случайни мисли

спорът

между формата

и съдържанието

ражда

безформени мисли

и кухи послания

докато научим

че съдържателният звук

живее в точно определената

куха форма на барабана

пиша

на сън

в просъница

за събуждане

на лист

на стена

в главата си

когато сърцето се разтваря

когато душата говори

когато искам да чуя себе си

Прегръдката

От какво имаме нужда?
Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.
Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.
Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.

Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.

Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно.

Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и - разбира се, има 100-процентова възвращаемост.

Вирджиния Сетайър

 

Прошка

Днес е Сирни заговезни. Сред любимостите на моето детство Сирни заговезни се нарежда до Сурваки и Великден. Зимата навън вилнее с пълна сила, има сняг и студ, колкото ти душа иска. Надвечер, точно когато слънцето отива някъде на топло, ние се отправяме към баба и дядо.

Сигурно е имало процедура по опрощаване, но за мен като дете, тя не е била съществена и нямам запазен спомен от нея. Затова пък имам съвсем ясен спомен как дядо се качваше на един стол и провесваше яйце, вързано с канап. Аз и брат ми/понякога и братовчедите ни/, с ръце на гърба, проточвахме шии като пуйчета и зяпвахме широко с идеята ако яйцето да се блъсне в зъбите ни, да попадне в устата, а не да отскочи към противника. Това е трудна операция, особено когато се заливаш от смях и в същото време гледаш да посбуташ другия. Дядо играеше рефер и от висотата на положението си следеше да няма непозволени хватки и игра с ръка. Той въртеше умело канапа, яйцето го следваше, а нас ни заболяваха вратовете от протягане. Естествено, за нищо на света не бихме си признали, защото знаехме, че след яйцето идва ред на бялата халва. Там омазването беше пълно. Победителят получаваше халвата от канапа, а победеният – халва от чинията:) След кратка почивка за удължените ни вратове и посещение в банята, дядо палеше канапа, за да видим кой колко ще живее. Започваше се винаги от най-възрастния. Не знам как ставаше тоя номер, но на всички се показваше дълъг и щастлив живот. Дядо беше майстор на забавлението и добрите поличби.

По-късно, когато порастнахме, хамкането отпадна. Но винаги обичах да сядам до баба и всяка година я карах да ми разказва за Заговезни, когато е била дете. Обичах да слушам как целият рояк деца – братя, сестри и братовчеди - отивали при баба си, искали и прошка, а тя им отвръщала „Просто да ти е!“ и винаги им давала ябълка. Ако си бях у дома, пак бих чула тази история с удоволствие. Харесва ми как баба за миг се превръща в малко момиче с големи очи, очакващи прошката и най-вече ябълката.

С течение на годините все повече осъзнавам колко е важно да простиш. Не да получиш, а да дадеш прошка. На другите и на себе си. Прошката е цялостен акт, който те освобождава от тежестта на миналото. Да простиш означава да приемеш, без да осъждаш и да пуснеш миналото да си отиде. Ако животът ти е пълен с минало, няма да има място за настоящето. Посочвайки вратата на чувства като гняв и омраза, раздразнение и негодувание, отваряш прозореца за нови и по-добри събития в живота си.

Започнеш ли веднъж да прощаваш, наранената ти душа започва да се лекува. Тя изважда нови и нови /или по-точно стари и по-стари/ обиди и иска да се отърси от тях. Колелото се завърта и всяка следваща прошка е по-лека за даване, а животът ти се струва все по-приятен. Научавайки се да прощаваш, се научаваш да обичаш истински. И тогава, някой ден, няма да има на кого и какво да прощаваш, защото ще приемаш нещата единствено от позицията на любовта, без да оценяваш и без да порицаваш. От този ден ще бъдеш истински свободен и истински щастлив.

А днес си пожелавам: „Просто да ми е!“ и ще се наградя с ябълка.

Мая

Мая е индуистко понятие, означаващо вселената на двойствените явления, която е положена върху абсолютната реалност, Брахман, с цел да го скрие. Мая е ограничена физическа и умствена реалност, в която е оплетено човешкото съзнание. Мая се счита за илюзия, забулване на истинския единен Аз – космическият дух известен като Брахман. Мая не е нито истинна, нито неистинна. Тъй като Брахман е единствената реалност, Мая не е реалност. Тъй като Мая причинява възприятието на материалния свят, не може да е неистинна. Тя има две основни функции – да забули Брахман, да го затъмни и скрие от човешкото съзнание и да го замести с възприятието на материалния свят.

Мая може да се визуализира в аспекта на Божествената майка или Деви Махамая. Махамая заслепява хората в заблуда (моха), но също има властта да ги освободи от нея. Шри Рамакришна често идентифицира женския аспект на Бог, Богинята, Шакти, Кали, Лакшми или Дурга с Мая. Мая е форма на богинята Лакшми. Поради връзката си с богинята, Мая е често използвано име от индийците.

В своята форма като Дурга, Мая е извикана на помощ от боговете и богините, които са безпомощни срещу атаките на демона Махисашура. Дурга е създадена от съчетаната материална енергия на всички богове, включително Брахма, Вишну и Шива. Боговете ѝ дават украшения, оръжия и лъв, когото да язди. Тя е непобедима. Повежда жестока битка срещу Махисашура и огромната му армия. Тя съкрушава армията, убива демона и така възстановява мира и хармонията в света. Тя е защитничката на вселената, която лежи на скута ѝ.

Мая е малко момиче, на което се налага на направи пътешествие от Индия до Англия, през Испания и пак Индия, да премине през илюзиите и заблудите, за да прости и да продължи. 100 shades oh white те оставя с топло чувство, с малко сълзи и с желание да сготвиш нещо чудесно и много ароматно за хората, които обичаш.

Благодаря ти, Мила!

малко песимистично

И когато пролетният вятър ненадейно влети в най-затънтения ъгъл на мрачния килер и разхвърля натрупаните спомени, ще откриеш, че твоята малка, кристална душа мечтае да види слънцето. Ще изтичаш навън и то ще те посрещне. Колко много усилия ни коства да дочакаме пролетния вятър...

малко урбанистично

ръждясaлият влак се протегна сънливо

светофарът наметна протритото си жълто палто

напуканите релси въздъхнаха

едно малко момиченце пресече перона

и се зарея сред фенерите-лампи