Когато някой си тръгне,
друг трябва да стиска нишката,
която ни държи на Земята,
да открие одеялото, което
да покрие разкъсаната душа,
за да не може обезверението да я
изяде на малки хапки,
да стои наблизо и да
остава невидим,
да носи, без
да докосва,
да заобикаля думите, които
не лекуват.
И да чака.
Докато светлината се
промъкне в мрака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар