Да родиш седалищно

Мери Кронк, MBE e известна и високо уважавана акушерка на свободна практика. През дългогодишната си практика, тя е добила богат опит с вагиналното  раждане на бебета в седалищно предлежание. В тази статия, която е редактирана версия на нейна уникална презентация за седалищното раждане, тя разказва как могат да се раждат бебета в седалищно предлежание. 

 

Приблизително 3-4% от бебетата са разположени седалищно, когато настъпи терминът им. Първият въпрос, който акушерката ще зададе е: „Защо бебето е в тази позиция?”. Може да се дължи просто на недоносеност, много бебета се разполагат по този начин преди 30 г.с. и ако раждането започне в такъв момент, ще имаме бебе в седалищно предлежание. За такива случаи има известни данни, че е по-добре да се родят чрез цезарово сечение.

Бебетата, които се раждат в 28 г.с. с дупетата напред, не винаги се справят добре и това е една от причините за изкривяването на статистическите данни относно високия процент увреждания при вагинални раждания на бебета в седалищно предлежание.

Плацента превия е друга възможна причина за седалищно разположение. Жени с подобен проблем не винаги прокървяват преди раждането и това е един от случаите, в които ехографията е особено ценна. Ехографът може да покаже плацента превия или други проблеми като фиброми или кисти на яйчниците, които да направят секциото препоръчитено. Може да има двурога матка – матка, която е разделена. Това състояние не винаги изключва вагиналното раждане – зависи от конкретния случай.

 
Акушерката също ще вземе предвид дали бебето има някакъв проблем. Фетални аномалии като хидроцефалия и състояния, включващи различни отклонения, например синдром на чупливите кости/brittle bone disease/ могат да бъдат причина за седалищно разположение. Тези причини по възможност трябва да бъдат изключени.

 
Като изключим горните усложнения, аз вярвам, че „нормална” жена, чието бебе на термина е разположено седалищно и което не показва намерения да се обърне, може да роди лесно и естествено, ако раждането протича естествено и лесно. Точно както при главичното предлежание, ако раждането напредва и всичко е наред, жената е подкрепяна и обгрижвана, детето ще се роди нормално. Има една огромна разлика. Докато при главичното предлежание, ако раждането е непоследователно и няма напредък, може да се помисли за ускоряването му. Убедена съм, че изобщо няма място да се говори за индукция или ускоряване на раждането при седалищно раждане. Ако седалищното раждане няма напредък, това означава, че тялото на майката ни казва нещо и ние трябва да го послушаме. Няма спешност, няма нужда от бързане, раждането просто няма развитие и това бебе трябва да се роди с цезарово сечение. Моето усещане е, че няма смисъл нито да се опитваме да избутаме бебето с окситоцин, нито да го издърпаме с активна медицинска намеса. Смятам, че именно тази намеса е допринесла най-много за лошия изход на доста вагинални седалищни раждания и е причината да им излезе лошо име. От моя опит, ако раждането не напредва добре и естествено, бебето има нужда да бъде извадено чрез секцио.

 
Преди няколко години се грижех за жена, чието бебе на термина беше обърнато седалищно. Това беше второто и дете. Първото тежало 3 630 г и било извадено с форцепс. Тя имаше смесени чувства относно „дирижирането” на това раждане и отчаяно искаше второто бебе да бъде родено вкъщи. Раждането започна 10 дни след термин. Започна, спря, последваха още няколко часа с хубави, силни контракции, после всичко отново спря. Тоновете на бебето оставаха добри и майката беше в добро състояние. Тя бе отпочинала, можеше да се храни и да пие по желание, но в продължение на 2 дни, раждането просто не напредваше.

