Мая

Мая е индуистко понятие, означаващо вселената на двойствените явления, която е положена върху абсолютната реалност, Брахман, с цел да го скрие. Мая е ограничена физическа и умствена реалност, в която е оплетено човешкото съзнание. Мая се счита за илюзия, забулване на истинския единен Аз – космическият дух известен като Брахман. Мая не е нито истинна, нито неистинна. Тъй като Брахман е единствената реалност, Мая не е реалност. Тъй като Мая причинява възприятието на материалния свят, не може да е неистинна. Тя има две основни функции – да забули Брахман, да го затъмни и скрие от човешкото съзнание и да го замести с възприятието на материалния свят.

Мая може да се визуализира в аспекта на Божествената майка или Деви Махамая. Махамая заслепява хората в заблуда (моха), но също има властта да ги освободи от нея. Шри Рамакришна често идентифицира женския аспект на Бог, Богинята, Шакти, Кали, Лакшми или Дурга с Мая. Мая е форма на богинята Лакшми. Поради връзката си с богинята, Мая е често използвано име от индийците.

В своята форма като Дурга, Мая е извикана на помощ от боговете и богините, които са безпомощни срещу атаките на демона Махисашура. Дурга е създадена от съчетаната материална енергия на всички богове, включително Брахма, Вишну и Шива. Боговете ѝ дават украшения, оръжия и лъв, когото да язди. Тя е непобедима. Повежда жестока битка срещу Махисашура и огромната му армия. Тя съкрушава армията, убива демона и така възстановява мира и хармонията в света. Тя е защитничката на вселената, която лежи на скута ѝ.

Мая е малко момиче, на което се налага на направи пътешествие от Индия до Англия, през Испания и пак Индия, да премине през илюзиите и заблудите, за да прости и да продължи. 100 shades oh white те оставя с топло чувство, с малко сълзи и с желание да сготвиш нещо чудесно и много ароматно за хората, които обичаш.

Благодаря ти, Мила!

малко песимистично

И когато пролетният вятър ненадейно влети в най-затънтения ъгъл на мрачния килер и разхвърля натрупаните спомени, ще откриеш, че твоята малка, кристална душа мечтае да види слънцето. Ще изтичаш навън и то ще те посрещне. Колко много усилия ни коства да дочакаме пролетния вятър...

малко урбанистично

ръждясaлият влак се протегна сънливо

светофарът наметна протритото си жълто палто

напуканите релси въздъхнаха

едно малко момиченце пресече перона

и се зарея сред фенерите-лампи

лирично продължение

Във връзка с предния си пост, се сетих за един откъс от “За любовта и сянката” на Исабел Алиенде. Иска ми се да го споделя.

„Дотогава бе раждала всичките си деца вкъщи с помощта на Мамита Енкарнасион, която следеше бременността и от първите месеци, появяваше се в навечерието на раждането и оставаше, докато майката не поемеше отново задълженията си.

....

Така беше с всички раждания на Дигна Ранкилео, но когато дойде време да роди Еванхелина, акушерката беше в затвора за незаконно упражняване на лекарска практика и не можеше да и помогне. Само заради това Дигна отиде в болницата на Лос Рискос, където се отнеса с нея по-лошо и от затворник. Щом постъпи, и сложиха пластир с номерче на китката, обръснаха срамните и части, измиха я със студена вода и дезинфектанти, без дори да помислят, че могат да и пресушат млякото завинаги, и я поставиха на легло без чаршафи с друга жена в същото положение. След като ровиха, без да я питат, във всички отвори на тялото и, изродиха бебето под светлината на лампа и пред погледите на всички любопитни. Понесе всичко, без да охне, но когато излезе от там с дъщеря на ръце, която не беше нейна, и с боядисани в червено срамни части, тя се закле, че никога повече няма да стъпи в болница“

Във въпросната болница разменят две бебета и въпреки, че жените си ги познават, всички в болницата твърдят, че такова нещо не е възможно да се случи. Много ми харесва едно изречение, което описва реакцията на директора по повод скандала, вдигнат от майките:

„Директорът на болницата се ядоса: невежи, невъзпитани жени, вместо да благодарят, че се грижим за тях, ми вдигат скандал.“

Всякакви аналогии и прилики с действителни събития оставям на вас:)

Възмутително! Пълна лудост!

