let the sunshine in: март 2009

Денят започнал да се прозява и бавно се отправил към планината на запад да си почине. От изток се появила неговата сестра нощта, облечена с пижама на звезди.
Едно дете завито с пухкава завивка, зачакало да чуе нова приказка за лека нощ. Разказвачът започнал:

„В онези далечни времена хората общували не само по между си, но но и с всички други същества. Те разговаряли с животните, с горските духчета, които били пазители на дърветата, с цветните феи, които събуждали и приспивали цветята, с непокорните потоци, които се спускали от високите планини, с неподвижните скали, с бързия вятър, с златистия пясък на пустинята.

След време хората забравили как се общува с другите същества, а след още повече човекът започнал да смята, феите и духчетата, за измислени, за въображаеми герои, които обитават само приказките и легендите, но това е друга история“ въздъхнал разказвача.
„Ти мило дете трябва да се научиш да слушаш внимателно цветята, дърветата, животните и насекомите и планините и реките и природните стихии, защото много може да се научи от тях“- продължил след миг той.
А аз сега ще ти разкажа за феята на едно кокиче.

Едно малко семенце, докато спяло в топлата земя, усетило, че е време да се събуди. Сякаш, някой го викал с нежен глас. Протегнало се семенцето, както правим ние когато се събуждаме от сън и си проправило път към повърхността на земята. След още един ден надникнало да види слънцето. С меките лъчи на слънцето, които докоснали снежно бялата му чашка се появила неговата фея. Нежна и красива като самото цвете.

Като видяло феята едно врабче кацнало наблизо и питало;
- Иде ли вече? - врабчето питало, за тази която разлиства дърветата, учи птиците на нови песни, дава сила на планинските потоци и вика южните ветрове. Врабчето очаквало пристигането на пролетта.
- Още е рано, - казала феята - но аз дойдох да подготвя сърцата ви за нейното идване.

И в същото това време до врабчето, кокичето и неговата фея се доближило едно момиче, което умеело да слуша внимателно. То дало няколко трохи на рошавия врабец и се обърнало към феята:
- Толкова си красива, пълна със слънце и добри вести за пролетта. Мога ли да те заведа в къщи, моята добра баба е болна, но като те види и поговори с теб много ще се зарадва - феята отговорила:
- Ще бъда щастлива да дойда с теб, но изчакай още ден, да се събудят кокичетата на моите сестри, за да има кой да си говори с врабчето и кой да прикани минзухарите също да започнат да се протягат.

Момичето се усмихнало, благодарило и се върнало на другия ден. Откъснало нежното стъбълце на кокичето, в чашката, на което седяла малката красива цветна фея, а като стигнали дома на момичето, то потопило цветето във вода и го занесло в стаята на баба си.

Добрата, но болна баба, наистина се зарадвала. С феята на кокичето дълго си говорили за много изминали зими и пролети. Докато приказвали старата жена усетила, как сърцето и се изпълнило с топлина. Почувствала се по-добре и благодарила на феята, че е приела да дойде.

Днес все още хората понякога носят цветя на болния, но ако ги попиташ, защо ще ти кажат, че така е любезно и никой няма да спомене за феята на цветето, защото и те самите не знаят за нея. Хората вече не приказват с феите, не ги чуват, защото не слушат внимателно. А те са тук и феите и духчетата, и потоците говорят и вятъра и пясъка и скалите и могат толкова много да ни разкажат – въздъхнал отново разказвачът и като погледнал детето видял, че то е заспало.

от тук: http://yogakursove.info/слушайте-внимателно/#more-1784

let the sunshine in

сряда, 25 март 2009 г.

за слингоносачи:)

понеделник, 23 март 2009 г.

Слушайте внимателно

сряда, 4 март 2009 г.

10-те принципа на Ганди как да променим света

понеделник, 2 март 2009 г.

baby led weaning

сряда, 25 март 2009 г.