неуспешно

нощ и нож,

звезди, цигара

в мрака

тишина и влак

клише

поезията спи

дълбоко

Учителя за образованието и възпитанието

Детската природа 

  Предучилищна възраст - 0 до 7год.
 
  Първият период от раждането до седмата година е най-важният образователен период. Това трябва да се знае като основна педагогическа истина. Този период е важен по следните две причини
  1.Тогава се оформява тялото. То след седмата година продължава да расте, но главно по формите, които са изработени в първия период. Ето защо, първият период определя до голяма степен цялото бъдеще на човека.
Правилно развитото тяло е от голяма важност не само от здравословно гледище, но и за духовното развитие на човека. Човешкият дух има нужда от добре устроено тяло, за да може да прояви силите, които крие в себе си .Когато автомобилът е добре направен, шофьорът може да си служи с него. Когато цигулката е добре направена, музикантът може да свири на нея.
  2. Посятите през този период семенца в детското тяло и душа възрастват и дават своите плодове по-късно. Някои навици, способности, дарби, които се явяват на 30-40-60-годишна възраст, се дължат на това, което е посято в детското тяло и душа през първия период - от раждането до седмата година.

През първия период се развива предимно волята, понеже тя има известна връзка с човешкото тяло.
  Коя е най-характерната черта, която можем да използваме във възпитателно отношение през този период?
   Това е подражателността. Тя е най-силна през това време. През втория период тя продължава да съществува и е пак доста силна, и след това постепенно почва да отслабва, макар че продължава да действа през целия човешки живот. Обстоятелството, че подражател­ността е най-силна през първия период, трябва да се използва от околните на детето - родители и възпитатели.
  Логичното мислене през този период не е още развито. Това, което детето вижда около себе си, това което става около него, се отпечатва в неговия мозък и определя формите, в които той се излива. Това определя финия строеж на нервната му система. А знае се, че мозъкът е инструмент на душевния живот.

  Ето защо, законът е този каквото вижда детето да става, да се прави около него през първия период, това го възпитава положително или отрицателно.
  По-слабо влияние оказва върху него това, което ще му кажете, отколкото това, което ще направите в негово присъствие, за оформянето на характера му върху неговите бъдещи навици предразположения, склонности и пр.
  Ето защо, възрастните, които са около детето, трябва да бъдат много внимателни пред него. Те трябва да бъдат образци в думи жестове, обхода, постъпки .Чрез тях влияят върху оформянето на детската личност. Родителите и всички околни каквито качества искат да развият у децата през този период, тия качества трябва да проявяват пред тях със своите действия.
  Например, родителите трябва да проявяват крайно търпение и то както спрямо децата, тъй и спрямо други в тяхно присъствие, Защото всяка проява на нетърпение спрямо тях или спрямо други в тяхно присъствие, посажда у тях предразположение към нетърпение. Същото се отнася и за точността и реда. Родителите трябва да имат голям ред вкъщи. Всичко трябва да е наредено и чисто. Всяко безредие покварява характера на децата и ги прави предразположени към песимизъм.

 
  Друг пример: Детето е направило известна простъпка. Ако му се гневят и го нагрубяват за това, то ще му се причини двойна вреда:
  а/ Не се постига крайната цел, именно, детето да се научи да не повтаря тази простъпка.
  б/ Мозъкът и душата на детето получават такива следи че когато то възмъжее, ще прави същото, което е правил баща му или майка му спрямо него, т.е. ще придобие предразположение към гняв, нагрубяване и пр.
  От този пример някой може да помисли че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в негово присъствие. В същност, второто влияе толкова върху детето, колкото и първото.
 
  Харисън в книгата "Детската градина" казва: "Трябва да се внимава, детето да не критикува, а и другите да не критикуват в негово присъствие. Така му се нанася повече вреда, отколкото помощ. Доколкото е възможно, рисувайте хората пред него като герои и героини. Най-силните и най-добрите характери са ония, които щом се запознаят с някого, съзират най-хубавите черти в характера му. Детската градина ни дава безброй пояснения, как може да се развие този вид характер."

