" - Учителю, кажи ни за Брака.
И той отвърна с думите:
- Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки. Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви. Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет. Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате. И нека ветрите небесни волно духат между двама ви. Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви. Пълнете си един на друг бокала, ала не пийте от един бокал; давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей. Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар и да трептят в
един напев. Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани. Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис."

Дядо

Дядо ни возеше на багажника на велосипеда.

Водеше ни да се пързаляме с шейни

и ни снимаше на замръзналия Дунав.

Чистеше ни костите на рибата и шлюпките на семките.

Учеше ни да танцуваме валс и танго в коридора.

„Говореше“ ни на италиански.

Разказваше как в далечни времена се дуелирал за баба.

Имаше и белег за доказателство :)

Дядо беше винаги търпелив, спокоен и усмихнат.

Винаги готов за игра.

Винаги с история за разказване.

И винаги знаеше каква щуротия сме свършили навън.

Обичаше да пие кафе с приятели

в сладкарницата на центъра.

Никога от нищо не се оплака. До последно.

Аз романтичната

Обикновено съм практична.
Предимно логична.
Често цинична.
Но понякога...
Една романтика наднича зад миглите на левия клепач. Присяда на саксиите на Попа, облечена в рокля на цветя. Събува си сандалите и тича към залеза, прегърната от пъстър шал. С бутилка вино философства до пред изгрева, протягайки ръце към бъбрещия огън...
Понякога...през лятото.
А после пак съм
обикновено практична
предимно логична
и все по-рядко цинична.

Най-добрата ми приятелка

Ново училище. Нов клас. Всеки иска да седне на последния чин. Не може. Краен брой са. Най-нахаканите са отзад. По-смотаните са по-напред. Аз съм на втори ред. Първи няма.

Влиза последна. Стърчаща коса, престилката едва и скрива дупето. Кецове, старателно смъкнати чорапи. Носи очила, но би седяла най-отзад. Ако не беше закъсняла.

Сяда до мен. По принуда. Пет години седи до мен. По желание. Понякога на първия, понякога на последния чин. И в киното седи до мен.

Често пием кола: тя – със скъсана дънкова пола, “прилежно” зашита с ярко жълт конец, аз – в черно отгоре до долу и с ярко червено червило. Аз – с бомбе, тя – с борсалино. И двете с черни очила. Разбира се!

Бандата се събира на фургона. Тя свири на китара. Аз не пея. Аз имам гадже, тя – шеметен флирт.

8-ми декември. Лепим плакати за Джон Ленън. 5 сутринта. Кучи студ. Хващат ни ченгетата. Аз мълча. Тя го играе сладка и остроумна. Пускат ни. Пием чай.

Студенти. Аз в София, тя в Благоевград. Пътуваме на стоп. Пием до сутринта. Аз пуша. И трева. Тя само трева.

Заминава за Берген. Жени се. Аз оставам. Сменям мъжете. Отивам и на гости. Тя се опитва да завърши. Аз също. Неуспешно.

Тя се развежда. Аз намирам мъжа на живота си. Живея с него. Тя взема ЛСД.

Звънят ми в офиса. От болницата. В Амстердам. Няма документи. Има моя визитка. Скочила е от 10 метров мост. Говорим дълго. Звучи разумно.

Искат да я изпишат. Скача от прозореца в болницата. Изписват я по-късно. Изпращат я в България.

Посрещам я. Не я оставям сама на високо. Говорим. Не стигам до нея. Прибира се вкъщи.

25-ти януари. Телефонът ми е звънял. Майка и. Не съм го чула. Имам съобщение. Звъня. Скочила е. От 7-ия етаж. Полетяла е. Аз летя за Финландия.

Липсва ми. Често. Обичам я.