Нямаше спешно състояние, макар, че шийката на матката бе изгладена и тънка, разкритието не надвишаваше 2-3 см, а бебето не слизаше – това раждане не беше ефективно. Когато Каролин беше готова и беше започнала да приема идеята, че това второ раждане ще има нужда от помощ, я прехвърлихме в болница, където Джак се роди с цезарово сечение. Тежеше

4 763 и беше в перфектно състояние. Сега стана абсолютно ясно защо това раждане не можа да продължи естествено. Вярвам, че ако бяхме опитали да правим умни неща с окситоцин, Джак щеше да се измъчи.

 
Историята на тази жена е пример за необходимото и правилно използване на хирургията в процеса на раждане, но много жени споделят, че са преживели ненужна хирургическа намеса, само защото бебето е било в седалищно предлежание. Често цезаровото сечение се прави само защото имаме добри хирурзи, които могат да направят добро цезарово сечение, но те, както и много акушерки, са забравили, че бебе в седалищно положение може безопасно да се роди вагинално. Много акушерки са загубили или пък никога не са получавали умението да помагат на жена, раждаща бебе в седалищна позиция. Моето мнение е, че седалищното предлежание е нормално предлежание, просто не е обичайното предлежание. Нормалното и естествено раждане не бива да се изключва само поради факта, че позицията на бебето е седалищна. Подчертавам, обаче, че не смятам, че всички седалищни бебета могат и трябва да бъдат родени вагинално.

 
Присъствала съм на много седалищни раждания и моят опит показва, че ако раждането напредва добре и естествено, а под това имам предвид да започне естествено на или около термина, контракциите да се появяват все по-често, да продължават по-дълго и да стават по-силни, шийката да се изглажда, разкритието да се увеличава и бебето да слиза надолу в таза, то бебето ще се роди нормално.

 
1-ва фаза

Много жени по време на раждане заемат поза на ръце и колене. Открила съм, че това е най-добрата позиция за майката, за бебето и за акушерката. Някой лекари молят майката да застане изправена. Аз имам притеснения, че в този случай е възможно плацентата да се отдели твърде бързо. Когато майката е на 4 крака, матката е хоризонтална и повдигната нагоре. Струва ми се, че ако жената е във вертикална позиция, в следствие на гравитацията, ще има по-силно опъване на пъпната връв/плацентата веднага след раждането и при липса на контракции. Нямам доказателства в подкрепа на тази теория, но чувствам, че докато нямам доказателства за противното, не бива да окуражавам жените да раждат във вертикална поза. Също така, изглежда жените са склонни да се наведат напред и сами да заемат позиция на 4 крака, ако никой не ги напътства. Имаме нужда от повече изследвания в тази посока.

Има известни данни, че когато жената е права, раждането може да е твърде бързо и плацентата да се отдели твърде бързо; подпомогната от гравитацията, тя може да се появи почти на главата на бебето. Така, че аз предпочитам позата на 4 крака.

 
2-ра фаза

Старите учебници по акушерство сочат, че когато жената е по гръб по време на раждането, асистиращите раждането изтеглят бебето за петите; когато родилката е на 4 крака, това се извършва от гравитацията. Приемете един съвет за нормално протичащо седалищно раждане, изпитан от времето – долу ръцете! Пазете ръцете си за себе си, ако трябва седнете върху тях. Когато дупето на бебето достигне перинеума, ще трябва да вземете решение дали да направите епизиотомия. Ако перинеумът е стегнат и твърд и затруднява процеса, въпреки добрите контракции и напъните, епизиотомията е оправдана. Това решение наистина трябва да бъде оставено на асистиращите раждането и да бъде взето според случая.

Може да изглежда, че изпънатите крачета излизат цяла вечност, но не ги пипайте, те ще изпаднат и бързо ще бъдат последвани от ръчичките. Едва тогава може да докоснете бебето, като нежно му помагате, но позволете на бебето да се възползва от собствената си тежест, която ще доведе брадичката до перинеума. Ако не я докосвате, обикновено главата ще се появи сама, но аз вярвам, че е допустимо за водещия раждането да наведе главата/брадичката към гърдите/ като постави десния показалец в устата на бебето, а левия показалец – на тила и така да помогне на навеждането на главата. 

