вторник, 21 юни 2011 г.

Какво е искал да каже авторът?

Чудна лятна утрин. Слънцето грееше, птичките пееха... а съветските войници от един спорен паметник се събудиха преобразени. Едни изръкопляскаха и се подсмихваха, други – ужасено и възмутено клатеха глави /някои даже размахваха юмруци/.

И се започна... спорът за ролята на Съветската армия в българската история, за паметта, за уважението, за вандализма, за изкуството и за свободата.

Не че някой ме пита, но моето лично мнение е, че това е паметник на чуждопоклоничеството на една нация. На отказа и да поеме отговорност за себе си и за бъдещето си. На вечното чакане някой да я “освободи”.

Русия ни окупира физически. Дълги години ни води за носа съвсем открито. Америка ни завладя “културно”/и не само, но това е друга тема:)/. Пием Кока кола и ядем пуканки, докато гледаме Супермен и Батман. Заменихме едното с другото и това ни се струва по-добро.

И какво му е тогава нередното и осквернителното солдатите да се събудят холивудски герои?! В крак с времето...

А какво е искал да каже авторът едвали някога ще разберем...



2 коментара:

  1. Пуканки мисля сме си имали и преди американците ;)

    Аз пък се чудя кой ни е завладял повече - дали американците или турците. Че и в Американския колеж слушат чалга и въртят кючеци, докато пият ... нека да е кока-кола ;)

    Авторът обаче не знам какво е искал да каже. Трябва да се появи някой критик да развие темата, тогава може и да разберем ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Е, то аз в киното нищо не ям...но преди нормата беше слънчогледови семки. Сега е пуканки. Строго погледнато, е по-добре - поне няма купчина шлюпки по пода. :)

    Иначе, кой кого и как точно е завладял е мнооооооооого дълга тема :)

    ОтговорИзтриване