Майка ми е родена вкъщи. Както и двете и сестри. Родена е в голям град, във време когато соцът е бил вече на сцената. В нейния конкретен случай е имало много сняг и при липсата на кола е било пълен абсурд да се ходи в болница. Сестрите и обаче, са родени в началото на лятото и в началото на есента. Истинската причина, поради която тези три раждания не са се състояли в болница е, че дядо ми е нямал доверие на болниците и лекарите.

В нетолкова далечно минало всички са раждали вкъщи. Сега това е възмутително. Може би, защото сегашните домове са по-нестерилни или пък сегашните жени просто не могат да раждат?! Телата им са дефектни, повечето са с тесен таз и нямат кърма!

А може би егото на АГ-съсловието е наранено, защото някой, при това некомпетентен, си е позволил да постави под съмнение техните "утвърдени практики". Позволил си е, съвсем съзнателно, да пренебрегне предлаганата му помощ. На всичкото отгоре резултатът, който специалистите толкова цитират – здрава майка и здраво бебе – е налице.

Баба ми е родила и трите си деца в присъствието на жена, снизходително наричана от медицинските лица „някоя баба“. В момента занаятът на бабата се е загубил. Акушерките нямат право да извършват подобно раждане, поради което дори да имат желание, им липсва опит. Жените, които искат различно отношение и вярват в способността на тялото си да ражда, трябва да се справят сами, защото такава услуга „за лигли“ в болниците ни не се предлага. Тези жени са се подготвяли много повече от 9 месеца за това събитие. Наясно са с риска, който поемат. И противно на това, което училите Н-години, се опитват да ни втълпят, не са малоумни сектантки.

Не, не рекламирам домашното неасистирано раждане. Но щом нещо съществува, за него има причина. Може би е нормално развитието на болничната помощ да се движи по крива...нагоре, после надолу. Също, както е нормално представителите на съвременната медицина да заклеймят подобни действия като „Възмутително! Пълна лудост!“ и да се опитат да изкоренят симптомите, вместо да лекуват причината. Само че това поведение не води до никъде. Или по-скоро води до възмутителни действия, граничещи с пълната лудост:)

Признанията на СЗО

СЗО е Световната здравна организация, същата която казва на хората кога има просто епидемия и кога животозастрашаваща пандемия. Днес прочетох в една статия, че СЗО официално признавала Аюрведа за алтернативна медицина. С други думи, дава компетентното си мнение, че това не е шарлатанство, а също и благоволението си светът да се ползва официално от тази алтернатива.

Между другото, Аюрведа е цялостна система, която късае не само физическото здраве. Аюрведа означава „наука за живота“. И съвсем между другото, съществува от около 4000 години.

СЗО е специализирана здравна агенция на Обединените нации, чиято основна цел е постигане на възможно най-високо здравно равнище на всички народи. За сведение, СЗО съществува като Здравна организация от 1946 г. и като Световна здравна организация от 1948 г.

Въпросът е какво са правили хората преди 1948? Кой се е грижил за здравното им равнище? A също и как Аюрведа е просъществувала, без да бъде оценена и разрешена за ползване от компетентни лица? Очевидно индийците, а може би и някои самонадеяни европейци и американци, са я ползвали на своя глава.

За подобни случаи повече ми харесва английската абревиатура на организацията – WHO. Бих добавила една въпроситела и една удивитела... Who?!

посрещане

две куки за плетене потракват
ритмично в ъгъла.

кълбото се търкулва
точно навреме, за да посрещне
изплакващото.

някъде във Франция
Мишел Оден се усмихва...