Много седалищни бебета се раждат със задоволителен Апгар, но съдейки по моя опит, някой имат затруднения със спонтанното дишане. Те са розови, сърдечните тонове са добри, но често имат 1 точка за рефлекси и 1 за мускулен тонус и не дишат спонтанно. Важно е да имате кислородна маска под ръка, за да ги „съживите”. Моят опит показва, че след минута- две с маска, настъпва и дишането. Важно е това да бъде осъдено предварително с родителите и те да са подготвени, че бебето може да има нужда от подкрепа.

Ако раждането не напредва естествено, няма нужда от бързане и от паника. Бебето е добре, просто раждането не продължава и има нужда от помощ. Ако жената о бебето са добре, преместете жената в болница, когато е готова. В болницата консултирайте майката, когато е готова и сериозно препоръчайте секцио.

 
Това са нещата, които акушерките трябва да имат предвид винаги, когато асистират вагинално седалищно раждане:

 •        Не притискайте седалищно бебе с окситоцин

•        Без индукция, без ускоряване

•        Ако раждането не напредва – цезарово сечение

•        Не дърпайте бебето – не прилагайте екстракция при седалищно раждане

•        Раждане чрез избутване, не чрез издърпване

•        Ако бебето не слиза – цезарово сечение

•        Не пипайте – ако трябва седнете си на ръцете

•        Бъдете готови с кислородна маска.

 
Mary Cronk

AIMS Journal

Autumn 1998

 www.breechbabies.com

Интересен сайт за раждане при седалищно предлежание

Последния път бебето беше седалищно. Знам, че е много рано и не се притеснявам, но преглеждах сайтове за обръщане на бебето в най-добра позиция и попаднах на този интересен сайт:
http://www.breechbabies.com/

План за раждане

Този план за раждане представя нашите предпочитания за това как бихме 
искали да протече раждането на нашето дете. Разбираме, че могат да възникнат 
ситуации, в които планът да не може да бъде следван. Надяваме се, обаче, че 
при такива ситуации, ще ни бъде предоставяна цялата информация за положението, 
ще бъдем информирани за всички възможности, които стоят пред нас и ще можем да 
участваме в решението.

Желанието ни е за активно раждане с минимална медицинска намеса.

Първа фаза

·         Приглушена светлина/не зная дали в нашите болници е възможно/

·         Тишина и спокойствие /може би трябва да напиша VIP-стая/

·         Присъствие на бащата

·         Вагиналните прегледи да бъдат сведени до минимум

·         Възможност за движение (ходене, люлеене, свободно посещение на 
тоалетната и т.н.)

·         Да поемам храна и течност, ако имам нужда

·         Без непрекъснато следене на тоновете

·         Моля, не ми предлагайте обезболяващи. Аз ще помоля за такива, ако 
имам нужда

·         Възможност за избор на пози

Индукция на раждането:

·         Раждането да започне по естествен начин.

Ускоряване на раждането:

·         Чрез естествени методи – разходки, смяна на позите, дихателни упражнения, 
стимулация на гърдите

·         Окситоцин – само в краен случай; ако се наложи, да се влива постепенно, 
в малки количества и да бъде спрян, когато започне да действа.

Втора фаза

·         Възможност за избор на позиция

·         Изчакване на напъните да започнат естествено

·         Предпочитам да не бъде използвана епизотомия 

·         Плацентата да се роди естествено, без матергин

Грижи за бебето

·         Пъпната връв да бъде прерязана след като спре да пулсира

·         Бебето да бъде поставено на гърдите ми веднага след раждането

·         Да не му се поставят ваксини

·         Да не му се дава вода или адаптирано мляко

·         Бебето да бъде при мен през цялото време

Цезарово сечение

Ако все пак се стигне до цезарово сечение по медицински показания, 
бих искала да се изчака естествено започване на раждането: 

·         Спинална/епидурална анастезия

·         Пъпната връв да бъде прерязана, когато спре да пулсира

·         Бебето да ми бъде дадено веднага след раждането 

It’s All in Your Head

Отдавна исках да напиша историята на първото си раждане. Не защото е много вдъхновяваща или пък ужасяваща, а защото след 4 години имам съвършено различен поглед към събитията.

