Да родиш седалищно

Мери Кронк, MBE e известна и високо уважавана акушерка на свободна практика. През дългогодишната си практика, тя е добила богат опит с вагиналното  раждане на бебета в седалищно предлежание. В тази статия, която е редактирана версия на нейна уникална презентация за седалищното раждане, тя разказва как могат да се раждат бебета в седалищно предлежание. 

 

Приблизително 3-4% от бебетата са разположени седалищно, когато настъпи терминът им. Първият въпрос, който акушерката ще зададе е: „Защо бебето е в тази позиция?”. Може да се дължи просто на недоносеност, много бебета се разполагат по този начин преди 30 г.с. и ако раждането започне в такъв момент, ще имаме бебе в седалищно предлежание. За такива случаи има известни данни, че е по-добре да се родят чрез цезарово сечение.

Бебетата, които се раждат в 28 г.с. с дупетата напред, не винаги се справят добре и това е една от причините за изкривяването на статистическите данни относно високия процент увреждания при вагинални раждания на бебета в седалищно предлежание.

Плацента превия е друга възможна причина за седалищно разположение. Жени с подобен проблем не винаги прокървяват преди раждането и това е един от случаите, в които ехографията е особено ценна. Ехографът може да покаже плацента превия или други проблеми като фиброми или кисти на яйчниците, които да направят секциото препоръчитено. Може да има двурога матка – матка, която е разделена. Това състояние не винаги изключва вагиналното раждане – зависи от конкретния случай.

 
Акушерката също ще вземе предвид дали бебето има някакъв проблем. Фетални аномалии като хидроцефалия и състояния, включващи различни отклонения, например синдром на чупливите кости/brittle bone disease/ могат да бъдат причина за седалищно разположение. Тези причини по възможност трябва да бъдат изключени.

 
Като изключим горните усложнения, аз вярвам, че „нормална” жена, чието бебе на термина е разположено седалищно и което не показва намерения да се обърне, може да роди лесно и естествено, ако раждането протича естествено и лесно. Точно както при главичното предлежание, ако раждането напредва и всичко е наред, жената е подкрепяна и обгрижвана, детето ще се роди нормално. Има една огромна разлика. Докато при главичното предлежание, ако раждането е непоследователно и няма напредък, може да се помисли за ускоряването му. Убедена съм, че изобщо няма място да се говори за индукция или ускоряване на раждането при седалищно раждане. Ако седалищното раждане няма напредък, това означава, че тялото на майката ни казва нещо и ние трябва да го послушаме. Няма спешност, няма нужда от бързане, раждането просто няма развитие и това бебе трябва да се роди с цезарово сечение. Моето усещане е, че няма смисъл нито да се опитваме да избутаме бебето с окситоцин, нито да го издърпаме с активна медицинска намеса. Смятам, че именно тази намеса е допринесла най-много за лошия изход на доста вагинални седалищни раждания и е причината да им излезе лошо име. От моя опит, ако раждането не напредва добре и естествено, бебето има нужда да бъде извадено чрез секцио.

 
Преди няколко години се грижех за жена, чието бебе на термина беше обърнато седалищно. Това беше второто и дете. Първото тежало 3 630 г и било извадено с форцепс. Тя имаше смесени чувства относно „дирижирането” на това раждане и отчаяно искаше второто бебе да бъде родено вкъщи. Раждането започна 10 дни след термин. Започна, спря, последваха още няколко часа с хубави, силни контракции, после всичко отново спря. Тоновете на бебето оставаха добри и майката беше в добро състояние. Тя бе отпочинала, можеше да се храни и да пие по желание, но в продължение на 2 дни, раждането просто не напредваше.

Нямаше спешно състояние, макар, че шийката на матката бе изгладена и тънка, разкритието не надвишаваше 2-3 см, а бебето не слизаше – това раждане не беше ефективно. Когато Каролин беше готова и беше започнала да приема идеята, че това второ раждане ще има нужда от помощ, я прехвърлихме в болница, където Джак се роди с цезарово сечение. Тежеше

4 763 и беше в перфектно състояние. Сега стана абсолютно ясно защо това раждане не можа да продължи естествено. Вярвам, че ако бяхме опитали да правим умни неща с окситоцин, Джак щеше да се измъчи.

 
Историята на тази жена е пример за необходимото и правилно използване на хирургията в процеса на раждане, но много жени споделят, че са преживели ненужна хирургическа намеса, само защото бебето е било в седалищно предлежание. Често цезаровото сечение се прави само защото имаме добри хирурзи, които могат да направят добро цезарово сечение, но те, както и много акушерки, са забравили, че бебе в седалищно положение може безопасно да се роди вагинално. Много акушерки са загубили или пък никога не са получавали умението да помагат на жена, раждаща бебе в седалищна позиция. Моето мнение е, че седалищното предлежание е нормално предлежание, просто не е обичайното предлежание. Нормалното и естествено раждане не бива да се изключва само поради факта, че позицията на бебето е седалищна. Подчертавам, обаче, че не смятам, че всички седалищни бебета могат и трябва да бъдат родени вагинално.

