крехка и чуплива
да се полюшвам върху
токчета-иглички,
да разпилявам
кърпички-жасмин,
да се разпадам
с всеки счупен нокът,
да пърхам клепки
в черен грим.
Да съм нехайна,
нечувствителна,
капризна,
облегната небрежно
върху нечий
гръб.
И ако случайно
се подхлъзна,
да бъде заменен „гърбът“.
Даааа, искам да
съм крехка и чуплива...
Децата в града му бяха приятели. Возеше ги неуморно и с усмивка в инвалидната количка, тип „мотор“. Децата го обичаха. Пускаха се от ръцете на майките си и го посрещаха с „Как си, приятел?“. Питаха го защо няма крака. Той им обясняваше спокойно, без притеснение, кимвайки успокоително към притеснените им родители.
Беше първият, който не се притесняваше да се разхожда из града в инвалидната си количка. Пазаруваше, ходеше на риба, водеше спорове с общината, относно недобрите условия за хора като него. След него много хора в подобно положение се престрашиха да излязат от черупките си. Да се разхождат сами или с приятели в парка.
Имаше хиляди истории и ги разказваше с удоволствие. За босоногото си детство по прашните улици на града. За студентските щуротии във Варна. За купуването на пералня „с връзки“. За многобройните безумия на командировките. Разказваше, а усмивката му огряваше лицето му.
Така ще го запомня – седнал на масата, с бяла тениска и широка усмивка. С голямата прегръдка, в която винаги можех да се скрия. И с думите, събрали цялата му любов: „Моето момиченце!“.
остави ме
в предградието
на съзнанието си
изгубих се
в плисетата на
твоята чувствителност
седя, припомняйки си
образа на цвете
и пея звуците на
сътворението
за да започна
отначало
Отказвах да те пусна.
Преструвах се, че съм забравила.
За теб. За нас.
За покрива и за нощта.
Маскирах се умело. Жените го умеят.
Повярвах.
Затворих вратата. Плътно. Без трясък.
Обърнах и гръб. Смело.
...и грижливо поставих ключа в сърцето си.
Не заключих.
Забравих....
Докато
вратата се отвори. С трясък.
И всичко свърши.
Тишина.
Докато някой друг се осмели да пие от моята страст…
Ако само знаех дозата, превръщаща отровата в блажено удоволствие, щях да потопя езика си в чашата и да те накарам да пиеш от моите целувки… докато забравата те погълне завинаги.
Предучилищна възраст - 0 до 7год.
Първият период от раждането до седмата година е най-важният образователен период. Това трябва да се знае като основна педагогическа истина. Този период е важен по следните две причини
1.Тогава се оформява тялото. То след седмата година продължава да расте, но главно по формите, които са изработени в първия период. Ето защо, първият период определя до голяма степен цялото бъдеще на човека.
Правилно развитото тяло е от голяма важност не само от здравословно гледище, но и за духовното развитие на човека. Човешкият дух има нужда от добре устроено тяло, за да може да прояви силите, които крие в себе си .Когато автомобилът е добре направен, шофьорът може да си служи с него. Когато цигулката е добре направена, музикантът може да свири на нея.
2. Посятите през този период семенца в детското тяло и душа възрастват и дават своите плодове по-късно. Някои навици, способности, дарби, които се явяват на 30-40-60-годишна възраст, се дължат на това, което е посято в детското тяло и душа през първия период - от раждането до седмата година.
През първия период се развива предимно волята, понеже тя има известна връзка с човешкото тяло.
Коя е най-характерната черта, която можем да използваме във възпитателно отношение през този период?
Това е подражателността. Тя е най-силна през това време. През втория период тя продължава да съществува и е пак доста силна, и след това постепенно почва да отслабва, макар че продължава да действа през целия човешки живот. Обстоятелството, че подражателността е най-силна през първия период, трябва да се използва от околните на детето - родители и възпитатели.
