Hello, Goodbye

Мислех тази година да не пиша нищо за изпращане-посрещане, но ей на! Станах в последния ден на 2017, децата още не са се върнали от гости с преспиване и докато си пия кафето, ми се иска да напиша туй-онуй.

Радвам се, че най-накрая Сатурн се премести да “тормози” други хора. Изнурително беше, благодаря. Оказа се, че съм била самонадеяна, като съм си мислела, че съм си научила добре уроците. Винаги има още. 

Все пак смятам, че съм късметлийка, че чак на 43 разбрах какво значи да те предаде приятел. Никога не е яко, но на тези години някак го приемаш по-философски. Така или иначе, митът за моята непогрешимост в преценката на хора вече е разбит.

От известно време насам си мисля, че съм се върнала 10-11 години назад и все се сещам за “спиралата на живота”. Силно се надявам да съм сменила нивото, а не да се въртя в кръг като малка, сладка, но глупава катеричка. Но това предстои да се види.

Имам известни (по)желания за идващата година. Много ми се иска поводите за излизане на улицата и искане на оставка да не са всекидневни. Това означава най-накрая да осъзнаем, че сме Херкулес и да изрием авгиевите обори. Пожелавам ни го!

Освен здраве, богатство и световен мир, си пожелавам едно семейно пътешествие до Лисабон. Защото вече ми омръзна да го отлагаме.

Пожелавам на Ния да влезе там, където иска и да е щастлива от избора си. А на всички останали да са удовлетворени от изборите си и възнаградени за усилията си.

2018, готови сме!