  Детето, което е прекарало през първия период на своя живот в една атмосфера на любов, която проявяват околните, ще се развива правилно. То като порасне, ще има сърцето на идеалиста. Този, който е виждал любов около себе си през детинството си приема в себе си - в тялото и душата си -известни предразположения, и като порасне, ще проявява тая любов към другите. И така, чрез любовта, която царува в детската среда се посаждат в детската душа красиви семенца, които детето ще прояви после като любов. Посяват се в детинството, и в по-късна възраст посятото цъфти и връзва.
  У децата през първия период трябва да се развие дух на служене. Това може да стане както в дома, така и в детската градина.
  В детската градина като важна работа през този период трябва да се счита упражнението в развитието на сетивата: зрение, слух, осезание и пр. В детската градина трудовият принцип може да се въведе в най-лека форма и то като работа сред природата: в градината, на полето, в гората и пр. Това, което е изложено за трудовия принцип, приложен сред природата през втория период важи и за първия - за детската градина. Детето в предучилищна възраст в детската градина, ще работи в цветната зеленчукова и плодна градина ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще чисти извори пътеки и пр.
  Разликата ще бъде в това, че при децата от предучилищната възраст работата ще бъде от най-лек характер - сродно на играта или нещо средно между игра и труд - съответно на детската възраст. В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др.
 
  В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията. В бъдеще това ще се направи. В детската градина трябва да се приложи самодейността и творчеството, за да се тури начало за развитието на волята. Чрез детската самодейност ще се посеят семенца, които в бъдеще ще се проявят като воля.

Беинса Дуно

Пешо – малкия принц

Напоследък често се сещам за него, макар че не съм го чувала, нито виждала повече от 15 години. Закичихме го с това миловидно название заради русите къдрици. Иначе не беше малък, нито пък принц. На закачливия поглед, готов винаги да свърши някое безумие поради добро намерение, по би му подхождало „Емил от Льонеберя“. Ако човек го познава, веднага би му станало ясно защо едни определени птици отказват да кацнат в един определен град.

Имаше чудесна недостроена къща в Симеоново и като всяко уважаващо себе си „лошо момче“, делеше страстта си между пиене, коли и жени...почти в този ред. Срещнахме го на Синьо /наричано още Синьото кафе, заличено като позорно сборище на пияндета и заместено с гордостта на София - метрото /. По-точно моята приятелка го срещна, защото аз не присъствах на тази знаменателна първа среща. Няколко месеца по-късно същата тази приятелка щеше да бъде поетично посочена като „стълб в моя живот“ от въпросния принц от Льонеберя.

Ако някой е „стълб във вашия живот“, вие какво бихте направили? Вероятно бихте се катерили... Да, това е логично и нищо чудно, че една нощ – почти сутрин – Пешо направи същото. Събудил се в 3 през нощта. Предполагам /но не мога да съм сигурна/, че алкохолът в кръвта му се е бил поизпарил и на негово място се е появила една лека тъга. Докато се въртял в леглото, тъгата придобила форма на жена и започнала да го рита в ребрата. Явно доста го е подритвала, защото накрая той не издържал, скочил директно през прозореца на втория етаж, /за да не притеснява баща си, който спял долу/, хванал едно такси и пристигнал под нашия прозорец. Дали не се е сетил къде е вратата на блока или толкова е бързал, че е решил да не заобикаля, остава загадка. Но неговият порив, породен от любовта и подкрепен от остатъците алкохол, го окрилил и той бързо изкачил 6 етажа, прескачайки от балкон на балкон. Така в 5 часа сутринта, с гръм и трясък на балконска врата, ние получихме чисто нов Петър в идеална пижама на райета и с подарък в ръка - нещо като ръждив куб с дръжка, тежащ минимум 20 кг. Дали се е качвал от самото начало с „подаръка“ или го намерил на някой балкон, е загадка от същия ранг, като тази с вратата на блока. Факт е, че този „подарък“ дълго време стоя у нас, защото беше твърде тежък, за да го мъкнем до кофата или до вторични суровини. Но за любовта няма нито височини, нито тежести!

Когато не правеше каскадьорски изпълнения, Пешо ремонтираше коли. Обичаше да кара хубави коли, но естествено имаше едно БМВ, което трудно си спомняше годините си и което често дружно бутахме, за да запали. Можеше с часове да ти разказва за колите и техните вътрешности и от него съм придобила доста знания, с които и до ден днешен мога да блесна на масата, докато си пия бирата с шайка момчетии;) Тъй като ремонтираните коли следва да бъдат тествани поне 2 дни, преди да се завърнат при собственика си, нерядко имахме случки като следващата.

