Дзен и изкуството да ти помага баба

Както се казва в една реклама, “когато се ражда бебе, се ражда и баба”. Добре известно е, че бабите се радват на внуците си много повече, отколкото са се радвали на децата си, но тъй като тежестта на това твърдение ще се стовари върху нас /живот и здраве/ след някакви си 25-30-35 години, към момента сме склонни да подхождаме с неразбиране. Още повече, че в разните книги, статии и курсове за подготовка на обикновения човек за родител, никъде не се споменава, че ще ти се наложи да се справяш и с баба...

Бабата е човек, който вече е отгледал 1-2 деца и следователно е съвсем наясно как точно става тоя номер. Ако някога е била неуверена или несигурна, то това е било пренебрежимо отдавна. Освен това, изобщо не й се е налагало да се двууми, защото тя винаги се е вслушвала в съветите на опитните баби и никога не си е позволявала волността да прави неща, които те не одобряват. Съмнявате се?! Всъщност миналото няма никакво значение. Важното е, че бабата е тук, сега и при вас и е най-добре да ви бъде максимално полезна.

Ако сте от майките тип "естествена", а бабата не е от най-натуралните, ще ви се наложи да помедитирате повечко. Подгответе се да чуете около 136 пъти въпроса “Кога трябва да яде бебето?” и не се впечатлявайте, че вече 4-ти месец не успявате да обясните що е то кърмене на поискване. Вината не е във вас. И изобщо е по-добре да не търсите вина. Можете да отговорите с усмивка “Когато огладнее!” и да приемете въпросния разговор като “разговор за времето” - напълно безсмислен, но пък поддържащ общуването. Друг подобен въпрос е “Не му ли даваш водичка?”. Ако е лято, можете да умножите 136 х 2. Спорът за водата е основен и често майката бива заплашвана, че ще докара детето до обезводняване. Много зависи колко настоятелна е бабата. Ако се врътне обидена, че не е зачетено мнението й, това е добре дошло. Но ако се наточи за дълъг и напоителен спор, положението става лошо. Тактиката “отвличане на вниманието” може би ще свърши работа. Може изведнъж да ви се стори, че бебето плаче или да ви изтръпне ръката и да й връчите сладкото безводно човече да го подържи, докато викате “ох, какво ми стана” и тръскате енергично ръка.

Ако сте открили ЕБХ или просто ви пука за природата и сте решили да отгледате бебето без памперс, много е вероятно да получите поглед, изразяващ едновременно недоумение, възмущение и “тая съвсем откачи!”. Често обяснението на концепцията “бебе без памперс” е толкова енергоемко, че е по-добре да излъжете, че бебето е алергично и да приключите въпроса. Ако обаче имате морални задръжки да го направите, ще ви се наложи търпеливо да обяснявате защо техническия прогрес не е достигнал до вас. Предлагам вместо да се концентрирате върху това колко е важно точно нейното внуче да бъде лишето от благото пелени за еднократна употреба, да наблегнете на това, че тя може да ви предаде целия си опит относно сгъването, поддържането и поставянето на памучни пелени. А също и на това, че бебето ще се научи от рано да “маа гащи”, т.е. няма да се тътри с памперс до 2 год. възраст - нещо, което много би зарадвало повечето баби, които познавам.

Признавам, че въпреки, че гледам второ дете и от време на време ми се налага да се възползвам от баба, все още не съм наясно как може да и бъде обяснено, че когато тя е по къс ръкав, не е нужно бебето да е с 2 чифта дрехи и вълнено елече на гърба. За сега, единственото, което правя, е да събличам детето/без много да се обяснявам/ само, за да открия, че то отново е облечено защото междувременно е “подухнало”. Приемам идеи!

Естествено, не е възможно да бъдат изредени всички несъответствия, на които ще се натъкнете при работа с баба. Общо взето, би било добре да имате възможност да се възползвате от услугите й възможно най-рядко и за по-кратко. Особено ако възгледите ви не съвпадат. Но пък не забравяйте, че всичко, което бабата прави, е продиктувано от искреното й желание да помогне на вас, както и да даде най-доброто на внучето. Всеки път, когато ви се прииска да и изкрещите да се “разкара с тия глупости”, е добре да си припомните, че те идват направо от грижовното й сърце и да се опитате да намерите някакъв път към него, без той да минава през трупа ви. Успех!