 Хронология на събитието

 25.03.2004 г, около 23 часа

Вкъщи тече ремонт. Лепя лайсни на вратичките на гардероба. Седя си на пода и усещам как една топла вълна се излива от мен. Отивам до тоалетната – твърде много е, за да е нещо друго, освен околоплодни води.

Мъжът ми се е върнал от работа и говори по телефона в другата стая. Влизам и му съобщавам новината. Реакция: „Ама как?! Не е ли рано?”. Ами рано е – 35 г.с., но това е положението.

Контракциите ми са на около 5 мин., но абсолютно безболезнени. Обаждаме се на лекаря. Казва да си приготвя багажа и да му се обадя след 2 часа.

Започвам да се мотам напред-назад. Изобщо не мога да се сетя какво трябва да взема в болницата. Но затова пък се сещам, че нямам снимки с голям корем и следва около 30 мин. фотосесия. След това, мъжът ми заявява, че е бил многократно в болница и ще ми помогне с багажа. Докато се помотваме и ровичкаме из бг-мама, за да сме сигурни, че багажът отговаря на списъка, който някъде там съм срещала, 2-та часа минават. Докторът казва, че няма да дойде, но ние да отиваме в МД.

 26.03. 2004 г., около 01 часа

Тръгваме. Неизвестно защо и двамата решаваме, че е супер необходимо да имаме памперси за бебето и то веднага. По това време не са много аптеките, които работят. Още по-трудно се оказва да се намерят памперси за новородени. Но ние не се отчайваме – пробваме аптека, след аптека. Накрая на Орлов мост ни изнамират някакви насипни количества. През цялото време и двамата сме супер спокойни, занимавайки се с безумни неща, все едно имаме цялото време на света. Аз си пея весела песен от някаква реклама – професионална деформация. Водите ми продължават да изтичат на талази от време на време. Все ми се струва, че трябва да свършат вече, ама не! Стоя си в локвичка и си тананикам. Навън вали лек дъждец.

 26.03. 2004 г., около 02 часа

Пристигаме в МД. Посрещат ни шайка студенти, които са доволни, че ще има с какво да се занимават в нощното дежурство. Веднага започват да попълват документи. Появява се старшата акушерка и вдига скандал, че са започнали без нея. Скъсва попълнените документи и започва да ми задава всички въпроси за втори път. Така, де! Трябва да се спазва йерархията! Студентите се хихикат. Аз, неизвестно защо не се изнервям ни най-малко. Сигурно защото няма за къде да бързам или пък защото природата си знае работата и действа усърдно върху психиката ми. Дори неприятната реплика за това, че не сме женени/при положение, че не-съпругът ми стои до мен/, не може да смачка доброто ми настроение. Следват рутинните преобличане, преглед – 4 см разкритие, клизма...

Разделям се с необичайно притихналия ми мъж и се качваме с асансьора. Настаняват ме на едно легло в огромна предродилна зала. Акушерката пак намира за какво да се скара на младежите и си ляга да спи. Студентите се запиляват нанякъде. Младият доктор, който се беше появил да ме прегледа в приемното, се появява отново. Гледа ме на ехограф и ме успокоява, че бебето е в 36 седмица, да не се тревожа. После всички изчезват.

Приятно е – няма родилки, няма лекари, в далечината се чуват студентите, но съм сама. Разхождам се напред-назад из огромната притъмнена зала. Контракциите са си все същите – на 5 мин, безболезнени. Опитвам се да поспя, но не се получава. Пък и все съм мокра от тия води.