 
Присъствала съм на много седалищни раждания и моят опит показва, че ако раждането напредва добре и естествено, а под това имам предвид да започне естествено на или около термина, контракциите да се появяват все по-често, да продължават по-дълго и да стават по-силни, шийката да се изглажда, разкритието да се увеличава и бебето да слиза надолу в таза, то бебето ще се роди нормално.

 
1-ва фаза

Много жени по време на раждане заемат поза на ръце и колене. Открила съм, че това е най-добрата позиция за майката, за бебето и за акушерката. Някой лекари молят майката да застане изправена. Аз имам притеснения, че в този случай е възможно плацентата да се отдели твърде бързо. Когато майката е на 4 крака, матката е хоризонтална и повдигната нагоре. Струва ми се, че ако жената е във вертикална позиция, в следствие на гравитацията, ще има по-силно опъване на пъпната връв/плацентата веднага след раждането и при липса на контракции. Нямам доказателства в подкрепа на тази теория, но чувствам, че докато нямам доказателства за противното, не бива да окуражавам жените да раждат във вертикална поза. Също така, изглежда жените са склонни да се наведат напред и сами да заемат позиция на 4 крака, ако никой не ги напътства. Имаме нужда от повече изследвания в тази посока.

Има известни данни, че когато жената е права, раждането може да е твърде бързо и плацентата да се отдели твърде бързо; подпомогната от гравитацията, тя може да се появи почти на главата на бебето. Така, че аз предпочитам позата на 4 крака.

 
2-ра фаза

Старите учебници по акушерство сочат, че когато жената е по гръб по време на раждането, асистиращите раждането изтеглят бебето за петите; когато родилката е на 4 крака, това се извършва от гравитацията. Приемете един съвет за нормално протичащо седалищно раждане, изпитан от времето – долу ръцете! Пазете ръцете си за себе си, ако трябва седнете върху тях. Когато дупето на бебето достигне перинеума, ще трябва да вземете решение дали да направите епизиотомия. Ако перинеумът е стегнат и твърд и затруднява процеса, въпреки добрите контракции и напъните, епизиотомията е оправдана. Това решение наистина трябва да бъде оставено на асистиращите раждането и да бъде взето според случая.

Може да изглежда, че изпънатите крачета излизат цяла вечност, но не ги пипайте, те ще изпаднат и бързо ще бъдат последвани от ръчичките. Едва тогава може да докоснете бебето, като нежно му помагате, но позволете на бебето да се възползва от собствената си тежест, която ще доведе брадичката до перинеума. Ако не я докосвате, обикновено главата ще се появи сама, но аз вярвам, че е допустимо за водещия раждането да наведе главата/брадичката към гърдите/ като постави десния показалец в устата на бебето, а левия показалец – на тила и така да помогне на навеждането на главата. 

Много седалищни бебета се раждат със задоволителен Апгар, но съдейки по моя опит, някой имат затруднения със спонтанното дишане. Те са розови, сърдечните тонове са добри, но често имат 1 точка за рефлекси и 1 за мускулен тонус и не дишат спонтанно. Важно е да имате кислородна маска под ръка, за да ги „съживите”. Моят опит показва, че след минута- две с маска, настъпва и дишането. Важно е това да бъде осъдено предварително с родителите и те да са подготвени, че бебето може да има нужда от подкрепа.

Ако раждането не напредва естествено, няма нужда от бързане и от паника. Бебето е добре, просто раждането не продължава и има нужда от помощ. Ако жената о бебето са добре, преместете жената в болница, когато е готова. В болницата консултирайте майката, когато е готова и сериозно препоръчайте секцио.

 
Това са нещата, които акушерките трябва да имат предвид винаги, когато асистират вагинално седалищно раждане:

 •        Не притискайте седалищно бебе с окситоцин

•        Без индукция, без ускоряване

•        Ако раждането не напредва – цезарово сечение

•        Не дърпайте бебето – не прилагайте екстракция при седалищно раждане

•        Раждане чрез избутване, не чрез издърпване

•        Ако бебето не слиза – цезарово сечение

•        Не пипайте – ако трябва седнете си на ръцете

•        Бъдете готови с кислородна маска.

 
Mary Cronk

AIMS Journal

Autumn 1998

 www.breechbabies.com