Предучилищна възраст - 0 до 7год.
Първият период от раждането до седмата година е най-важният образователен период. Това трябва да се знае като основна педагогическа истина. Този период е важен по следните две причини
1.Тогава се оформява тялото. То след седмата година продължава да расте, но главно по формите, които са изработени в първия период. Ето защо, първият период определя до голяма степен цялото бъдеще на човека.
Правилно развитото тяло е от голяма важност не само от здравословно гледище, но и за духовното развитие на човека. Човешкият дух има нужда от добре устроено тяло, за да може да прояви силите, които крие в себе си .Когато автомобилът е добре направен, шофьорът може да си служи с него. Когато цигулката е добре направена, музикантът може да свири на нея.
2. Посятите през този период семенца в детското тяло и душа възрастват и дават своите плодове по-късно. Някои навици, способности, дарби, които се явяват на 30-40-60-годишна възраст, се дължат на това, което е посято в детското тяло и душа през първия период - от раждането до седмата година.
През първия период се развива предимно волята, понеже тя има известна връзка с човешкото тяло.
Коя е най-характерната черта, която можем да използваме във възпитателно отношение през този период?
Това е подражателността. Тя е най-силна през това време. През втория период тя продължава да съществува и е пак доста силна, и след това постепенно почва да отслабва, макар че продължава да действа през целия човешки живот. Обстоятелството, че подражателността е най-силна през първия период, трябва да се използва от околните на детето - родители и възпитатели.
Логичното мислене през този период не е още развито. Това, което детето вижда около себе си, това което става около него, се отпечатва в неговия мозък и определя формите, в които той се излива. Това определя финия строеж на нервната му система. А знае се, че мозъкът е инструмент на душевния живот.
Ето защо, законът е този каквото вижда детето да става, да се прави около него през първия период, това го възпитава положително или отрицателно.
По-слабо влияние оказва върху него това, което ще му кажете, отколкото това, което ще направите в негово присъствие, за оформянето на характера му върху неговите бъдещи навици предразположения, склонности и пр.
Ето защо, възрастните, които са около детето, трябва да бъдат много внимателни пред него. Те трябва да бъдат образци в думи жестове, обхода, постъпки .Чрез тях влияят върху оформянето на детската личност. Родителите и всички околни каквито качества искат да развият у децата през този период, тия качества трябва да проявяват пред тях със своите действия.
Например, родителите трябва да проявяват крайно търпение и то както спрямо децата, тъй и спрямо други в тяхно присъствие, Защото всяка проява на нетърпение спрямо тях или спрямо други в тяхно присъствие, посажда у тях предразположение към нетърпение. Същото се отнася и за точността и реда. Родителите трябва да имат голям ред вкъщи. Всичко трябва да е наредено и чисто. Всяко безредие покварява характера на децата и ги прави предразположени към песимизъм.
Друг пример: Детето е направило известна простъпка. Ако му се гневят и го нагрубяват за това, то ще му се причини двойна вреда:
а/ Не се постига крайната цел, именно, детето да се научи да не повтаря тази простъпка.
б/ Мозъкът и душата на детето получават такива следи че когато то възмъжее, ще прави същото, което е правил баща му или майка му спрямо него, т.е. ще придобие предразположение към гняв, нагрубяване и пр.
От този пример някой може да помисли че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в негово присъствие. В същност, второто влияе толкова върху детето, колкото и първото.
Харисън в книгата "Детската градина" казва: "Трябва да се внимава, детето да не критикува, а и другите да не критикуват в негово присъствие. Така му се нанася повече вреда, отколкото помощ. Доколкото е възможно, рисувайте хората пред него като герои и героини. Най-силните и най-добрите характери са ония, които щом се запознаят с някого, съзират най-хубавите черти в характера му. Детската градина ни дава безброй пояснения, как може да се развие този вид характер."
Детето, което е прекарало през първия период на своя живот в една атмосфера на любов, която проявяват околните, ще се развива правилно. То като порасне, ще има сърцето на идеалиста. Този, който е виждал любов около себе си през детинството си приема в себе си - в тялото и душата си -известни предразположения, и като порасне, ще проявява тая любов към другите. И така, чрез любовта, която царува в детската среда се посаждат в детската душа красиви семенца, които детето ще прояви после като любов. Посяват се в детинството, и в по-късна възраст посятото цъфти и връзва.
У децата през първия период трябва да се развие дух на служене. Това може да стане както в дома, така и в детската градина.
В детската градина като важна работа през този период трябва да се счита упражнението в развитието на сетивата: зрение, слух, осезание и пр. В детската градина трудовият принцип може да се въведе в най-лека форма и то като работа сред природата: в градината, на полето, в гората и пр. Това, което е изложено за трудовия принцип, приложен сред природата през втория период важи и за първия - за детската градина. Детето в предучилищна възраст в детската градина, ще работи в цветната зеленчукова и плодна градина ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще чисти извори пътеки и пр.
Разликата ще бъде в това, че при децата от предучилищната възраст работата ще бъде от най-лек характер - сродно на играта или нещо средно между игра и труд - съответно на детската възраст. В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др.
В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията. В бъдеще това ще се направи. В детската градина трябва да се приложи самодейността и творчеството, за да се тури начало за развитието на волята. Чрез детската самодейност ще се посеят семенца, които в бъдеще ще се проявят като воля.
Беинса Дуно
Няма коментари:
Публикуване на коментар