 26.03. 2004 г., около 08 часа

Край на спокойствието. Довели са още 2 родилки в далечния край на залата. Сънени лекари се сменят с лекари, пиещи кафе. Откъде се взеха всички тия хора и защо само сноват и вдигат шум?! Всеки лекар, който мине покрай мен, решава да провери разкритието ми. Някой даже водят нови студенти и им задават въпроси, на които те не могат да отговорят. И аз искам да знам отговора, но питащият не го казва.

 26.03. 2004 г., около 10 часа

Поредният доктор минава и ме проверява. Казва, че няма вече за кога да чакаме и ще ми сложи окситоцин. Слагат ми система. Щяла съм да родя следобяд до 17 – не знам как го изчисли.

 26.03. 2004 г., около 11:30 часа

Контракциите се засилват. Не мога да следя на колко време са. Стоя на 4 крака и се поклащам. Не съм чела за позите по време на раждане, просто ми идва отвътре. Лекарка с изключително чувство за хумор и още по-голямо изобилие от чувствителност задава въпроса защо стоя така и прави култовия за мен коментар: „Така не си помагате. Само ни разсмивате.” „Дреме ми на шапката. Смейте си се!” – помисли си Щирлиц и продължи да се клати на 4 крака. След малко сядам на колене. Лекарката – експерт по позите, изпада в ужас: „Ама моля ви се, така седите на главата на бебето! Срамота!”. След което разпорежда на всички присъстващи /общо 3/ да се бие бускулизин + лидол. Малко след това се появява докторът, на който моят доктор се е обадил да ме прехвърли.

 26.03. 2004 г., почти 12 часа

Контракциите са доста силни. Не мога да си намеря много място. Отивам до тоалетната. На връщане/добре, че не беше на отиване/, тактичната лекарка ме скастря, че вече не трябвало да ходя до тоалетната, защото съм имала окситоцин...или може би бускулизин...кой ли я чува – нали си свърших работата. Докторът, който вече се води мой, пристига с нова шайка студенти. Проверя ме и ги пита „Какво гледам сега?”. Никой не отговаря. Между 2 контракции, любопитството ми надделява и аз се ококорвам: „И аз искам да знам какво гледате.” Той се смее, но отговор пак не получавам. Вместо това, чувам, че вика акушерката: „Водете я, че ще роди в коридора.” По пътя усещам напъните.

 26.03. 2004 г., 12:25 часа

На магарето внезапно си спомням как трябва да дишам – все не ми оставаше време да го репетирам „на сухо”. Лекарят стои до главата ми и възклицава: „Чудесно напъваш! Ще те вземем да показваш на бъдещите майки!”. Ния излиза на 3-ия напън и изплаква веднага. „Колко е малка!” – възкликвам аз и се чудя дали не е защото съм без очила. Хор от медицински лица отговаря: „Не е малка! Дори е много голяма за тая седмица”. За да бъдем точни, малкото същество е 2 650 г. Нямам разкъсвания, плацентата излиза почти веднага.

За съжаление, малката има проблем с дишането и я отнасят, без дори да ми позволят да я пипна.

 Равносметката

Ако този разказ ви се струва неоправдано весел, то е защото тогава, преди 4 години, се чувствах точно така. Бях психически подготвена, че отивам на място, на което всички ще се държат от гадно по-гадно и всичко, което се случваше ми се струваше повече от приемливо. Занимавах се със себе си и игнорирах всички негативности около мен, сякаш те не можеха да ме засегнат. И наистина не ме засягаха. Бях доволна от раждането си, което смятах за „нормално”. Не нося огорчение и болка в себе си. Защото всичко е в главата.

 Сега, от позицията на времето и на новите ми знания, не виждам много естествени неща в цялата работа. Всъщност искам почти всички неща, които са ми се случили тогава да не ми се случват отново. Защото искам АЗ, а не някой случайно преминаващ експерт в бяла престилка да избира с какво си помагам. Струва ми се, че ще ми е особено трудно да се поставя отново в онова блажено, игнориращо състояние, в което аз и малкото създание бяхме недосегаеми за човешката грубост и се надявам да не ми се налага. But you never know…