И когато пролетният вятър ненадейно влети в най-затънтения ъгъл на мрачния килер и разхвърля натрупаните спомени, ще откриеш, че твоята малка, кристална душа мечтае да види слънцето. Ще изтичаш навън и то ще те посрещне. Колко много усилия ни коства да дочакаме пролетния вятър...
Няма коментари:
Публикуване на коментар