В 6:30 сутринта внезапно нещо ме кара да отворя очи. Подчинявам се. Пред мен блесва ухилена физиономия, в ореол от златни къдрици. Приятелката ми я няма и аз се готвя да го попитам какво търси тук по това време. Той обаче ме изпреварва, подавайки ми двойно кафе в пластмасова чашка. Как да му се сърдя...колко мъже са ме събуждали с чаша горещо кафе, пък било то и в пластмасова чашка?! Докато се надигам, той ме светва откъде идва блясъкът в очите му. „Долу има едно чисто ново БМВ. Искаш ли да те разходя?“ Може да не ми личи, ама и аз обичам коли. Обичам и да се возя. Хубаво е, че и чисто новите БМВ-та се чупят понякога и след ремота трябва да се тестват. А разходка рано сутрин по празните улици на София и околностите и, е доста приятно начало на деня.

По едно време Пешо изчезна в Испания. Не съм го чувала от тогава. Чух, че се бил кротнал. Интересно! Интересно и защо напоследък се сещам за него по най-различни поводи...и без поводи. Идва Коледа...току-виж изгрял отнякъде. С двойно кафе...или с 20 кг. тежест :)

1-ви октомври - Световен вегетариански ден

"Нищо няма да допринесе за човешкото здраве и шансовете за запазване на живота на Земята толкова, колкото еволюцията на вегетарианска диета" - Алберт Айнщайн

Месецът на вегетарианското знание (Vegetarian Awareness Month) започва на 1-ви октомври със Световния вегетариански ден (World Vegetarian Day).

Освен самите вегетарианци по цял свят, на 1-ви октомври в отбелязването на Световния ден на вегетарианството се включват библиотеки, училища, колежи, ресторанти, здравните центрове, магазини за здравословни храни, неправителствени организации, еколози, природозащитници и защитници на правата на животните, както и много други.

Този празник може да се отбележи навсякъде - в къщи, с приятели и т.н. и т.н. Толкова е лесно...

За повече информация: worldvegetarianday.org и meat the truth във Фейсбук.

Организацията се надява през този октомври да бъдат изядени поне с един милион животни по-малко.

с Богом, татко!

изщрака последната ножица...

/поредна, след толкова други/

след нея няма шевове,

няма дори възли...

щтрак! и конецът прекъсва.

единственото истинско “завинаги”.

кой би предположил, че

празнотата е толкова тежка?!

Ходиш ли на детска?

Наскоро установих, че имам един единствен спомен от детската градина. Неприятен. Синовете на едната другарка ми счупиха главата, докато се опитваха да свалят една топка от дървото. Какво са търсили тинейджъри при 4 годишните деца не е ясно. Къде са били другарките, че да не забележат хвърлянето на камъни – също.

Този спомен го има и майка ми, макар че тя има и много други. Нейната интерпретация най-много набляга на думите на другарката: „Е, айде сега! Защото ви е първо дете, затова толкова му се притеснявате!“ Ми така, де! Една счупена глава, какво толкова?! Не е необходимо да се води детето на лекар дори. Лепи се един лейкопласт и се слага да спи. Пък после, когато колежката открие възглавница в кръв, залепнала за главата, да се оправя. Нали е професионалист!

Липсата на спомени от детската градина ми се струва доста съмнителна. Но тъй като имам доста спомени от същия период, несвързани с градината, предполагам, че повредата не е при мен. Предполагам, че това се нарича 'истинска услужлива памет'. Само предполагам, защото не знам какво толкова е скрила от мен.

Все пак ми се иска вместо услужлива памет, децата ми да имат спомени. И изобщо не съм максималист. Нямам никакви претенции спомените да са единствено и само сладки и очарователни. Просто се надявам въпросът „Ходиш ли на детска?“ да не предизвиква студени тръпки по гърба, а само досада от това, че тия големите не могат да измислят нещо по-оригинално за питане.

Засега, обаче, надеждите ми са на бос крак. Дъщеря ми така и не свикна да ходи на градина. Тази година и е последна. Синът ми влиза в странната задача „как да напъхаме 20 000 деца в 12 000 места в ДГ“/бройките са съвсем произволни, но последно четох, че за о/о 8 000 деца не достигат места в софийските дг/, която общината се опитва от няколко години да реши неуспешно. Не знам защо освен Н хиляди деца, извън решението на задачата остават и варианти като „родителски кооперативи“ и „парите следват детето“. Може би защото алтернативната грижа за децата не е по вкуса на отговорните лица...или пък няма ресурс, който да се занимае с това ...или пък някой нещо не е доразбрал...или...или...

Но не се притеснявайте! Един голям познавач на детската душа е казал, че „никога не е късно да имаш щастливо детство“... в или извън детската градина ;)

мисли 2

Едно дете не се ражда от нищо. И ако вие ме запитате, защо се е родило вашето дете, аз ще ви отговоря: „За да разберете, какво сте носили в главата си. " Чрез детето мъжът и жената опознават себе си.
;)