Логичното мислене през този период не е още развито. Това, което детето вижда около себе си, това което става около него, се отпечатва в неговия мозък и определя формите, в които той се излива. Това определя финия строеж на нервната му система. А знае се, че мозъкът е инструмент на душевния живот.
Ето защо, законът е този каквото вижда детето да става, да се прави около него през първия период, това го възпитава положително или отрицателно.
По-слабо влияние оказва върху него това, което ще му кажете, отколкото това, което ще направите в негово присъствие, за оформянето на характера му върху неговите бъдещи навици предразположения, склонности и пр.
Ето защо, възрастните, които са около детето, трябва да бъдат много внимателни пред него. Те трябва да бъдат образци в думи жестове, обхода, постъпки .Чрез тях влияят върху оформянето на детската личност. Родителите и всички околни каквито качества искат да развият у децата през този период, тия качества трябва да проявяват пред тях със своите действия.
Например, родителите трябва да проявяват крайно търпение и то както спрямо децата, тъй и спрямо други в тяхно присъствие, Защото всяка проява на нетърпение спрямо тях или спрямо други в тяхно присъствие, посажда у тях предразположение към нетърпение. Същото се отнася и за точността и реда. Родителите трябва да имат голям ред вкъщи. Всичко трябва да е наредено и чисто. Всяко безредие покварява характера на децата и ги прави предразположени към песимизъм.
Друг пример: Детето е направило известна простъпка. Ако му се гневят и го нагрубяват за това, то ще му се причини двойна вреда:
а/ Не се постига крайната цел, именно, детето да се научи да не повтаря тази простъпка.
б/ Мозъкът и душата на детето получават такива следи че когато то възмъжее, ще прави същото, което е правил баща му или майка му спрямо него, т.е. ще придобие предразположение към гняв, нагрубяване и пр.
От този пример някой може да помисли че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в негово присъствие. В същност, второто влияе толкова върху детето, колкото и първото.
Харисън в книгата "Детската градина" казва: "Трябва да се внимава, детето да не критикува, а и другите да не критикуват в негово присъствие. Така му се нанася повече вреда, отколкото помощ. Доколкото е възможно, рисувайте хората пред него като герои и героини. Най-силните и най-добрите характери са ония, които щом се запознаят с някого, съзират най-хубавите черти в характера му. Детската градина ни дава безброй пояснения, как може да се развие този вид характер."
Детето, което е прекарало през първия период на своя живот в една атмосфера на любов, която проявяват околните, ще се развива правилно. То като порасне, ще има сърцето на идеалиста. Този, който е виждал любов около себе си през детинството си приема в себе си - в тялото и душата си -известни предразположения, и като порасне, ще проявява тая любов към другите. И така, чрез любовта, която царува в детската среда се посаждат в детската душа красиви семенца, които детето ще прояви после като любов. Посяват се в детинството, и в по-късна възраст посятото цъфти и връзва.
У децата през първия период трябва да се развие дух на служене. Това може да стане както в дома, така и в детската градина.
В детската градина като важна работа през този период трябва да се счита упражнението в развитието на сетивата: зрение, слух, осезание и пр. В детската градина трудовият принцип може да се въведе в най-лека форма и то като работа сред природата: в градината, на полето, в гората и пр. Това, което е изложено за трудовия принцип, приложен сред природата през втория период важи и за първия - за детската градина. Детето в предучилищна възраст в детската градина, ще работи в цветната зеленчукова и плодна градина ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще чисти извори пътеки и пр.
Разликата ще бъде в това, че при децата от предучилищната възраст работата ще бъде от най-лек характер - сродно на играта или нещо средно между игра и труд - съответно на детската възраст. В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др.
В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията. В бъдеще това ще се направи. В детската градина трябва да се приложи самодейността и творчеството, за да се тури начало за развитието на волята. Чрез детската самодейност ще се посеят семенца, които в бъдеще ще се проявят като воля.
Беинса Дуно
